Образът на Караваджо - художник бунтар и своеобразна рокзвезда на XVII век, чиято смърт остава загадка за историците, вълнува Микеле Плачидо още от хулиганските му младежки години, споделя самият режисьор. На 76 той му посвещава своя 14-и филм като автор. Самият Плачидо е легенда за българската публика с превъплъщението си в комисар Корадо Катани през 80-те. Затова и премиерата на "Сянката на Караваджо" на "Киномания" през ноември м.г. премина под знака на посещението на звездата от "Октопод", който лично разказа пред публиката за филма, за героя и за своите творчески планове. Месец и половина след прожекцията пред пълната зала 1 на НДК лентата ще се срещне със своите зрители и в кината.
С бюджета си от над 12 милиона евро френско-италианският филм може да мине за европейска суперпродукция. Той е с участието на големите звезди на френското кино Изабел Юпер и Луи Гарел (напоследък оставам с чувството, че Гарел играе в почти всеки нов френски филм). В кратка роля виждаме самия Плачидо, а образът на Караваджо е поверен на Рикардо Скамарчо ("Джон Уик" 2 и 3, "Чудният Бокачо"). Задачата му не е тривиална, като се има предвид, че в ролята вече са влизали сънародниците му Амедео Надзари (1941), Джан Мария Волонте (1967) и Алесио Бони (2008), а съществува и популярна британска интерпретация на живота на Караваджо, на режисьора Дерек Джарман, от 80-те.
Скамарчо основно вее рошави къдрици, гледа намръщено и говори високо като художника, който бойкотира господстващата по това време догма за изобразяване на светци, ангели и идилични богоугодни сюжети и търси своите музи в бедняшките квартали - сред проститутките, крадците, просяците. В картините си, необикновено богати на драматизъм, перспектива и светлосeнки, той превръща фигурите от социалните низини в мадони и мъченици. Естествено, през 1600 г. неконформизмът е имал своята цена. Филмът на Плачидо стъпва върху нова версия за смъртта на Микеланджело Меризи-Кавараджо - че е убит от емисар на Малтийския орден с благословията на Ватикана. (По-ранни изследователи казват, че митарстващият в края на едва 38-те си години художник може да е умрял от инфекция или отравяне с олово.) Не го спасява дори застъпничеството на високопоставени благодетели като маркиза Костанца Колона (Юпер), която има и плътски щения към любимеца си, и кардинал Дел Монте (Плачидо).
В името на съвременния зрител, навикнал на динамика в разказа, а и на базата на личния екранен опит, Микеле Плачидо структурира филма си не като биографичен портрет, а като полицейско разследване. "Сянката" - героят на Гарел, единственият изцяло измислен персонаж в стъпилия върху действителни събития сюжет, е педантичен детектив, изпратен по петите на художника от папа Павел V.
"Сянката на Караваджо" е историческо платно без ценност за бъдните поколения (за разлика от творбите на Караваджо, преоткрити през XX век), но с барокова пищност и сръчна направа в сферата на сценографията, костюмите, операторското майсторство. Изабел Юпер е съвършена като картина на живописец, Гарел показва една от многото страни на актьорския си талант като хладнокръвен гадняр; Скамарчо остава под сложността на героя - дълбоко противоречива личност с бурни връзки и с двата пола, неспокойна душа, побойник, обвинен в убийство. Плачидо обаче постига успех в "оживяването" на картините на художника - кръв, пот, прах и похот, мръсотия и страдание, превърнати в изкуство за вечността. Самото творчество на Микеланджело Меризи е силно кинематографично по своята естетика: заради работата му с композицията и контраста между светлина и мрак някои наричат художника, живял 300 години преди братя Люмиер "човека, който изобрети киното". Това е и по-полезната задача на филма - да провокира интерес към Караваджо и неговите забележителни произведения, от които до наши дни са достигнали едва около 80.
