Обикновено у нас знаменитостите идват, когато вече залязват. Шон Бейкър е уникален случай - той гостува на "София филм фест" през март 2018-а, още докато беше слабо известен независим режисьор. Седем години по-късно, отново през март, Бейкър е носител на четири лични награди "Оскар" - което е забележителен рекорд, от общо пет за филма му "Анора". Историята за Пепеляшка от стриптийз бар е хепиендът в кариерата на 54-годишния режисьор и сценарист, който цял живот прави своето си кино, без да се съобразява с бюджети, студиа и пазарни закони ("Анора" не е подкрепен от голямо студио и бюджетът му е скромните 6 млн. долара). Сега сметките излизат и формулата води до триумф, без да е помръднал и на милиметър от творческите си принципи. Речта на Шон Бейкър бе посветена на магията на ходенето на кино, която сме на път да изгубим в епохата на стрийминга.
В 97-ите награди "Оскар" "Анора" се увенча с призовете за най-добър филм; режисура - връчена от Куентин Тарантино, първооткривателя на неговата главна актриса във филма си "Имало едно време... в Холивуд"; оригинален сценарий и монтаж, които са лично дело на Бейкър; и най-голямата изненада - за водеща женска роля на 25-годишната Майки Медисън. Деми Мур, която на 62 очакваше първия си "Оскар" и бе сочена като безапелационен фаворит, изживя най-голямото разочарование в "Долби тиътър" тази нощ. Хорърът с нейно участие "Веществото" спечели единствено наградата за грим и прически, макар да имаше още четири номинации в най-престижните категории.
Три от десет взе "Бруталистът". Монументалното платно на Брейди Корбет е отличено за операторско майсторство (Лол Кроули), музика и главна мъжка роля на Ейдриън Броуди. Актьорът, който бе единственият вече печелил "Оскар" сред петте номинирани, при това за почти същата роля на изтерзан евреин в "Пианистът", пред 22 години стана най-младият носител на наградата - на 29. Сега той подхлъзна най-опасния си конкурент Тимъти Шаламе, който с превъплъщението си в Боб Дилън в "Напълно непознат" можеше да подобри рекорда му по младост с няколко месеца...
Само две статуетки се откъснаха от сърцето на гласуващите за най-номинирания филм тази година - "Емилия Перес". С рекордните за неанглоезична продукция 13 номинации и авторитетен багаж от Кан, Европейски филмови награди, "Златни глобуси", а от онзи ден и "Сезари", соченият за фаворит в началото на сезона френски мюзикъл бе звучно "канселиран" заради своята звезда Карла София Гаскон. Трансджендър актрисата и без това предизвикваше киселини на консерваторите със смяната на пола си, а през януари я захапаха и либералите заради грубиянски туитове отпреди пет години. Фактите са, че филмът на Жак Одиар е просто прекалено радикален за вкуса на Академията и на днешна Америка. Той остана с наградите за второстепенна женска роля на Зоуи Салдана и най-добра песен (El Mal, изпълнена също от Салдана).
Липсата на смелост и оригиналност, която толкова често наблюдаваме и в холивудското кино напоследък, бе пропила цялата церемония. В нея нито веднъж не се спомена името Тръмп, а единствено връчващата приза за монтаж Дарил Хана извика от сцената "Слава Украини!". Награденият за пълнометражен документален филм No Other Land, дело на израелци и палестинци, насочи за миг вниманието към другия актуален конфликт. Разбира се, бе отдадена почит и на пожарникарите в Лос Анджелис, които излязоха на сцената в добро настроение.
Известният тв комик Конан О'Брайън бе за пръв път водещ на шоуто, което не се запомни с нищо и едва ли ще повиши главоломно спадащия рейтинг на тв излъчването на "Оскарите". Най-запомнящата се негова изява бяха не репликите му, а компютърно генерираната сцена, в която той се "ражда" от гърба на Деми Мур в реплика на кадър от "Веществото". Веднага след това бе връчена първата и предварително известна награда: за поддържаща мъжка роля на Кийрън Кълкин в "Истинска болка". Единствената по-язвителна шега беше по адрес на Джеф Безос и "Амазон", които неотдавна придобиха правата върху Джеймс Бонд: музикалният номер в чест на агент 007 прозвуча по-скоро като епитаф.
Нямаше и "Оскар" с българска следа: хърватският "Човекът, който не можеше повече да мълчи", в който страната ни е копродуцент, не спечели за късометражен филм, а "Стажантът" с Мария Бакалова имаше две номинации - на Себастиан Стан за ролята на Тръмп и на Джереми Стронг за неговия ментор Рой Кон, но и той не взе нищо.
Ето останалите лауреати на вечерта: латвийският "Потоп" е най-добра анимация, а бразилският "Все още съм тук" - най-добър чуждестранен филм. "Дюн: Част втора" се задоволи със статуетките за звук и за визуални ефекти, а "Злосторница" - за костюми и сценография. Папският трилър "Конклав", сочен сред главните фаворити, осребри само една от осемте си номинации - за адаптиран сценарий.
Дори тоалетите не бяха особено зрелищни или ексцентрични тази нощ, предимно класика в черно, бяло и сребърно. Един шамар май щеше да дойде добре.
