Не ми се вярва да сте пропуснали Дженифър Лорънс в предишното десетилетие. На 21 тя беше втората най-млада номинирана за "Оскар" в историята - със "Зимен дар"; две години по-късно получи наградата за "Наръчник на оптимиста", а после и още две номинации с другите си две роли при Дейвид О. Ръсел ("Американска схема" и "Джой"). По същото време печелеше младежките сърца и милионни боксофиси с касовата трилогия "Игрите на глада". Rolling Stone я нарече "най-талантливата млада актриса на Америка", партньорът ѝ от The Hunger Games Дейвид Съдърланд сравни майсторството ѝ със сър Лорънс Оливие (а той е все пак е негов съвременник). Така стремглаво се разви кариерата на една свръхнова звезда на Холивуд, а после... нищо.
Да, Лорънс се появи в разнообразни продукции като комиксовия "Х-мен: Апокалипсис", психологическия хорър "Майка!" на Аронофски, шпионският трилър "Червената лястовица" и алармистката еко комедия на Netflix "Не гледай нагоре". Но сред тези нейни изяви нямаше нищо, което да предизвика ефект дори близък на този от първите ѝ пробиви на екрана.
Това няма да се промени и след "Без лоши чувства" - комедия на режисьора и сценарист Джин Ступницки, която претендира за пикантност. Категоризацията ѝ в САЩ е R (забранено до 17 без възрастен придружител), у нас е по-логичното C+ - не се препоръчва под 14. Дълбоко в себе си това е сантиментална комедия с няколко по-груби шеги, която показва колко целомъдрен е станал мейнстриймът в Холивуд през последните десетилетия. По същество сюжетът повтаря този с мисис Робинсън в "Абсолвентът" и майката на Стифлър в "Американски пай", леко адаптиран към днешните реалности. По-възрастна жена (Мади, на 30+, колкото самата Лорънс) започва връзка с 19-годишния Пърси (смотан, музикант, приет в Принстън). Причините за това не са романтични, нито продиктувани от либидото: залутаната в живота главна героиня има неотложна нужда от кола/пари, а обява казва, че двойка загрижени родители е готова да подари цял "Буик" на дамата, която "открехне" плахия им, девствен син преди отиването му в университета.
"Без лоши чувства" не проявява никаква социална чувствителност и не дебатира по темата на спорната сделка. Задачата на филма е друга: през кадри като чисто голата Лорънс, която изскача от нощно къпане в океана, за да удари няколко крошета на тийнейджъри, откраднали дрехите ѝ, да разкаже подсладена история за съзряването на двама души на различни възрасти. Смъртта на романтичния жанр в киното отдавна е оповестена: миналата година "Билет до рая" с прекрасните и на ветеранска възраст Робъртс и Клуни се опита да го реабилитира, но за младото поколение той остава извън радара. Комедиите също не вървят особено. "Без лоши чувства" се заема със задачата скромно, но от сърце, и за десетина дни прожекции по света регистрира 50 милиона долара приходи - не е много, но е жанров рекорд (за комедия с рейтинг R) от 2019 г. насам. Нищо не е в сравнение с едномащабни летни блокбъстъри като "Мисията невъзможна 7" и "Индиана Джоунс и реликвата на съдбата", които са по екраните паралелно с него - но филмът и няма техните амбиции.
"Без лоши чувства" е повече елементарен, отколкото неприличен, и сърцатото, органично изпълнение на Лорънс е единственото нещо, което евентуално би привлякло зрителя към него. Поносим в първата си главна роля на големия екран е и Андрю Барт Фелдман - също връстник на персонажа си. Проблемът е, че както във всичко напоследък, продуцентите играят на сигурно и не поемат никакви рискове. Тоест R-рейтингът на "Без лоши чувства" е само в рекламата, не и в съдържанието. Също толкова убеглива е и оригиналността.
YouTube
