"Наполеон" влиза на скорост още с първата си сцена. В нея младият корсиканец Бонапарт наблюдава екзекуцията на Мария Антоанета след избухването на Френската революция. В действителност той не е бил в Париж, когато главата на кралицата хвръква на гилотината. Филмът на Ридли Скот, едно от най-очакваните заглавия на годината, си позволява редица волности с историческите факти (заклеймени мигновено от французите). Но пък това не е документален кинопреглед, а художествен прочит на живота и битките на един от най-великите военачалници в историята, mesdames et messieurs.
Скот е запленен от фигурата на Бонапарт още от своя дебют. В "Дуелистите" (1977) действието се развива по време на Наполеоновите войни. Режисьорът ще стане на 86 след дни и "Наполеон" би могъл да заеме мястото на негова лебедова песен, затваряйки тематичния кръг. Но той, да е жив и здрав, няма планове да намалява темпото - работи върху "Гладиатор 2" и поне още три проекта.
Също като своя именит герой, сър Ридли няма проблеми с признанието: отдавна се е записал със златни букви в историята на киното, буквите на "Пришълеца" и "Блейд Рънър", на "Телма и Луиз" и "Гладиатор". Проблемът е, че с изключение може би на "Марсианецът", всичките му силни филми са от миналия век. Способен ли е още Скот на големи, разтуптяващи сърцето епоси за миналото или бъдещето? "Наполеон" отговаря на този въпрос, макар и уклончиво.
Особено в първата си половина филмът е неравен, разпокъсан. Сценарият на Дейвид Скарпа ("Всичките пари на света") изглежда съшит от привидно несвързани епизоди, подредени в груба хронология. Вероятно това се дължи и на факта, че говорим за значително съкратена (157 минути) версия на 4-часовото режисьорско решение, което ще бъде излъчено по-нататък по стрийминг платформата на продуцента Apple. Стандартните за високобюджетен киноспектакъл два часа и половина в този случай не изглеждат като разхищение, понеже "Наполеон" е епос с времева рамка от няколко десетилетия, прекосяващ цяла Европа (и малко от Африка). Животът е твърде кратък, за да гледаме режисьорски версии, но тук-там се усеща как при монтажа е било отрязано нещо важно, което би хвърлило допълнителна светлина върху сюжета и героите.
Времето е проблем и от друг характер. Когато побеждава англичаните при Тулон и се окичва с генералски лампази, Наполеон е 24-годишен. Голяма част от филмовия разказ се концентрира върху младостта и годините му на триумф. Да, обаче Хоакин Финикс е на възрастта на Бонапарт при смъртта му на Св. Елена. Режисьорът не прави съществен опит да го подмлади с дигитални средства (това не е непременно лош избор - понякога то изглежда твърде уродливо на екран) и така ние гледаме един намръщен зрял мъж през целия филм, опитвайки се да си представим млад и надъхан войник, жаден за победи и власт. Извън тази забележка Финикс се справя на ниво и опасенията ми, продиктувани от първите рекламни кадри, че френският му император ще е копие на римския му император (от "Гладиатор") не се оправдаха. Под триъгълната шапка сме гледали легенди като Марлон Брандо и Род Стайгър, та задачата му не е лесна.
Липсва обаче химия между него и любимата му Жозефина. И отново имаме възрастов проблем. Исторически Жозефина е била шест години по-голяма, а в ролята е безкрайно по-младата Ванеса Кърби. Въпреки това тя играе чудесно. Интересен е подходът към разказа - възходът и падението на малкия мъж с голямата сабя и още по-големите амбиции да бъдат погледнати през призмата на отношенията му с палавата вдовица. Той я обожава независимо от изневерите и безплодието й, а разводът и, още повече, смъртта на Жозефина бележат и началото на края за него.
Разбира се, "Наполеон" е филм, на който отиваме най-вече заради спектакъла по бойните полета. В това Ридли Скот не се е посрамил, макар да разгръща зрелищно най-вече последните две батални сцени - втората руска кампания, през 1812, и съкрушителната загуба при Ватерло през 1815-а. За разлика от други режисьори, той не държи да стилизира и направи по-приветливи кадрите на насилие - кръвта е в изобилие, коне и хора биват разкъсани в едър план, звукът е оглушителен. Както можем да се надяваме при този режисьор, не е пестено от мащаб, локации, статисти - всяка масова сцена е радост за окото.
Но въпреки че филмът съдържа цели шест големи битки на Бонапарт и неговата армия - и фантастични гледки като "топовни изстрели отнасят върховете на пирамидите" - няма възторг в описанието на победите му. Скот изглежда по-заинтересуван от трагедията в загубите му. Разбирам защо недоволстват французите - не само от хумора в портретуването на героя (не са спестени нито закачките с ръста, нито с растящия заради чревоугодничеството му корем), но и защото тяхната ярка историческа фигура е представена като безскрупулен убиец на милиони. Ама то от англичанин какво са очаквали?
"Наполеон" е филм като своя герой - с безчет недостатъци, но приковаващ вниманието. Пък и трето действие изкупува много от тях. В него Хоакин Финикс е в стихията си като самотния, меланхоличен мъж на средна възраст, постигнал всичко, за което е мечтал, и далеч отвъд, но платил цената за прегазването на всичко човешко и скъпо в преследването на амбициите си. А дори не е бил нисък.*
---
* Наполеон е бил висок около 170 см, докато средният ръст на французина по това време е 167 см.
YouTube
