"Майстора и Маргарита", според справка в боксофиса на НФЦ, има около 2500 зрители в кината досега - поразително малко, като се има предвид интересът към него и на фестивалите "Синелибри" и "Любовта е лудост", откъдето започна пътят му у нас. Малобройните му прожекции в малки салони и, уви, само в София, обаче продължават да привличат публика и толкова по-любопитна е за мен нейната демография. Както може да се очаква от филм на руски език, създаден по култово за перестроечните и ранните демократични години литературно произведение, възрастта на зрителите е 50+, млади хора - обичайната аудитория за киносалоните по принцип - почти не се срещат.
Филмът на Михаил Локшин заслужава внимание не само с това, че разяри Z-патриотите и пропагандистите в родината си ("всяка власт е насилие над човека", много ясно!), но и в качеството на първа успешна екранизация по Булгаковия опус магнум. Опитите романът да бъде преведен на киноезик са почти толкова вълнообразни, колкото и историята на написването му, преплетена със съдбата на автора. Проваля се Анджей Вайда през 1972 г., извеждайки само една от сюжетните линии в "Пилат и другите", проваля се Юрий Кара в началото на 90-те - филмът му вижда екран чак след 17 години и грубо съкращаване, а след него и Владимир Бортко в опита за сериал (2005).
Локшин и съсценаристът му Роман Кантор са избрали вълнуващ и оригинален подход към текста, благодарение на който сложната текстура на романа ляга успешно на киноекрана. На върлите почитатели на книгата, които се мръщят на своеволията във филмовата версия, е добре да напомним, че "Майстора и Маргарита" съществува в множество варианти и чернови: в окончателния си вид той е съставен и редактиран от съпругата на Булгаков – Елена Сергеевна, така че "оригиналът" на практика също е версия.
Независимо от някои евтини визуални решения, "Майстора и Маргарита" е завладяващо зрелище, чиито теми отекват в днешната политическа реалност. Може да се говори много за техническите недостатъци на филма - за безобразните декори и визуални ефекти, за котарака Бегемот, който изглежда като направен в час по трудово, за нелепия войсовър на руски върху репликите на немски (Воланд) и латински (Пилат), за кубиците в гърдите на иначе прелестната Юлия Снигир. Филмът се опитва да съчетае артхаус и холивудски размах, но без холивудската прецизност. Той обаче е сполучил в по-важното - да пренесе през времето духа на творба толкова класическа, че сто години след написването си продължава да дразни диктаторите и техния обслужващ персонал.
Михаил Локшин е роден в САЩ, в семейството на учени, които през 1986 г. получават политическо убежище в СССР. Политическите бури идват и си отиват, той дебютира успешно със "Сребърните кънки" (2020, Netflix), но началото на войната в Украйна забавя с години премиерата на завършения още в края на 2021 г. и финансиран със средства от държавния "Фонд кино" "Майстора и Маргарита". Той излиза в Русия едва в началото на 2024 г. и печели близо 3 млрд. рубли от билети, само за да принуди автора да се върне в Америка, за да избегне заплахите, включително за изправяне пред съда.
За разлика от романа, преведен на 40 езика и продаден в над 100 милиона копия по света (дори Мик Джагър му посвещава песента на "Ролинг Стоунс" Sympathy for the Devil), филмът не показа потенциал за успех извън родината си, но е достатъчно добър и проницателен за постсъветското пространство. Булгаков започва да пише "Майстора и Маргарита" в края на 20-те и продължава до смъртта си през 1940 г., а премиерата му на руски е едва през 1966 г. в подлистник. Сюжетът на филма обединява елементи от романа, който и без това е полуавтобиографичен, с детайли от живота на писателя. При Булгаков Майстора се появява чак в средата на книгата. Във филма го виждаме от самото начало. В ролята е очарователният Евгений Циганов, а неговата партньорка в живота Юлия Снигир играе, в спиращи дъха тоалети, музата му Маргарита. Продукцията включва не само руски, но и забележителни европейски актьори - Аугуст Дил ("Гадни копелета") като "чуждестранния агент" Воланд и Клаес Банг ("Квадратът") - Пилат.
Във филма битовият пласт се редува с метафизичен, тоналността се мята непрестанно между сатира на съветската власт, християнска философия, лирични сцени и фентъзи с почти оперен патос. За българския зрител, както и за руския, безспорно най-интересно е първото от тези неща. Кантор и Локшин задоволяват интереса, като вдигат завесата с призрачна сцена на унищожение в дома на литературния критик Латунски, а завършват с панорамен кадър на горящата Москва. Стихове-лозунги като "Защо ни е рай, ще отидем в Кримски край!" и "Добивът на нефт е нашата духовна храна" звучат потресаващо съвременно, но все пак авторите поставят на преден план отношенията между Майстора и неговата Маргарита. Този избор, в крайна сметка, се оказва решаващ за естетическия успех на продукцията (макар политическите алегории да са вероятната причина за пазарния). "Майстора и Маргарита" е за Русия и тоталитаризма, за Исус и Пилат, за дявола и душата, за цензурата и творчеството, но най-вече е филм за любовта: тази, която прави човека "невидим и свободен".
Апропо, Булгаков е роден, израснал и завършил медицина в Киев.
YouTube
