Свежата шпионска комедия "Кингсмен: Тайните служби" излезе преди шест години и искрено ни развесели с намигването към жанра. Героите й бяха хем Бонд, хем Остин Пауърс, малко аристократи в костюми от "Савил роу", малко неудачници по Гай Ричи (режисьорът Матю Вон почва кариерата си като продуцент на "Две димящи дула" и "Гепи"). Колин Фърт - изряден до последното копче в първата си екшън роля - извади от гетото младия падуан Егси (Тейрън Еджъртън), изтупа го и го превърна в спасител на света. Последва продължение: какво значение има, че идеята е вече изчерпана, а Галахад/Фърт - прострелян смъртоносно преди края на първия филм? "Кингсмен" е адаптация по комикс, а те могат да продължат до безкрай.
И макар че втората серия "Кингсмен: Златният кръг" бе значително по-слаба, опитите да бъде издоен поредният печеливш франчайз продължават: с предисторията "Кингсмен: Първа мисия". Веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, на третия път лъсва несъстоятелността на цялото упражнение: третият филм е катастрофа в боксофиса не само поради пандемията (по същото време също комиксовият "Спайдърмен: Няма път към дома" триумфира с над 1 милиард долара), така че - слава богу - ще си остане и последен.
По правилата на комикса тази част е origin story: означава, че в нея караулът окончателно се сменя и дори на Еджъртън му е писнало, така че действието ни хвърля десетилетия назад, в навечерието на Първата световна война. В главната роля се измъчва номинираният двукратно за "Оскар" Ралф Файнс, като аристократа Орландо Оксфорд. В яростен миш-маш от хумористичен исторически ревизионизъм (подобно на Тарантиновите филми, където Хитлер изгаря в киносалон, а Чарлз Менсън бива разфасован от двама неуспели актьори) на екрана редом с графа дефилират Франц Фердинанд и атентаторът му Гаврило Принцип, руският цар Николай II със злощастното си семейство, Григорий Распутин, В. И. Ленин, Мата Хари, Дюпон и особена порода високопланински козички. Адски кич, хаотично препускащо из европейската история действие, карикатурни образи, тук-там някоя елегична сцена със смърт в окопите, другаде епизодично добро попадение (един и същ актьор играе братовчедите Джордж V, Кайзер Вилхелм и Николай II - името му е Том Холандер, да не се бърка със спайдърмена Том Холанд), общо усещане за загубено време.
Жалко, защото технически филмът на Вон е сръчно направен, а Джимон Хунсу и Джема Артъртън (чернокож и жена в пълно съзвучие с конюнктурата) се стараят в ролите на лява и дясна ръка на Оксфорд. Пък и предвид неясното бъдеще пред обичания 007, изглежда шпионажът в киното все повече ще се превръща в пародия.
YouTube
