Медия без
политическа реклама

Брадли Купър дирижира собственото си изпълнение в "Маестро"

Но въпреки многобройните му роли пред и зад камерата, сърцето на филма е Кери Мълиган

Брадли Купър (с носа) и Кери Мълиган като Ленард и Фелисия Бърнстейн.
Netflix
Брадли Купър (с носа) и Кери Мълиган като Ленард и Фелисия Бърнстейн.

С 12 номинации за последните 11 години Брадли Купър вероятно е един от най-предлаганите за "Оскар" артисти на нашето съвремие. Като водещ актьор е номиниран за "Наръчник на оптимиста", "Американски снайперист", "Роди се звезда" и "Маестро". Като поддържащ актьор - за "Американска схема". Като сценарист - за двата си авторски проекта "Роди се звезда" и "Маестро". И четири пъти като продуцент за най-добър филм - освен в споменатите, той е част от екипа и на "Жокерът" и "Улицата на кошмарите". 

"Маестро" е вторият му опит във всичките познати амплоа едновременно; далеч по-амбициозен от надценения дебют "Роди се звезда" с прекрасна музика, но почти нищо повече. Съдържателно е типичният декемврийски Oscar bait (от англ. - "стръв за "Оскар") - пищен биографичен разказ за живота на една американска легенда, композитора и диригент Ленард Бърнстейн (правилното е Бърнстайн, но и в САЩ най-често го произнасят грешно), тазгодишната тежка артилерия на Netflix. Със 7 номинации в най-престижните категории, основният претендент на стрийминг платформата изглежда е изпълнил целта си; макар че е малко вероятно някоя от тях да бъде осребрена. Но както се казва - опитите се броят. А Бърнстейн (1918-1990) за трета поредна година е в сметките на американската Академия за филмови изкуства и науки: през 2022 г. се състезаваше екранизацията по неговата най-прочута творба "Уестсайдска история" (една спечелена статуетка от седем), а през 2023-а - художествената измислица за неговата темпераментна "ученичка" Лидия Тар (нула от шест). 

Първоначално Стивън Спилбърг, режисьор на въпросната "Уестсайдска история" и един от продуцентите зад "Маестро", възнамерявал да снима биографията му лично. Но когато Брадли му показал ранен монтаж на "Роди се звезда" и стигнали до сцената на паркинга, Спилбърг го потупал по рамото и му казал: "Ти ще режисираш." И наистина, Купър се е раздал. От протезата за нос, която предизвика брожения заради имитацията на еврейски черти (самият Брадли няма еврейски произход) през тънкостите на образа, които усвоявал в продължение на шест години (включително умения за дирижиране и свирене на пиано), до цялостното водене на филмовия оркестър -  той е вложил в този проект неизмерим ресурс. Но дали актьорът, сценарист, режисьор, продуцент свири първа цигулка във филма си? Не. Истинската звезда на екрана е Кери Мълиган. Със своето тихо, завладяващо изпълнение като чилийската актриса Фелисия Монтеалегре - голямата любов и опора в живота на Бърнстайн, принудена да търпи безбройните му изневери с мъже, тя е сърцето на "Маестро".

Самият Брадли също потъва в образа си, жив и органичен: на моменти сливането е такова, че забравяш и нос, и всичко. Героят му е неудържим екстроверт, невъздържан хедонист, за когото моногамността е като тишина. За да звучи музика, той трябва да е непрестанно сред хора, флиртуващ, ухажван, харесван. Тук стигаме и до слабото място на филма. Конфликтът между семейството на Бърнстейн и неговата хомосексуалност се плъзга по повърхността. Въпреки че актьорските изпълнения са превъзходни и отдадени, никой от двамата герои не претърпява особено развитие: от първата минута научаваме, че Бърнстейн е гей, от двадесетата знаем, че се обичат с Монтеалегре. Докрая кой знае какви промени не настъпват - раждат им се три деца, той продължава да ходи по мъже, музиката доминира живота му, дори и след смъртта на любимата. Привидно филмът преминава през широк спектър емоции и душевни състояния, но драматургично има още какво да се желае, за да излезе от сферата на декоративното и декларативното. Портретът на легендата остава някак статичен, отрязъци от един забележителен живот и кариера, които не носят катарзис или отговори. Самоцелна остава и смяната между цветно и черно-бяло - така добре аргументирана в другия миналогодишен филм, в който именит евреин пушеше като комин ("Опенхаймер").  

Озадачаващ е изборът на Брадли и неговия съсценарист Джош Сингър ("Спотлайт", "Първият човек") да съставят филма от откъслечни житейски случки и сценични изпълнения на Бърнстейн, вместо да сглобят строен наратив около музикалния гений. Предвид че децата на Лени и Фелисия са осигурили на Купър безпрецедентен достъп до личния живот, отношения, писма и дори до реалното жилище на композитора, е странно колко малко той всъщност е разбрал и ни показва от него.

Затова и мнозина в публиката ще останат равнодушни: при все че "Маестро" е прекрасна гледка, изящно заснета (от Матю Либатик), с декори, костюми и музика в пълна хармония, а темпото е чудесно, като на добре изсвирена и дирижирана партитура. Подготовката на проекта, както и на Купър за ролята, очевидно е била титанична: това най-добре може да се види на сцената в катедралата - култово изпълнение на Втората симфония на Малер, което феновете на Бърнстейн познават до последната нота. Концертът е заснет с истински оркестър на живо. А гримът на Казу Хиро е чудовищно постижение: в Гугъл изображения вече е почти невъзможно да различиш снимките на истинския Ленард Бърнстейн от тези на "фалшивия", филмовия.  

Със сигурност "Маестро" е огромен професионален скок спрямо "Роди се звезда". Но колкото и да се домогва Брадли Купър до "сериозното" изкуство и големите награди, засега той си остава най-популярен и обичан в ролята на енота от "Пазители на галактиката"...

From Director Bradley Cooper, Maestro is the towering and fearless love story chronicling the lifelong relationship between cultural icon Leonard Bernstein a...

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата