"Имало едно време... в Холивуд" е филм за залеза. Не е за вярване, че точно режисьорът на свръхенергичните "Глутница кучета" и "Криминале" може да остарее, но е факт. К.Т. намекна за пенсиониране още преди премиерата на (разочарованието) "Омразната осморка", сега настоява, че филмите в авторската му биография на режисьор и сценарист - без да броим сътрудничествата, където е нещо друго - ще са точно десет.
"Имало едно време..." е деветият. Точно време за носталгия, ретроспекция и малко тъга. Никоя от днешните продукции на Тарантино (сегашният му филм е първият, който не е създаден с подкрепата на Харви Уайнстийн) не притежава гениалната, сурова простота на дебюта му, но техническата сръчност, амбициите, а и бюджетите са нараснали многократно. От малки независими филми за бандюги и неудачници, с "Гадни копилета" и "Джанго без окови" той премина към пълноразмерни епоси. Към историчността в тях се отнася доста фриволно - все пак това е човекът, който отреди на Хитлер съдбата да изгори във френски киносалон.
Подобна свобода в боравенето с фактите наблюдаваме и в "Имало едно време... в Холивуд". Редом с двамата - измислени - главни герои, през филма дефилира убитата през август 1969 г. съпруга на Роман Полански Шарън Тейт, както и неколцина действителни фигури от американското и италианското кино през 60-те години на миналия век (Стив Маккуин, Сам Уонамейкър). Истинска е и историята за кървавата баня в Бевърли Хилс, спретната от хипи комуната на Чарлз Менсън. Но няма да е Тарантино, ако не обърне архивите с главата надолу. Затова изчакайте финала на филма, продължаващ над 160 минути. По-важно за него сякаш е да ни върне в духа на епохата.
В Европа преломната - политически и естетически - 1968 г. е вече отминала, няколко часа преди убийството "Бийтълс" снимат иконичното си пресичане на "Аби Роуд", но Холивуд още не може да осъзнае напълно промяната, макар хипи движението и виетнамската война да са в разгара си. "Златната ера" на големите студиа и звезди върви към своя край, Рик Далтън (Леонардо ди Каприо) е отломка от нея, отчаяно търсеща място в променящия се свят и кино бизнес. Обичана уестърн звезда от близкото минало, днес той получава само малки роли в сериали и няма приятели освен своя дубльор, някога каскадьор в опасните сцени из Дивия запад, а сега шофьор и момче за всичко - Клиф Бут (Брад Пит, вече 1 към 1 заприличал на Редфорд в същата възраст). В своята първа мека, плавна и според някои - скучна - половина "Имало едно време... в Холивуд" е филм за отношенията между двамата попреминали зенита си мъже, зад които се чува далечният неясен тътен на историята.
Ако в "Омразната осморка" употребата на насилие преминаваше границите на търпимост, тук то напълно липсва от първите два часа. Възможно е тази липса на динамика, бруталност и екстравагантност - все неща, превърнали се в запазени марки на Тарантино през годините - да отблъсне някои от феновете. За мен тя е прекрасен пример за уменията му да гради образи и да работи с актьори. Да не говорим за внезапни находки като "дуела" на Клиф с Брус Лий или 8-годишното момиченце, което се вглъбява в образа по Станиславски и се вдъхновява от биографията на Уолт Дисни.
Откриващите глави на "Имало едно време... в Холивуд" се гледат с истинска наслада и имат даже, ако щете, познавателна стойност. Един от най-заклетите киномани сред кинотворците по света, изгледал вагони с филми (Франко Неро например ми е казвал, че Тарантино е вероятно единственият човек на планетата, изгледал всичките му 200 роли), К.Т. е и един от големите познавачи на холивудската история. Самият режисьор е роден през 1963 г. и няма много спомени от първо лице за описвания период. Познава го само от филмите му, навярно и затова го представя облян в романтично-утопична светлина. Сред препратките към действителни герои и събития не се свени да вмъкне намигвания към собствените си ленти. Когато събитията в сценария започват неминуемо да се нанизват, този свят на неонови светлини, бутафорни фортове, смешни облекла и западащи автокина е напълно завършен и реалистичен. Внимателно, без бързане, вече сме подготвени в него нещо да се случи. Получило се е благодарение на великолепните актьори, оператора виртуоз Робърт Ричардсън и фамозните костюми на Ариан Филипс.
Както недвусмислено подсказва името му, "Имало едно време... в Холивуд" е приказка за целулоида и великата илюзия. Шарън Тейт (в ролята Марго Роби) е нейната прелестна, лекомислена и малко глуповата принцеса. Трудно е да се каже кой измежду Пит и Ди Каприо е по-перфектен. Навярно черпят енергия един от друг за успешните си превъплъщения, както героите на Рик и Клиф намират взаимно подкрепа. Не е възможно и да се отсече дали те сами влагат нечовешка (само)ирония в образите си, или Тарантино им я е написал. И двамата вече са гастролирали в негови филми - Пит в "Гадни копилета", Ди Каприо в "Джанго", но за пръв път си партнират на екрана. Тандемът им е титаничен.
На стари години Куентин Тарантино се е разнежил. Това е вероятно най-забавният му, личен, сантиментален и "лек" за гледане филм. Едничката сцена с абсурдна бруталност не е особено дълга, а дори и в този момент на разплата има някаква подчертана кинематографичност, някаква крехка несигурност дали не ни будалкат с червена боя и халосни патрони. За героите на "Имало едно време... в Холивуд" границата между случващото се на екрана и случващото се в живота е почти несъществуваща. Така Тарантино си представя обяснението в любов към киното. И то звучи малко като епитафия.
ФАКТ
Леонардо ди Каприо и Брад Пит всъщност са се появявали вече заедно във филм: късометражния The Audition на Мартин Скорсезе от 2015 г.
