На 81-годишна възраст е починала легендарната синоптичка Любка Кумчева, съобщиха от БНТ. Обичана от поколения българи, тя казваше прогнозата времето и работеше за БАН цели 46 години. Работи и в БНТ 20 години.
Започва кариерата си през далечната 1968 г. Тогава, още млада служителка в Националния институт по метеорология и хидрология, тя спечелва конкурс за тв водеща на прогнозите за времето. След времето прекарано в БНТ продължава да работи в Института по метеорология. В БАН работи без прекъсване до самото си пенсиониране.
"Щастливци сме били ние, синоптиците на НИМХ, че сме работили заедно с Любка Кумчева, че сме се учили от нея на синоптика, професионализъм, на отношение към колегите, на приятелство и дух, който поддържа всичко това завинаги. С благ и внимателен тон, с присъствие и харизма, тя създаваше онова, от което всеки се нуждае и се радва, че притежава. И ние сме благодарни, че някак неусетно и в същото време много съдържателно, е преминало времето, в което сме били колеги и приятели", написаха колегите й от института във "Фейсбук". И още от техния пост:
"Личност с дълбока следа в българската метеорология, допринесла за нейното популяризиране и достигане до всеки обикновен човек от поколения насам. Превеждането на сложния език на науката до разбираем за широката публика текст, представянето му по изряден и блестящ начин, е част от онова, което сме получили като знания и опит. Естет, с класическо възпитание, ерудирана, с голяма любов към книгите, филмите и музиката, тя беше безценен събеседник за всеки, имал щастието да общува и работи с нея".
Преди години Любка Кумчева участва в рубриката на вестник "Сега" "Пет истории". Публикуваме ги отново за читателите на сайта.
1. Да минеш през огън
Трябва да призная, че в моя вече доста дълъг живот хубавото е било повече от лошото. Големият ми късмет е семейството, в което израснах. Близо 70 години майка ми и баща ми запазиха любовта си и с тази любов създадоха три деца, възпитаха ги с личния си пример да се обичат и да се уважават. И ние все още живеем с тези отношения. Брат ми е малко по-голям от мен, сестра ми е малко по-малка. С тях са свързани и най-ярките ми спомени от детството.
Тогава живеехме в кв. "Захарна фабрика", в едни стари блокове. Сестра ми беше болна от скарлатина и лежеше в болница, а майка бдеше неотлъчно над леглото й. Баща ми на работа. А ние с брат ми - сами деца - от скука измислихме нова игра. Покрихме холната маса с разни одеяла и отдолу си направихме къщичка. За повече уют запалихме някаква свещ. И като пламнаха онези ми ти покривала... Ние от ужас избягахме. Огънят обхвана целия апартамент. Едната стая напълно изгоря. Наскачаха съседи, криво-ляво овладяха пожара. Уплашени и виновни, отидохме на свиждане в болницата. Майка, като ни видя, най-вече се ужаси от опушените ни лица и мръсните ръце, без, разбира се, да знае каква сме я свършили току-що.
В трети клас пък, докато си пишехме домашните с една съученичка, печката загасна. Кой знае защо реших отгоре да сипя газ, за да я разпаля. И когато отворих вратичката да видя резултата, буквално ме отнесе една огнена вълна. Вежди, коса, кожа - всичко беше обгоряло. Дотича съседката и веднага ме наложи цялата с кисело зеле. Оттогава я зная тази народна рецепта за изгаряния.
2. Първият спомен
Най-ранният ми детски спомен е на повече от 60 години. Има една фирма, която организира екскурзии с автобус из страната, включително до манастира в Кръстова гора. Пътят е Асеновград-Лъки-Кръстова гора. Преди Лъки се минава през село Югово - много живописно местенце, разположено покрай реката, сред изумителни скални образувания. Та минавайки покрай село Югово, екскурзоводката неизменно съобщава: "А това е родното място на Любка Кумчева". Не, не съм родена там, а в Асеновград. Но като деца сме живели на разклона, където се събират нареченската и юговската река и продължават в река Чая. Именно на стария път Асеновград-Наречен моят дядо е имал хан. И когато баща ми го взели войник, майка ми с трите невръстни деца отива да живее при свекъра и свекървата. Била съм на 4-5 годинки и със сестричката ми играехме долу на реката. Изведнъж гледаме отгоре по брега тича някакво момченце и крещи: "Бягайте, Чая иде!" Ние със сестра ми не разбрахме точно какво и защо се случва, но схванахме, че е по-добре да се прибираме. Взехме си кофичките и лопатките и без да бързаме, се изкатерихме по брега. Обърнах се към реката... Още ми е пред очите зловещата картина. Придошлата вода прииждаше като кафява стена, страшна, вряща, влачеща клони, дънери, камънаци. Били сме на секунди от мига, в който стихията е щяла да ни отнесе.
