Няколко месеца преди "Пиксар" да се отдели от компютърния отдел на "Лукасфилм" и заживее славния си анимационен живот, а именно през юни 1985 г. - в Токио се появява студиото "Гибли". Основано от легендата Хаяо Миядзаки и съдружника му Исао Такахата, то се превръща в еталон на стила аниме и един от водещите производители на анимация изобщо в целия свят. Вълшебно-поучителните му истории разказват за (нарушената) хармония между човек и природа дълго преди екологията да дойде на мода в западния свят.
За почитателите на култа "Гибли" по света и у нас това телеграфно представяне е излишно, а и слабо - те боготворят филмите на Миязаки и са гледали десетки пъти всеки от тях, изучавайки ги до последната чертичка с молив.
Но бижутата на японското студио, общо 22 на брой, днес са по-достъпни отвсякога и за неизкушените зрители. През януари стрийминг гигантът "Нетфликс" сключи договор за излъчване на 21 от тях (липсва само "Гробът на светулките", режисиран от починалия през 2018 г. Такахата) и на месечни порции по седем ги включи в своя каталог, което означава, че към 1 април вече абонатите на услугата можеха да се насладят на всеки един от филмите на "Гибли" колкото пъти си поискат. Филмите са субтитрирани и дублирани на повечето основни езици. Българският, знаем, не е сред тях, но могат да се гледат на английски, немски, руски, турски...
Миязаки и неговото филмово наследство са доволно популярни и у нас, макар в широко разпространение по кината да са излизали само два филма на "Гибли" - шедьовърът му "Отнесена от духовете" (с "Оскар" и "Златна мечка" през 2002 г.) и "Принцеса Мононоке". Голяма част от другите 20 обаче са били част от фестивални програми или DVD издания, да не говорим за пиратския достъп.
Сред тях са "Моят съсед Тоторо", чийто образ е в логото на "Гибли" и до днес, "Замъкът в небето", "Подвижният замък на Хоул", "Приказка за принцеса Кагуя", "Наусика от долината на вятъра", "Доставките на Кики", "Поньо на скалата край морето", както и последният засега опус на Миядзаки "Вятърът се надига". От изчерпателния каталог не липсва и най-слабият - може би единственият слаб филм на студиото, а именно екранизацията по Урсула ле Гуин "Приказки от Землемория", дело на сина на майстора - Горо Миядзаки.
За щастие на почитателите на неподражаемия рисунък, мистериозен дух и екологични послания на "Гибли" това не е краят: въпреки неколкократните съобщения през годините за окончателно оттегляне на Хаяо Миядзаки от бизнеса 79-годишният аниматор още не се е пенсионирал. Той продължава да работи над своя 13-и пълнометражен филм "Как живееш?", разказващ за порастването на едно момче - както е описано и в едноименната книга на японския писател Йошино Гензабуро от 1937 г. По първоначални планове филмът трябваше да е готов за откриването на олимпийските игри в Токио това лято, които тъй и няма да се състоят, но по-късно премиерата бе изместена за края на 2021 или началото на 2022 г.
YouTube
