„Тома Неверни: Роман за Караваджо“, Атле Нес
превод Василена Старирадева, издателство „Изида“
„Микел бе пияница, женкар и скандалджия. Но не мога да обясня красотата в картините му по друг начин, освен че от време на време, в чудната си благодат, Господ държи четката му.“
Този роман звучи като мистификация. Той е дознание; свидетелски показания за живота и действията на един осъден престъпник. Можем да си го представим като папка с надпис „ДЕЛО“, преписка между инстанции по деликатния въпрос за съдбата на един арогантен гений. Като имаме предвид, че законите в Рим са били жестоки и буквално кървави, но в същото време са се прилагали „на око“, според влиянието на силните на деня, всеки от призованите да разкажат своите наблюдения си мери приказките.
Художникът Караваджо, осъден на смърт за убийство, избягал и след това изчезнал, се е радвал на закрилата на най-висши духовници и благородници; имал е приятели в художествената гилдия и сътрапезници и модели от утайката на обществото. В пъти по-многобройни са обаче враговете му, също от всички възможни класи и прослойки. Той самият е разделял битието си на човек от съдбата си на художник, и е бил убеден, че талантът му го оневинява за всички простъпки, които си е позволявал в частните дела.
Пияница и побойник, язвителен и непочтителен, той непрекъснато попада в скандални ситуации (а ако някой ден не попадне в нито една такава, охотно я предизвиква.) Готов е да извади оръжие срещу всеки и не се разделя с меча си, макар че няма разрешително да носи хладно оръжие на публични места. Готов е да вземе от някой колекционер аванс за една картина, да изхарчи парите и след това да я продаде на друг за по-голяма сума, без да върне нито скудо на първия.
Същата страст, с която живее, прелива и в неговите картини. Те, също като автора си, въпреки предимно религиозните сюжети, са на ръба на непочтителното и дори светотатственото. Смайват с необичайните ракурси, с драматичния контраст между тъмен фон и светлина, която прогаря и прояснява ума. В романа за него свидетелстват хора от различни професии и прослойки, и всеки от тях коментира точно това усещане за дивата светлина. „Микел не рисува стъкло, кожа, дрехи – той ги създава. В това се крие неговото величие. Със сигурност една картина може да има душа, но трябва да има и тяло.“
„По това време гледах на Тома като на наблюдател, някой, който не е доволен от традиционния разказ. Всъщност съмнението му беше белег на благородството му – той е искал да преживее реалностите, преди да приеме чудото! А Исус позволил този акт. И по този начин, помислих си, вярата и познанието са се издигнали в по-висше единство с изричното одобрение на Господ.“
Сблъсъкът между вяра и познание е изключително остър по онова време. Това е сблъсък между религия и наука, между старо и ново; между Птоломей и Кеплер. Караваджо е съвременник на Коперник, Кеплер и Галилео. Както в науката настъпва прелом, така и в изкуството не може да се рисува със старите изразни средства, само да се чертае и да се декорира. Традиционалистите, пък били те и надарени с талант, стават обект на присмех. Те имат своите позиции в духовните среди и лесно си намират клиенти и ученици, но става все по-очевидно, че времето им е минало. Караваджо отива отвъд удоволствието, отвъд красивото и привлекателното. Той рисува истината. Гледа хората и предметите така, сякаш ги вижда за първи път. „Но Юпитер има четири луни. Може да се каже, че това няма нищо общо с Меризи, художника от Караваджо, но е точно обратното. Караваджо е Галилео на платното. Той не разчита на нищо друго, освен на собственото си зрение, и мисля, че тъкмо това преди всичко предизвика неговите трудности. И така, щом професорът може да пише за луните си, художникът трябва да може да рисува каквото вижда – човешки тела, плътта им, – той не може да създаде нищо въз основа на закостенели традиции в отживели, стари книги. Една история обикаля Рим за това как двама други астрономи категорично отказали да погледнат през инструмента, ужасени, че ще трябва да признаят, че Юпитер действително има луни. Това не напомня ли как свещениците са отказвали да погледнат истините на художника – мръсните крака на опърпан апостол, мъртвата Мария, Тома Неверни?“
