Медия без
политическа реклама

45 години не стигат за "Пришълеца"

"Ромул" е деветият кръг от легендарната поредица, създала определението за хорър фантастика

Ксеноморфът отново е тук.
форум филм
Ксеноморфът отново е тук.

Жаждата на публиката за още и още от слузестите, свирепи създания, нарисувани от швейцарския художник Х. Р. Гигер и въведени в пантеона на киното от Ридли Скот, очевидно не секва. Със страховитата си атмосфера на непрогледен мрак, безмилостните ксеноморфи и харизматичната главна героиня на Сигорни Уийвър, сагата изкова понятието "хорър фантастика". Излязъл само две години след "Междузвездни войни", "Пришълецът" (1979) е негов антипод: на плюшените извънземни и симпатични тенекиени роботи той противопоставя ужаса във вакуум: "В космоса никой не може да чуе как крещиш". Последваха втора, трета и четвърта част, заснети съответно от Джеймс Камерън, Дейвид Финчър и Жан-Пиер Жьоне, в които космичното чудовище продължи да изскача в мрака сред кървища и лиги, извиращи от извънземната му паст. Основно правило в Холивуд: не се спестява продължението на туй, що носи пари.

Ето защо и Ридли Скот се върна към света на Пришълеца с две предистории, приети противоречиво - "Прометей" и "Пришълецът: Завет". Ако добавим двата злощастни "Пришълецът срещу Хищника" от XXI век, стават цели осем, така че "Пришълецът: Ромул" си има работа с тежко наследство. Да, безспорно легендарен франчайз, но и не веднъж-дваж компрометиран.

Новото отроче в поредицата е и първо под шапката на Disney, които сериозно са се заели да изстискат и последния цент от портфолиото на придобитата преди пет години 20th Century Fox. По всичко изглежда, че опитът, режисиран от уругвайския майстор на ужасите Феде Алварес ("Не дишай", римейка на "Злите мъртви") и продуциран от 86-годишния Ридли, е успешна инвестиция - в премиерния си уикенд филмът, костващ на студиото 80 милиона долара, помете 108 милиона от киносалоните по света. Несъмнено той е привлякъл в кината както основните им, подрастващи посетители, така и по-зряла публика, която иска да си спомни ужасите от своята младост. Като кинопреживяване "Ромул" е сносен за първите и по-скоро разочарование за вторите - тежестта на спомените е голяма, а филмът - безсрамно вторичен. Не съм сигурна дали пазарният успех е добра новина, защото той е знак за "Дисни" да произведат поредния стрийминг сериал с пълнометражни епизоди.

Сюжетно "Пришълецът: Ромул" идва някъде между култовите първа и втора част на Скот и Камерън, двайсет години след събитията на "Ностромо". Почти покадровото повторение, което наблюдавахме също в "Междузвездни войни" 7, 8, 9 (спрямо оригиналните 4, 5, 6) и "Джурасик свят: Господство" (спрямо първия "Джурасик парк"), цитирането на визуални елементи, реплики и цели сцени действа едновременно сантиментално и дразнещо. 

Феде Алварес, съсценарист заедно с Родо Саягуес, компенсира отсъствието на свежест с типични хорър похвати, със сръчно измайсторени практически ефекти, с натискане на струната на носталгията - по всяка вероятност поръчано от студиото. Почитателите на ксеноморфа знаят, че поредицата не е за зрители със слаби сърца, и тук получават солидна доза гадост и човешки останки. Което е изпипано от гледна точка на ритъма, атмосферата и визуалното представяне, куца по отношение на митологията и разказа. Ромул основава Рим едва след като убива брат си Рем, но тук дори заглавието да защитят драматургично не са си дали много зор.

Дребничката Кейли Спейни ("Гражданска война", "Присила") няма импозантното екранно присъствие на снажната лейтенант Рипли, но всъщност е отлична актриса и нейният персонаж е единственият що-годе развит. Героинята Рейн бяга от лапите на безмилостната корпорация "Уейланд-Ютани" уж към по-добро бъдеще, само за да попадне в космическа станция на ужасите, населена с лигави създания. Придружават я роботът-хуманоид "синтетик" Анди, когото тя нарича свой брат, и неколцина други младежи от мрачната пролетарска колония Джаксън Стар. Алварес казва, че за сюжета го е вдъхновила отпаднала сцена от "Пришълците" на Камерън, в която сред работниците в миньорска колония се виждат и деца. Тогава той си задал въпросът какво ще се случи с героите, когато са на двайсет и нещо. Ще ви кажа какво ще стане: ще умрат в страшни мъки, преди да си съставите мнение за тях.

Някои критици побързаха да поставят "Пришълецът: Ромул" на трета позиция сред най-добрите филми от франчайза, веднага след оригинала и продължението от 1986 г. Да, неговата младежка енергия и сурова естетика печелят в сравнение с тромавата епика на "Прометей" и "Завет". Ретродизайнът на обитаваната космическа станция и безспирният екшън в последния половин час са безспорни плюсове. Но филмът не може да се сравни по въздействие с първообразите. Може би просто на поредицата не й потръгна от 90-те натам. А може би което е мъртво, няма нужда да вампирясва за консумация от следващите поколения.

Без да развалям напълно изненадата, ще кажа само, че AI-възкресяването на починал актьор от първия филм е безобразие, сравнимо с изравянето на трупа на Кари Фишър в последните Star Wars. Но за "Дисни" няма нищо свято освен доларите.

Писъците започват с #ПришълецътРомул на 16 август в кината и IMAX.

 

Последвайте ни и в google news бутон

Още по темата