Медийната обстановка в България – постоянният натиск на управляващите над критично мислещите журналисти и стремежът на всяка цена да им се затвори устата чрез изкупуване на медии и с други способи, рядко попада в полезрението на водещите политици в ЕС. Доста по-често те обръщат внимание на събитията в Турция, на превърналата се в нарицателна за медиен контрол Унгария, а напоследък и на Словакия, Чехия и Полша (с изключение на Турция всички останали са по-напред от 111-ото място на България по свобода на словото). Напоследък обаче медийните процеси в България все по-често попадат във фокуса на вниманието на глобалните неправителствени организации и журналистически сдружения.
За разлика от политиците в Брюксел и Страсбург, гилдийните организации показват доста по-добра информираност за проблемите, с които се сблъскват журналистите в държавата с най-лоша медийна среда в ЕС. В Европа публикациите по темата се увеличават правопропорционално, щом в България се забележи ръст на институционалните атаки спрямо критичните медии. Затова през последните дни в международното медийно пространство видимо се покачва броят на публикациите, разглеждащи сложните отношения между представителите на българската държава и журналистите.
Българският клон на Асоциацията на европейските журналисти разпространи преди дни становище по повод искането на прокуратурата Висшият съдебен съвет да вземе мерки срещу вестниците „Сега“ и „Капитал“ заради техни критични публикации. В становището се казва, че „опитите на прокуратурата да ограничава свободата на словото противоречат на конституцията, Европейската конвенция за правата на човека, българското и европейското законодателство“. Според АЕЖ всекидневните атаки на държавното обвинение към медиите, които критикуват вървящата процедура за утвърждаване на Иван Гешев като главен прокурор, будят не просто недоумение, но са и опасен опит за налагане на цензура. В АЕЖ членуват журналисти от 30 държави, като собствени сайтове и страници във Фейсбук са разработили екипите във Великобритания, Франция, Австрия, Белгия, Испания, Италия и т.н.
Чуждите журналисти обърнаха специално внимание на България и когато прокуратурата издаде европейска заповед за разследване спрямо главния редактор на сайта „Биволъ“ Атанас Чобанов в началото на август. Обвинението у нас поиска френските власти да разпитат Чобанов по подозрение за съпричастност с теча на информация в НАП. В отговор Международният институт за печата във Виена, в който членуват шефове в различни медии, журналисти и редактори, излезе с позиция, че “заповедта за разследване очевидно е претекст за смълчаване на „Биволъ“, който публикува серия от разследвания, разкриващи злоупотреби с европейски фондове и корупция в правителството на България“. Позицията бе споделена и от друга влиятелна журналистическа организация – Европейския център за пресата и медийната свобода. В негова публикация България бе сложена в една компания с Турция, Азербайджан, Русия, Украйна, Албания и др. като страна, която използва различни техники да пречи на разследващите журналисти и да прави опити да ги сплашва. В анализ, озаглавен „Разследващата журналистика не е добре дошла в Европа“, България е определена като „още една от държавите, в които върховенството на закона не изглежда приоритет“. Европейският център припомни, че казусът с „Бивол“ е поредният, в който журналисти, занимаващи се с разследвания, се превръщат в „мишена на правителството“.
В още по-глобален план и също толкова критично разгледа медийната ситуация в България Институтът за изучаване на журналистиката „Ройтерс“. В годишния си доклад за 2019 г. за състоянието на цифровата среда една от най-авторитетните журналистически организации в света посочи, че „крайната поляризация на медиите и връщането на контрола от политическите партии“ доминират журналистическия пейзаж в България през последните 12 месеца. „В началото на 90-те години всяка партия в страната имаше свой вестник. Днес всяка от тях има собствена телевизия“, отбелязва „Ройтерс“. Управляващите от ГЕРБ развиха най-голямата мрежа за упражняване на влияние, посочват още оттам. В подкрепа на това се дава пример как към силно проправителствената телевизия „Европа“, която се управлява от партньор по тенис на премиера Бойко Борисов, неотдавна се е присъединила и Нова телевизия. „Националният частен оператор, който към момента на изготвяне на проучването все още е марката с най-голямо доверие на зрителите (Нова телевизия е най-гледаната телевизия според данните – б.р.), междувременно е купена от един от най-влиятелните и известни български олигарси Кирил Домусчиев. Бизнесменът е изявен привърженик на премиера и неговата партия, като често атакува опонентите им. Единствено забраната на Комисията за защита на конкуренцията към предишния желаещ да придобие Нова телевизия (става дума за чешкия милиардер Петер Келнер – б.р.) позволи на Домусчиев да купи медията“, припомнят от екипа.
Не е ясно дали именно появата на все повече контролирани от партиите телевизии е причинила спада в доверието към новините в България, какъвто се наблюдава с 2 на сто само за последната година, се казва в изследването. Но със сигурност един от резултатите от този спад е завръщането в България на местната секция на радио „Свободна Европа“, което този път ще бъде насочено към аудиторията в интернет, отбелязва „Ройтерс“.
