Пълнометражният филм "Имението Даунтън" е създаден по едноименния сериал, написан от Джулиан Фелоус и ожънал за шест сезона 15 награди "Еми" (рекорд за неамериканско тв шоу), 3 "Златен глобус", специална БАФТА и т.н., и т.н. Филмът с режисьор Майкъл Енглър стъпва отново върху сценарий на Фелоус и рециклира успешната формула от тв поредицата, добавяйки в сместа малко брекзит-имперска носталгия. Но кой ти гледа, когато на екран дефилират прекрасни актьори с бибиси-дикция, перлите са на метър, а шапките - произведения на изкуството?
В информациите и рецензиите за "Имението Даунтън" рядко ще срещнете техните имена, а те са от първостепенно значение във възприемането на този филм, затова ето ги: костюми - Анна Мери Скот Робинсън, дизайн на продукция - Донад Уудс. Ашколсун! Разбира се, точно във фиксираната върху традицията и пазеща монархията си като скъпа антикварна ваза Великобритания едва ли възстановка на епоха, и то неотдавнашна (действието се развива през 1927 г.), е някакво особено предизвикателство, но декорите и костюмографията в "Имението Даунтън" са перфектни и една от причините филмът да приковава погледа.
Сценарият иначе е доста семпъл - той ни връща в дома на аристократите Кроули и тяхната прислуга две години след новогодишния финал на сериала. През есента на 1927 г. голямата депресия е ошушкала авоарите на фамилията, но сложните церемониали се изпълняват все така пунктуално, а възбудата в имението взема своя връх преди визитата на крал Джордж V и кралица Мери. Че тези художествени събития не се случват чак толкова отдавна, говори фактът, че по това време вече е родена настоящата кралица на Великобритания, а споменатите персонажи са нейни баба и дядо. Е, височайшето бебе Елизабет не присъства в сценария на Фелоус, но всички обичайни заподозрени - с някои нови попълнения - от сериала са тук, готови за нови сплетни, страсти и удари под пояса.
Филмът едва ли ще бъде пропуснат от заклетите фенове на костюмната драма, за останалите той е приятно пищно зрелище с все същия телевизионен дъх - донякъде му липсва кинодраматургия и мащаб. Даунтън е дотолкова ясна метафора на империята, че някои медии на Острова директно нарекоха лентата "брекзит пропаганда". Вероятно някои брекзитъри си мечтаят за сребърни прибори и скъп порцелан, изискан хумор и приказки за принцове и принцеси; "Имението Даунтън" обаче е по-скоро "Дисни"- прочит на миналото със своята обилна захарна глазура и невъздържана разточителност.
Междувременно замъкът Хайклиър в графство Хемпшър, използван за декор на сагата, отвори врати за посетители, радва се на завидна популярност и събира бая парса от входни билети. То мечти, мечти, ама сиренето е с пари.
