83-годишният Ридли Скот не показва никакво намерение за пенсия: той вече завърши следващия си филм "Домът на Гучи" (с участието на Адам Драйвър, Лейди Гага и Ал Пачино) и има поне още три режисьорски проекта в ръкава, сред които "Гладиатор 2". А пък предстоящите му продуцентски начинания са над 10. Все пак любопитство провокира фактът, че след близо 40 игрални филма той се връща към темите на своя дебют от 1977 г. "Дуелистите" излиза непосредствено преди знаковите "Пришълец" и "Блейд Рънър" и разказва за двама наполеонови офицери, които кръстосват шпаги в поредица от рисковани дуели.
"Последният дуел" връща ветерана във Франция, но повече от четири века по-рано. По едноименния роман на Ерик Джагър Мат Деймън и Бен Афлек пишат първия си съвместен сценарий от 1997 г. насам, когато "Добрият Уил Хънтинг" им донесе "Оскар". Този едва ли ще ги нареди сред номинираните, макар че отчетливото #MeToo звучене на историческата драма изглежда като въдица за академии.
Двамата и играят - Деймън е праволинейният рицар Жак льо Каруж, непобедим на бойното поле, но сприхав и неумел в общуването. Афлек е неузнаваем - а често и направо карикатурен - с русата перука на мазния и корумпиран граф Пиер. Адам Драйвър е негов приближен и бивш боен другар на Каруж, отказал се от бойните победи в името на лекия живот (и леките жени). Между двамата застава съпругата на рицаря, прекрасната Джоди Комър от сериала Killing Eve.
Скот решава да изпълни традиционната за Холивуд триактна структура с необичаен съдържателен подход - трите действия разказват една и съща история, но от гледните точки съответно на Каруж, антагониста Льо Гри и Маргьорит - т.нар. "ефект Рашомон". Дуелът от заглавието е запазен за финала, макар че и през останалото време ни развличат няколко бойни сцени с отлична сценография и операторска работа (на Дариуш Волски). Скот не е вчерашен и фреските от средновековния живот, с които изпъстря повествованието си, са изпипани до последното копче. Но повествователно филмът олеква, защото когато разказваш 40-минутна история в два часа и половина, капани дебнат отвсякъде.
На някои вероятно ще се стори прекалена жарта, с която съпруга от 14-и век защитава неприкосновеността на тялото си - по-яростно и от актриса в хотелската стая на Уайнстийн - макар създателите на филма да се кълнат в надписите, че той е създаден по действителен случай; а Комър да е великолепна в ролята си. Истината е, че никой от последващите исторически епоси на Ридли Скот - "Небесно царство", "Робин Худ", "Изход: Богове и крале" - не повтори успеха и ефекта на "Гладиатор", но все пак винаги е приятно да гледаш мащабна продукция на един от водещите живи режисьори.