Въпреки че азиатската култура и кинематография имат своята малка армия почитатели у нас, те рядко разчитат на официални пътища за стигане до нея. Основно се захранват от пиратски източници, като групата Eastern Spirit се грижи и за превод на продукцията на български език. Без субтитри част от филмовото наследство на Далечния Изток може да се намери и легално - например стрийминг платформата Netflix включи в каталога си почти цялото творчество на студио Ghibli през пандемичната 2020 г.
Появите на японско или корейско кино на голям екран у нас обаче остават инцидентни, предимно като единични прожекции по фестивали. Трябва да се върнем до началото на века, за да открием аниме в редовно разпространение в българските киносалони - Оскаровият шедьовър на Хаяо Миядзаки "Отнесена от духовете" (Spirited Away, 2001) бе прожектиран с пет години закъснение през 2006 г. Това късогледство не е уникална българска черта - същото проявяват и част от европейските фестивали. През февруари "Сузуме" на Макото Шинкай стана първата аниме продукция в конкурса на "Берлинале" от 21 години насам, като последният участник в този жанр на берлинския форум е именно "Отнесена от духовете". Чудната премиера на "Сузуме" у нас само месец и половина по-късно дължим на "Александра филмс", макар че присъствието от трима души на затворената предпремиерна прожекция не говори окуражително за бъдещата медийна и зрителска популярност на филма.
Почитателите на този тип изкуство знаят, че с режисьора Макото Шинкай трудно може да се сбърка - 50-годишният аниматор изгради име с предишните си творби Weathering with You и Your Name. И "Сузуме" е превъзходен филм за деца от всички възрасти, който ще зарадва феновете на анимационното кино в период на затишие за холивудските хегемони Disney и Pixar. Качествата му бяха вече оценени от публиката в Азия с приходи от $ 200 млн. - половината от този боксофис е реализиран в родината му, а другата половина - в Китай, където "Сузуме" стана най-печелившият японски филм за всички времена.
"Сузуме" носи полъх от работата на студио "Гибли" и това не е изненада, като се има предвид, че любимите филми на Макото Шинкай са "Лапута: Замък в небето", "Наусика" и "Замъкът на Калиостро" на Миядзаки. Той обаче не е подражателски и не страда от това сравнение, а познавачите на Ghibli дори ще се зарадват на цитата от "Шепот на сърцето". От южната префектура на о. Кюшу, която носи същото име като прочутия аниматор, започва и историята на героинята. Както в Your Name, в центъра на разказа са момиче и момче в младежка възраст. Сузуме е на 17, живее с грижовната си леля и носи дълбоко в себе си травма от загубата на родителите си. Рутината на тийнейджърския й живот е нарушена, когато на път за училище тя среща непознат младеж, който търси "руини" и "врата". Тези думи отекват със странен резонанс в ума на момичето, което хуква с все сили към първата любов, към света на свръхестественото и към преборването с демоните на скръбта и миналото.
Това не са нови теми за анимационното кино никъде по света - последният филм на Pixar "Мей червената панда" също се занимаваше с порастването, корените и еманципирането на новото поколение от предците му, - но Шинкай ги чете по коренно различен начин от колегите си отвъд океана. Същото се отнася и за супергеройската нишка в "Сузуме" - в четири или пет епизода момичето и момчето с комиксова мощ спасяват ако не света, то поне Япония от земетресения, почти без обикновените хора да забележат. Когато японското кино говори за апокалипсиси обаче, зад това (почти) винаги се крият реални историко-географски факти: в основите на "Сузуме" е разрушителният земетръс в региона Тохоку от 2011 г., довел и до цунами и аварията в АЕЦ Фукушима. Така филмът, който съчетава привидно леки жанрове като екшън, фантастика, комедия и романтика, се превръща и в епитаф за хилядите жертви на бедствието.
Анимацията е великолепна - пътешествието по целия гръбнак на Япония е показано с такива възхитителни градски и природни детайли, а героите са толкова жизнени и пълнокръвни (не само Сузуме, но и второстепенните, които тя среща по време на приключението си), че често се улавях как мисля за "Сузуме" като за игрален филм, в който всичко е "на живо". Шинкай успешно зарежда драматично-героичната си история и с хумор: сцените с превърнатия в трикрако столче герой, чиито движения наподобяват култовата лампа Luxo Jr. от основополагащия късометражен филм на Pixar, и поведението на котето предизвикват искрен смях. Има и няколко много деликатни еротични нюанса, както и прилив на огромна тъга по ранната загуба на майката. Изобщо "Сузуме" кипи от цветове и емоции, и това е най-хубавото в него. Като единствени несъвършенства бих посочила необичайната за анимация дължина от 2+ часа - резултат от малко прекалената повторяемост на сцените със затварянето на вратите в първата част; както и че е с английски дублаж, а не с оригиналната японска фонограма. Но и така "Сузуме" е един от най-оригиналните и вълнуващи филми през април, истинско събитие по нашите екрани.
YouTube
