Плевенският спектакъл „Антигона“, с който именитият режисьор Александър Морфов се завърна на родна сцена след 7-годишно творческо изгнание, преживя в началото на седмицата и своята софийска премиера. Голямата зала на Народния театър „Иван Вазов“ беше преизпълнена до краен предел за събитието, в партера не бе останало нито едно свободно място, подобно беше положението и до последния ред на втори балкон (и това не е творческа хипербола). Така още преди началото на представлението публиката беше дала своя отговор кой има по-голяма тежест за Народния театър и за българския културен живот изобщо: Морфов или…Салиери. Това, ако трябва за пореден път да подсетим за тлеещия в първата ни трупа морален конфликт. Но сега би било по-уместно да не го правим, а да поговорим за постановката.
Остро съвременната „Антѝгона“ на Морфов (с ударение върху „и“-то, както е правилно на гръцки) е наречена от самия него „театрална импровизация“ по пиесата на Жан Ануи, в която има по малко текстови фрагменти от Софокъл, от израелския драматург Рои Хен и повече – от самия режисьор. Чрез устата на античния хор, или по-скоро на неговия корифей в лицето на актьора Ованес Торосян, тя обещава да започне като трагедия и да завърши като трагедия. Впечатлението за зрителя обаче е по-различно: започва като комедия, а завършва като прозрение, като прокоба за края на самозабравилата се власт с „потъването“ на диктатора и размаханата му за помощ ръка, която никой няма да поеме.
В тъканта на спектакъла са вплетени алюзии с нашето актуално политическо битие, игра на думи от типа на „Елада те целуна“…, игра на сенки, куклени етюди, живи картини с коментар от разказвача-Ованес: в първата част на представлението – авторска интерпретация на предисторията на Антигона чрез родителите й Едип и Йокаста, говори почти само той, докато останалите са включени в масови сцени на „агората“. Ако на някого много е домъчняло заради отсъствието на Морфов през последните няколко години, този някой навярно е гледал спектаклите на Теди Москов, с които Морфовите са първи братовчеди – от шеметно-талантливата куклена бг школа, излязла от ръкава на Юлия Огнянова и трансформирала се в драматична. Няма такава фантазия, такива инвенции като у куклените режисьори у нас. И „Антигона“, поне до половината, запленява точно с изобретателното въображение, с чаровната си инфантилност – подобна на приказка за любознателни деца.
С напредване на действието конфликтите добиват по-дълбоки, общочовешки измерения. Братята Етеокъл и Полиник ще се унищожат взаимно, но единият ще бъде славословен като герой и защитник на отечеството, а другият - хвърлен на лешоядите като агресор и узурпатор. Морфов дава образ на симбиозата Етеокъл-Полиник – прегърнати или сражаващи се в братоубийствена война, където определенията „наши“ и „ваши“ са условни. Образ, колкото трогателен, толкова и абсурден, специално измислен за алогичната и чудовищна 2022-ра…
Феноменалният и тук Деян Донков в ролята на новия цар Креон, чичо на Антигона, развива героя си от глуповат велможа, седнал на трона поради случайна прищявка на съдбата, слаб в думите, но силен в междуметията (безценен е танцът му с новопридобитото властническо кресло), до гневен "баща по съвместителство" за Антигона, ядно хвърлящ на пода кърпичка след кърпичка, с които бърше разплаканото ѝ лице, за да се превърне много скоро и в безскрупулен тиранин, който произнася с едва сдържана злост тиради за логиката на властта и тази на спасителното подчинение. Ярко е изпълнението на Милена Ерменкова като чистата и пламенна Антигона, решена тайно да погребе своя скъп брат Полиник, защото е човешко да обичаш близките си. Сблъсъкът между двамата е сблъсък на различни философии и житейски практики – на човека-индивидуалност и на държавника, натоварен с колективна отговорност. Чрез тях се борят нормалните, чисто човешките аргументи и тези на обезчовечената власт – безродна, безпаметна, безмилостна. Но и тя няма да е вечна.
В спектакъла участват и актьорите от Плевенския театър Надя Керанова (Исмена), Александър Кънев (Хемон), Васил Витанов (Етеокъл), Асен Данков (Полиник), Сергей Константинов (Едип), Йоана Кирчева (Делфийският оракул), Антъни Пенев, Адриан Филипов, Бориса Сарафова, Диана Ханджиева и др.
Сценографията на спектакъла е на Семьон Пастух (Русия), а звукът – на Душанка Белада (Черна гора), които бяха в екипа на Морфов и в неговата постановка на „Антигона“ в Театъра на младия зрител в Санкт Петербург. Костюмите са на Тита Димова-Вантек, а хореографията – на Андреа Гаврилиу от Румъния. Следващите представления са на 29 ноември (Плевен) и 22 декември (София, Народен театър).
