С 12 номинации за последните 11 години Брадли Купър вероятно е един от най-предлаганите за "Оскар" артисти на нашето съвремие. Като водещ актьор е номиниран за "Наръчник на оптимиста", "Американски снайперист", "Роди се звезда" и "Маестро". Като поддържащ актьор - за "Американска схема". Като сценарист - за двата си авторски проекта "Роди се звезда" и "Маестро". И четири пъти като продуцент за най-добър филм - освен в споменатите, той е част от екипа и на "Жокерът" и "Улицата на кошмарите".
"Маестро" е вторият му опит във всичките познати амплоа едновременно; далеч по-амбициозен от надценения дебют "Роди се звезда" с прекрасна музика, но почти нищо повече. Съдържателно е типичният декемврийски Oscar bait (от англ. - "стръв за "Оскар") - пищен биографичен разказ за живота на една американска легенда, композитора и диригент Ленард Бърнстейн (правилното е Бърнстайн, но и в САЩ най-често го произнасят грешно), тазгодишната тежка артилерия на Netflix. Със 7 номинации в най-престижните категории, основният претендент на стрийминг платформата изглежда е изпълнил целта си; макар че е малко вероятно някоя от тях да бъде осребрена. Но както се казва - опитите се броят. А Бърнстейн (1918-1990) за трета поредна година е в сметките на американската Академия за филмови изкуства и науки: през 2022 г. се състезаваше екранизацията по неговата най-прочута творба "Уестсайдска история" (една спечелена статуетка от седем), а през 2023-а - художествената измислица за неговата темпераментна "ученичка" Лидия Тар (нула от шест).
Първоначално Стивън Спилбърг, режисьор на въпросната "Уестсайдска история" и един от продуцентите зад "Маестро", възнамерявал да снима биографията му лично. Но когато Брадли му показал ранен монтаж на "Роди се звезда" и стигнали до сцената на паркинга, Спилбърг го потупал по рамото и му казал: "Ти ще режисираш." И наистина, Купър се е раздал. От протезата за нос, която предизвика брожения заради имитацията на еврейски черти (самият Брадли няма еврейски произход) през тънкостите на образа, които усвоявал в продължение на шест години (включително умения за дирижиране и свирене на пиано), до цялостното водене на филмовия оркестър - той е вложил в този проект неизмерим ресурс. Но дали актьорът, сценарист, режисьор, продуцент свири първа цигулка във филма си? Не. Истинската звезда на екрана е Кери Мълиган. Със своето тихо, завладяващо изпълнение като чилийската актриса Фелисия Монтеалегре - голямата любов и опора в живота на Бърнстайн, принудена да търпи безбройните му изневери с мъже, тя е сърцето на "Маестро".
Самият Брадли също потъва в образа си, жив и органичен: на моменти сливането е такова, че забравяш и нос, и всичко. Героят му е неудържим екстроверт, невъздържан хедонист, за когото моногамността е като тишина. За да звучи музика, той трябва да е непрестанно сред хора, флиртуващ, ухажван, харесван. Тук стигаме и до слабото място на филма. Конфликтът между семейството на Бърнстейн и неговата хомосексуалност се плъзга по повърхността. Въпреки че актьорските изпълнения са превъзходни и отдадени, никой от двамата герои не претърпява особено развитие: от първата минута научаваме, че Бърнстейн е гей, от двадесетата знаем, че се обичат с Монтеалегре. Докрая кой знае какви промени не настъпват - раждат им се три деца, той продължава да ходи по мъже, музиката доминира живота му, дори и след смъртта на любимата. Привидно филмът преминава през широк спектър емоции и душевни състояния, но драматургично има още какво да се желае, за да излезе от сферата на декоративното и декларативното. Портретът на легендата остава някак статичен, отрязъци от един забележителен живот и кариера, които не носят катарзис или отговори. Самоцелна остава и смяната между цветно и черно-бяло - така добре аргументирана в другия миналогодишен филм, в който именит евреин пушеше като комин ("Опенхаймер").
Озадачаващ е изборът на Брадли и неговия съсценарист Джош Сингър ("Спотлайт", "Първият човек") да съставят филма от откъслечни житейски случки и сценични изпълнения на Бърнстейн, вместо да сглобят строен наратив около музикалния гений. Предвид че децата на Лени и Фелисия са осигурили на Купър безпрецедентен достъп до личния живот, отношения, писма и дори до реалното жилище на композитора, е странно колко малко той всъщност е разбрал и ни показва от него.
Затова и мнозина в публиката ще останат равнодушни: при все че "Маестро" е прекрасна гледка, изящно заснета (от Матю Либатик), с декори, костюми и музика в пълна хармония, а темпото е чудесно, като на добре изсвирена и дирижирана партитура. Подготовката на проекта, както и на Купър за ролята, очевидно е била титанична: това най-добре може да се види на сцената в катедралата - култово изпълнение на Втората симфония на Малер, което феновете на Бърнстейн познават до последната нота. Концертът е заснет с истински оркестър на живо. А гримът на Казу Хиро е чудовищно постижение: в Гугъл изображения вече е почти невъзможно да различиш снимките на истинския Ленард Бърнстейн от тези на "фалшивия", филмовия.
Със сигурност "Маестро" е огромен професионален скок спрямо "Роди се звезда". Но колкото и да се домогва Брадли Купър до "сериозното" изкуство и големите награди, засега той си остава най-популярен и обичан в ролята на енота от "Пазители на галактиката"...
YouTube
