Много ми се искаше този филм да е по-добър. Не само заради Оскаровата слава на аниматора, художник и илюстратор Теодор Ушев ("Сляпата Вайша", "Физика на тъгата") или заради ясно артикулираната гражданска позиция, отреждаща му рядък статут сред пасивните по правило български творци. А също и защото киното ни има остра нужда от жанрово и естетическо многообразие, от фантазия и луди идеи, от смелост и абстракция. Но "φ1.618" (буквата и числото поотделно обозначават т.нар. Златно сечение или Божествена пропорция) се оказа диспропорционално разочарование. Въпреки препълнената зала 1 на НДК на откриването на фестивала "Синелибри", който е и разпространител на лентата по екраните месец и половина по-късно.
В основата на тази стиймпънк антиутопия, маскирана като приказка, е романът "Пумпал" на Владислав Тодоров. Вече две негови книги са пренасяни на големия екран с променлив успех - "Дзифт" и "Цинкограф" (под заглавието "Цветът на хамелеона"). За избора си на литературен материал Теодор Ушев свидетелства в интервю: "Владо ми се обади... и ми предложи да пробваме да направим филм... Колебаех се първоначално, защото, честно казано, не бях сигурен, че романът ми харесва". "Пумпал" е натруфена и безвкусна балканска имитация на Антъни Бърджис и Евгений Замятин. Въпреки че сценарият съкращава смело гротескните винетки на текста, за да оголи скелета на историята, това само подчертава немощния наратив. Жалко, много жалко, защото във визуалния прочит на Ушев има находки - както в декорите, костюмографията, избора на локации, така и в анимационните преходи и cъзнателната стилизация (подход, характерен за анимацията), омекотяваща най-бруталните сцени. Ниският бюджет обаче си казва думата: макар подчертано евтината и бутафорна естетика да е търсен ефект - представете си постапокалиптична фантастика, заснета в застойния период на соца, когато компютрите бяха само "Правец" - елементи като лъскавото хелиево балонче под главата на Спящата красавица буквално ме "вадеха" от филма.
Светът на "φ1.618" е изграден върху препратки и покадрови цитати от други филми - тук са "Сталкер" на Тарковски и "Метрополис" на Фриц Ланг, "Бразилия" на Тери Гилиъм и "Градът на изгубените деца" на Жьоне, "Кин Дза Дза" на Георгий Данелия и "Лудия Макс" на Джордж Милър, японски киберпънк и още много. Те са впрегнати да разкажат една история за любовта и саможертвата като контрапункт на комунистическата високопарност и униформена сивота, за човешкото и нечовешкото, доброто и злото. За пумпала-космически кораб, който отлита от връх Бузлуджа (съвременният фолклор отдавна е оприличил дом-паметника на летяща чиния). За бъдещето, което изглежда като миналото. Звучи уж добре, но е схематично, претенциозно и плоско; символният пласт е прозрачен, драматургията (екранната адаптация е дело на автора на романа) - никаква. Крехките експериментални конструкции, които поддържат артистичното равновесие в късометражните анимации на Ушев, просто не могат да издържат тежестта на 90-минутен игрален филм.
В главните роли са двама от най-добрите български актьори - Деян Донков като биотитана Криптон и Мартина Апостолова като неговата спасителка/съвест Гаргара, но като че липсва полезната режисьорска работа с тях. Те съобщават безстрастно репликите си, а зрителят е принуден да гадае какво казват по устните им и английските субтитри - звуковият микс изважда на преден план музиката на Котарашки и от текста нищо не се чува (лошото озвучаване в зала 1 на НДК е факт, но защо не се отразява толкова зле на останалите филми?). Във втория план Китодар Тодоров, Николай Станоев и Васил Дуев се отегчават или преиграват; харесаха ми Герасим Георгиев-Геро и епизодът на Иво Димчев, който играе себе си. Ирмена Чичикова е сведена до статистка, Георги Лозанов е пълно дърво като актьор, дори от холограмата на Сашка Васева очаквах повече. Изобщо във "φ1.618" неведнъж се получава така, че крайният резултат е по-малко от сбора на частите.
След еднократния опит с текстове на Вл. Тодоров както театралният ас Явор Гърдев, така и топ операторът ни Емил Христов (зад камерата тук) повече не посмяха да посегнат към режисурата на игрално кино. Теодор Ушев явно е по-смел и упорит: във втората му родина, Канада, вече бе обявена неговата следваща продукция Idling.
YouTube