3. За празниците и хората
Името си, колкото и странно да е, съм наследила от брат си. Някога Коледа се празнуваше по стар стил - на 7 януари. На този ден майка ми се разшетала за празничната вечеря, поприготвила каквото си трябва, но не щеш ли, водите й изтекли. Бил натрупал незапомнен сняг в Асеновград. Баща ми я качил на една шейна и така стигнали родилното. А там - коледен банкет. Няма ни доктор, ни сестра, всички пият, пеят и се веселят. Хукнал татко из коридорите, хеле открил някаква сърдита санитарка, която отсякла: "А бе що ми разваляте празника, това дете ще се роди чак утре. Стискай, стискай, булка..." Майка ми обаче вече се хваща за корема. И така, родила съм се в 00,30 минути на 8 януари. Но за семейството ми аз съм родена на празник и една врачка казала тогава: "Това дете ще е много щастливо".
Брат ми пък се е родил на 8 април. По стар стил на 7 април беше Благовещение. Майка и татко искали да кръстят първото си дете на любовта си - Любомир. Но бебето закъснява с един ден и женорята писнали: как може, то детето си е дошло с името. И го кръщават Благовест. Така че любовта останала за мене - затова съм Любка.
4. Честит 8-и сняг!
Днес метеоролозите разполагаме с истинско изобилие от материали и модели от всякакви реномирани центрове с най-различни видове полета - барично, термично, полето на вятъра и т. н. Но едно време имахме само данните от съветския център и доста семпли материали от Германия. Не бяхме и чували за спътникови снимки. И веднъж, точно в навечерието на 8 март, гледаме как от северозапад приближава студен атмосферен фронт, но вече два дни кротко си стои, без да мърда някъде над днешна Словения. Решавам естествено, че този фронт вече е изчерпан и от него не може да се очаква никаква промяна и влошаване и давам прогноза: без валежи и запазване на сегашните стойности на температурите. Прибирам се у дома, спускам завесите и включвам телевизора. Късно вечерта ми звъни колежката, с която бяхме дежурни, и шепне: "Ти видя ли какво става навън?". "Какво става, бе?". "Погледи, погледни през прозореца - надигна глас тя - вали сняг!". Дърпам пердето - навън, вече към полунощ срещу 8 март, се сипе на парцали и целият град е като под бяла пелена. Сутринта, на самия празник, клоните на дърветата се кършеха от сняг. Оказа се, че проклетият фронт е набирал, набирал енергия и като се втурнал - та чак до София.
5. Капан за наивници
Преди две години - точно по това време, преди Коледа, майка ми беше на легло и с брат ми се редувахме да я гледаме. Докато аз съм "на смяна", звъни телефонът и чувам: "Леля, стана беля..." "Мите, ти ли си? - разпознавам по гласа сина на сестра ми, а и само той ми вика не "лельо", а "леля". - Какво стана бе, момче?" "Бутнахме тука една стара жена и тя почина". "Как я бутнахте, с кола ли?" "Да. С един приятел бяхме, но аз шофирах..." И аз се хванах. Ето, казва племенникът, давам ти сега един следовател да говориш с него. "Следователят" много сериозно и спокойно ми обясни, че станалото станало; жената си е отишла; но можем да отървем младежа срещу 4000 лв. Оставих съобщение на батко веднага да ме смени. Тичам у дома и реввам пред мъжа ми: "Тони, така и така, дай да изтеглим каквото имаме, да отървем момчето". Тогава брат ми се обади да пита какво толкова е станало. Плача и обяснявам, а той вика: "О, това да не е някаква телефонна измама?" Странното е, че тогава през ум не ми мина да позвъня на племенника си, понеже си мислех, че е задържан някъде и т. н. Брат ми обаче веднага го откри и истината лъсна. Но, кълна се, гласът му беше едно към едно. И това "леля"...
