Генералният директор на БНР Милен Митев се е включил във вчерашното заседание на Програмния съвет на общественото радио и е поздравил членовете му за бързата реакция при спирането на интервюто на Петър Вопгин с посланика на Русия Елеонора Митрофанова в предаването "Политически Некоректно". Това съобщи самият Митев на среща в Съвета за електронни медии, където членовете на УС на БНР бяха поканени да дадат информация по повод казуса с участието на Митрофанова в "Хоризонт". Шефът на БНР допълни, че е поздравил членовете на Програмния съвет затова, "че са имали смелостта да изразят позиция".
"Гарантирах им, че аз като ръководител уважавам тяхната позиция, подкрепям я и ще я защитавам. Същото така им казах, че ако някой чувства какъвто и да е проблем или натиск, било отвън, било вътре в БНР, трябва незабавно да ме уведоми. Надявам се бях достатъчно ясен, че гарантирам на всеки от тях ненамеса в работата му и във възможността да изрази мнение", каза още Митев.
Както "Сега" писа, вчера председателят на Програмния съвет на БНР Даниела Късовска заяви по БНР, че в разговора Митрофанова е отправила директни заплахи към България за решенията и позициите й в две посоки - по отношение на паметника на съветската армия и по отношение на бъдещето на "ЛУКойл". "Директни заплахи, че България ще понесе последиците от тези свои решения", поясни Късовска.
"Не е вина на интервюиращия, ако събеседникът в едно интервю каже нещо неочаквано и страшно. Но за мен е журналистическа вина да зададеш въпрос, да получиш отговор, който не дава отговор на този и съпътстващите въпроси на обществото, и да не развиеш този въпрос. Това е работата на журналиста, да стане ясна позицията на посланика и на руската страна", коментира днес членът на УС на БНР Валери Запрянов.
Той каза още, че никой не е искал от него да спре интервюто на Волгин и поясни, че УС на БНР не може да спре журналистически материал. Запрянов призна, че по телефона е присъствал на двучасовото заседание на Програмния съвет, на което е било взето решение интервюто да не се излъчи. "Хората отчетоха качествата на Волгин като журналист, неговата нахъсаност. И в същото време видяха определени слабости. Всеки един се изказа и според тях в този момент това интервю не може да излезе по този начин. След като те взеха решението, ми беше дадена думата и на мен. Казах си мнението, което донякъде съвпадаше с тяхното", каза още Запрянов.
След спирането на интервюто в събота днес СЕМ съобщи, че още същия ден кани на разговор УС на БНР и генералния директор Милен Митев, съобщи БТА. Поводът е неизлъченото на 16 декември интервю с Митрофанова. Предложението е било направено от председателя на СЕМ Соня Момчилова, която е припомнила, че интервюто не е излъчено заради преценка на Програмния съвет на БНР.
„Това, което стои в моето съзнание като най-голям въпрос, е защо ръководството на БНР допуска да бъде упреквано в зависимости. Основанията за това са няколко. Веднъж, защото се кани посланик на страна агресор. Че е страна агресор беше признато от целия цивилизован свят, включително от България. И въпросът е дали госпожа Митрофанова представлява другата гледна точка, или представлява гледната точка на една държава престъпник“, каза членът на СЕМ Пролет Велкова, която миналата година бе избрана в съвета по предложение на "Демократична България".
Според нея второто основание за съмнения в зависимости е защо точно Петър Волгин е трябвало да бъде автор на това интервю. „Третото основание, за да се допусне, че може би БНР е в някаква зависимост, е фактът, че остави доста голям луфт от време между подготовката на интервюто и решението на Програмния съвет, по-скоро препоръката на Програмния съвет на БНР това интервю да не бъде излъчено. Още повече, че това съвпадна с едни съвети на депутата Пеевски“, допълни Велкова.
Габриела Наплатанова, която е от квотата на президента Румен Радев, посочи, че България не е прекъснала дипломатическите си отношения с Руската федерация и би било възможно да има интервю с руски посланик. „Въпросът е при какви журналистически стандарти то се провежда и какво конкретно е притеснило членовете на програмния съвет, за да отхвърлят те възможността за излъчване с такава голяма категоричност“, отбеляза тя.
„Аз също си направих труда да проверя в колко европейски медии и радиа са били излъчени интервюта с посланици на Руската федерация. Доста са“, каза председателката на СЕМ Соня Момчилова. В хода на разговора Милен Митев отговори, че в други обществени радиа журналисти са започвали интервютата си с руския посланик с въпроса как спи, като знае какви неща извършва неговата държава.
Галина Георгиева, член на СЕМ, избрана през 2019 г. с гласовете на ГЕРБ и ДПС, отбеляза, че припознава позицията на Комисията за журналистическа етика. „Професионалното саморегулиране на медиите не е цензура, а тяхно задължение, което представлява неделима част от усилията за поддържане на журналистическата етика. Професионалното саморегулиране на медиите не е проява на автоцензура. Пред приемане е регламент на ЕС, в който се подчертава, че стабилното, приобщаващо и широко признато съвместно регулиране и саморегулиране на медиите са ефективна гаранция за качеството и професионализма на медийните услуги“, гласи част от позицията, прочетена по време на заседанието от Георгиева, цитирана от БТА.
В документа се посочва, че Етичният кодекс на българските медии не съдържа пречка медиите да отразяват позициите на посланици, когато това е необходимо за пълно и безпристрастно информиране на аудиторията. „В такъв случай, ако се вземе решение за интервю, от съществено значение е критичната функция на журналистиката. Редакционният процес изисква рутинно прилагане на етични стандарти още от планирането на предаванията. Късната преценка за съответствието на редакционния процес и редакционното съдържание с етичните стандарти създава пространство за външна намеса и последващи предположения, че решенията се вземат не по силата на професионалното саморегулиране, а под политически натиск – което несъмнено представлява цензура. Ето защо комисията препоръчва системно прилагане на етичните стандарти с цел независимост и безпристрастност на редакционния процес и качествена журналистика“, пише още в позицията на Комисията за журналистическа етика, цитирана от Георгиева.
