Преди близо четвърт век "Гладиатор" отекна във вечността: спечели сърцата на публиката, критиката и Академията (12 номинации и пет статуетки, сред които за най-добър филм и най-добра мъжка роля на Ръсел Кроу), възроди жанра на историческия епос и остави трайна следа в световната популярна култура. Мнозина смятат, че филмът даже не е взел всичко, което заслужава: не беше най-големият касов успех през премиерната си 2000 година (тази чест се падна на поредната "Мисия невъзможна"), а Ханс Цимер и Лиса Джерард не спечелиха "Оскар" за музика или песен... Но "Гладиатор" получи повече: обичта на няколко поколения зрители.
Така новината, че след дълга подготовка и лутане 86-годишният Ридли Скот отново "надява туниката" и се завръща на арената на Колизея със зрелищна мегапродукция, не остави никого безучастен. Имаше само няколко проблема. Авторът на "Блейд Рънър", "Пришълец", "Телма и Луиз" и "Блек Хоук" не е правил забележителен филм през последните близо двайсет години (броя от "Американски гангстер", 2007). Огромен финансов провал бе и последният му исторически опус "Наполеон". Първоначалният бюджет, който студио Paramount одобрява за дългоочаквания "Гладиатор 2", е 165 милиона долара. Но разходите от 49-дневния снимачен период в Уарзазат, Мароко, достигат 250 милиона, а според други съобщения визията на Ридли за Древния Рим е коствала общо $ 310 милиона. Това го прави един от най-скъпите филми, заснемани някога, и в студиото сигурно кършат пръсти дали ще имат желаната възвръщаемост, но...
Ето и добрата новина: всеки цент си е струвал. 150-те минути на "Гладиатор 2" са внушителни, възторжени, величествени. Макар да не може да се мери с исполинския ръст на оригинала, филмът стои далеч и от безчетните тромави, ненужни, единствено финансово мотивирани продължения, с които Холивуд ежегодно ни бомбардира. Ридли Скот е поостаряло дете, което се забавлява с все сили със скъпите си играчки. А с него - и зрителят.
Are you not entertained? - ревеше Ръсел Кроу от арената в "Гладиатор". Въпреки че виждаме Максим само в две кратки ретроспективни сцени, историята за героизъм, предателство и интриги в Древния Рим ни развлича успешно и сега. Тя е написана от Дейвид Скарпа ("Наполеон", "Всичките пари на света") без особено съобразяване с историческите факти (вече имаше оплаквания по този въпрос - явно не само душманите на Малкович у нас не различават добре художествената условност) и Ридли радостно завива към фентъзи още в откриващата сцена, когато прекалено нереалистична армада атакува също толкова нереалистична крепост в Северна Африка.
И може би си мислите, че това е пътят на героя Луций Вер, син на Луцила и спасен от Максим на финала на "Гладиатор"? Само донякъде. Голямата звезда на шоуто е Дензъл Уошингтън, който се прицелва в трети "Оскар" с ролята на чернокожия роб, превърнал се в "ловец" на гладиатори и хитър политически интригант. Още при първия кадър, в който го видиш, с кралскосиня наметка, обсипан със злато и с лукавата физиономия на господар на света, ти иде да цвилиш от кеф. Злодей, по-убедителен и пълнокръвен от протагониста, е рядкост в тежкокалибреното холивудско кино и затова е толкова по-приятно за гледане. Меандрите на неговия персонаж Макрин движат и действието на филма в посоки, различни от видяното в оригинала. (Защото много от събитията и сцените са почти покадрова възстановка на случилото се в него).
От първия "Гладиатор" се завръщат Кони Нилсен - в отлична форма, и връстникът на режисьора Дерек Джейкъби като сенатор Гракх. Императорите близнаци Гета и Каракала изглеждат и звучат като обладани версии на Мери и Пипин, чак ходих да проверявам дали някой от актьорите не съвпада с онези от "Властелинът на пръстените". Всъщност Гета, по първоначална информация от продукцията, трябваше да бъде изигран от Бари Киоган, но това не се случи. Чилиецът Педро Паскал има мъжествено римско излъчване като генерал Акаций, но и няма кой знае каква роля.
И накрая за героя. 28-годишния Пол Мескал е харесван от мнозина след фините си изпълнения в "Под слънцето", "Всички ние непознати" и сериала "Нормални хора". За неговата кариера участие в пълноразмерен холивудски блокбастър е като пробива на връстника му Тимъти Шаламе с "Дюн". Жалко само, че той е напълно неподходящ избор за гладиатор. Метросексуален, дребничък и с излъчване на посърнал милениал, никакви часове във фитнеса и мотивационни речи, произнесени с дълбок глас, не могат да го сложат на едно стъпало с Ръсел Кроу. Мескал се старае и съм сигурна, че му предстоят още много екранни успехи, но в "Гладиатор 2" колкото пъти го погледна, особено в близък план, толкова пъти ме вадеше от филма.
Но това няма чак такова значение на фона на общия мащаб, вълнение и апломб. Зрелището е на ниво, темпото - убийствено за 87-годишен режисьор (Скот ще ги навърши броени дни след премиерата, господ здраве да му дава), сдържаните очаквания са надминати. Има и неочаквано много хумор, и безцеремонно хвърчащи крайници. Гладиаторите се сражават с маймуни, които изглеждат като пришълци, носорози и... акули.
Операторът Джон Матисън, сценографът Артър Макс и дизайнерката на костюмите Янти Йейтс са същите, които отговаряха за визуалната среда и на "Гладиатор". Привлекателно е дори анимационното резюме на първия филм, в стилистика маслена рисунка, което върви с началните надписи. Единствено им е посвидяло да откъснат от гигантския бюджет за хонорар на Цимер, та музиката е композирана от Хари Грегсън-Уилямс. Е, на финала звучи баладата Now We Are Free с гласа на Джерард, щото пък щеше да е хептен срамота.
Ще се гледа. В историята няма да остане.
YouTubeПремиерата на "Гладиатор" е тази вечер от 19 ч. в зала 1 на НДК в рамките на "Киномания", а от утре филмът е по всички киносалони в страната.
