Някъде си из кръговете на Дантевия "Ад" има специално отделение за хората, които през живота си не са се отличили нито като злодеи, нито като добротворци. Тоест, по трактовката на Данте, бездействието също е грях. Злодеят може да се пречисти от греховете си чрез покаяние и правейки добро. Но безделникът си остава безполезно същество, напразно дишало въздух и яло хляб на Божия свят. 
***
Е, Михаил Горбачов със сигурност не е от тоя сорт хора. 
Новопредставилият се Горбачов беше личност от огромен мащаб и това е видимо от реакциите след смъртта му. 
Западни лидери почетоха Бащата на перестройката като един от големите политици на 20 век, символ на свободата и големите промени не само в родината си, но и по света.
"Той беше мъжествен реформатор и държавен деец" (Олаф Шолц). 
"Горбачов бе от тези хора, които променят света, несъмнено - към по-добро" (Борис Джонсън). 
Безоценъчно можем да кажем, че в неговата ера завърши Студената война, временно утихна надпреварата във въоръжаването, унищожиха се ядрени оръжия, падна Берлинската стена и т.н.
Прибалтийските държави обаче не могат да забравят съветските танкове, пратени от Горбачов да препречат пътя им към независимостта. За тях Горбачов не е миротворец, те платиха с човешки жертви измъкването си от лапите на съветската мечка.
Те не могат да направят циничното сравнение с двете чеченски войни или със сегашна Украйна - но всъщност разлика има и тя е огромна. Ако кажем, че Горбачов не е пролял кръв, няма да е вярно. Но ако кажем, че е пролял - трябва да го сравним с тези след него, Елцин и Путин. 

Горбачов и Путин

Путин запази президентско приличие и за разлика от пропагандоните си не каза лоша дума за покойника.
Горбачов бе съветски човек до мозъка на костите си, той искаше да реформира и демократизира СССР, но не можа да го съхрани и точно с неговото име се свързва разпадът на СССР. 
Путин неведнъж е казвал, че разпадането на Съюза е "най-голямата геополитическа катастрофа на 20 век". 
Отделно от това, още през 2011 Горбачов каза, че на Путин му е време да си ходи. "Три мандата стигат - два президентски и един като премиер, стига толкова! Оставайки на власт, Путин рискува да затъмни положителното, което е направил..."
Путин обаче остана на власт и сега виждаме от него това, което виждаме - пълномащабна война в Украйна, реставрация на сталинизма, връщане към държавата-казарма. 
Путин изказа съболезнования на близките на Горбачов и охарактеризира управлението му като "период на сложни, драматически изменения". 
Пропагандоните му обаче изказаха истинските му чувства. 
Владимир Соловоьов се отдаде на възклицания: "Ах как го обичаше Запада. Но разбира се - Горбачов предаде страната!" 
Маргарита Симонян бе още по-конкретна: "Горбачов умря. Време е да събираме разпиляното".
Не е тайна, че историческата амбиция на Путин е възстановяването на СССР. В тази връзка полковниците-астролози, баячките с пагони и ясновидците имат страхотна суровина за пророчески транс: тази година един след друг починаха Шушкевич, Кравчук, Бурбулис и Горбачов - първите трима са сред хората, чиито подписи сключиха Беловежкото споразумение от декември 1991. (Актът за разпускане на СССР, подписан от държавните ръководители на съветските републики учредители на Съветския съюз - Русия, Украйна, Беларус).
Сега бабавангите могат да забелят очи и да изрекат: умряха гробокопачите на СССР, за да живее Този, Който ще го възроди! 

Горбачов и Украйна 

По майчина линия Горбачов е с украински произход и негов първи език на битово ниво е украинският. Той говореше руски с лек украински акцент. 
Но в интервюта казваше, че Украйна е Малороссия, Крим е руски, бъдещето на двете държави е общо. 
Украйна обаче не мисли така и бъдещето изглежда все по-разделно. Проруските настроения в страната съществуваха и все още съществуват (на умирачка). 
Но руското "освобождение" не бе посрещнато с хляб и сол, а срещна яростна съпротива. Войната на Путин кове украинската идентичност, която за съжаление се гради на антируска основа. "Никога вече няма да сме братя", казват украинците, а "денацификацията" на Путин се случва наобратно. Украинският национализъм расте и ще продължава да расте в съпротивата срещу руския империализъм. 

Горбачов и дълголетието

Горбачов е най-дълго живелият (91) държавен ръководител за цялата руска и съветска история - и един от малкото, напуснал властта жив. 
Вторият след него дълголетник също управлява в преломно време - Александър Керенски, който оглавява Временното правителство след Февруарската революция от 1917. Той умира на 89 в емиграция. 
Друг (формален) държавен ръководител, който доживява 89, е Василий Кузнецов. Той три пъти заема длъжността председател на Президиума на Върховния съвет на СССР през 80-те години - в междуцарствията след смъртта на Брежнев, Андропов и Черненко.