„Котките“ е забележителен провал. Във всяко отношение – естетическо, финансово и каквото друго се сетите. Вероятно ще се запомни: не е често явление филм с бюджет над 100 милиона долара, режисьор с „Оскар“ (за „Речта на краля“, 2011 г.) и звезден актьорски състав да се превърне в пълна катастрофа. Добавете към рецептата и песните от най-успешния мюзикъл на Андрю Лойд Уебър, който вече четири десетилетия не слиза от театралната сцена, и ще разберете колко зле е тази първа широкоекранна версия на „Котките“ (през 1998 г. е заснет тв филм за Би Би Си).
Специалисти и публика се опитаха да предупредят за това още след излизането на рекламния трейлър. Режисьорът Том Хупър и продуцентите от Universal го преработваха буквално до последния час преди премиерата, за да отговорят на критиките. Уви. Няма да помогне и последващият безпрецедентен „ремонт“, който според съобщениe в „Холивуд рипортър“ бе предприет след излизането на продукцията по кината. У нас "Котките" се прожектира от последния петък на 2019 г.
Основното възражение срещу филма е начинът, по който персонажите изглеждат благодарение на съвременните компютърни технологии. Ако в театъра те носят костюми, съхраняващи здравословна дистанция между актьор и герой със своята сценична бутафорност, тук има опит за краен реализъм, постигнат с помощта на технологията digital fur. На екрана виждаме (буквално) мутанти с човешка физиология и компютърно генерирана козина, уши и опашки. Но естетиката далеч не е единственият проблем пред „Котките“.
Филмът на Том Хупър е също толкова зловещо трагичен и по отношение на драматургията. Структурата му включва само и единствено експозиция – дефиле на герои, които се представят с песни, танци и външни белези: тази котка е дебела и мързелива, онази – крадлива; третата обича влакове, а четвъртата е бездомна и низвергната от глутницата „Джеликъл“. Нито злодеят му е злодей, ни конфликтът – конфликт. Фабула няма, характерите са по-едноизмерни от тези в комикс. Хупър вече оплеска един мюзикъл - "Клетниците", но той беше направо успех в сравнение с това тук.
Познати и обичани герои от мюзикъла като Рам-Там-Тагър са сведени до епизодици, а на преден план е изведено „малкото котИ“ (почти по В. Божинов) Виктория, която преминава през целия филм с едно-единствено учудено изражение. Дебют на балерината Франческа Хейуърд, който ще е по-добре да си остане и последната й кино изява. В останалите роли виждаме тежка актьорска артилерия – Джуди Денч и сър Иън Маккелън единствени стоят с достойнство въпреки адски глупавия виц, в който са попаднали. Не може да се каже същото за Идрис Елба, Дженифър Хъдзън, Ребъл Уилсън, Рей Уинстоун, Джеймс Кордън... А като запеят някоя от хитовите композиции на Уебър, най-доброто, което можеш да направиш, е да затвориш очи: всеки кадър те "вади от филма" по особено жесток начин.
Мъка, мъка за гледане са „Котките“ в кино вариант и не препоръчвам на никого да си ги причинява, особено ако е измежду онези 81 милиона души, изпитали възхита от мюзикъла някъде по световните сцени от 1981 г. насам.
YouTube
