Френският писател Пиер Бул пише романа си "Планетата на маймуните" през 1963 г., а само петилетка по-късно киното вече преразказва, с Чарлтън Хестън в главната роля, историята за интелигентните маймуни, които властват над хората-диваци на далечна планета (открита от земни астронавти). Следват четири - различно слаби - продължения, но по-важното е, че в третото от тях ни представят Цезар - синът на оцелелите от ядрена катастрофа Зира и Корнелиус, които пристигат на Земята. В последния епизод от 1973 г. Цезар се бори за мир на маймуни и хора, между които намира повече прилики, отколкото различия. Следват близо трийсет години мълчание, в които технологиите се развиват, но римейкът на Тим Бъртън от 2001 г. така и не постига желания успех.
И ето че през 2011 г. най-сетне Fox успяват да налучкат правилната рецепта в лицето на сценарния тандем Рик Джафа и Аманда Силвър. Заедно създават трилогия - първата част е режисирана от Рупърт Уайът, следващите две - от Мат Рийвс ("Батман"), а Анди Съркис за втори път след "Властелинът на пръстените" прави зашеметяваща роля, без нито за миг да видим истинското му лице. Зад маската на motion capture технологията той, в ролята на Цезар, и неговите събратя примати говорят, изпитват емоции, участват в битки и спорят с човечеството кой да е господстващ вид.
Да, разбира се, че нямаме нужда от нови и нови прочити на едни и същи многократно разказвани истории, но Disney не смята така. След като с поглъщането на 20th Century Fox придоби и това доходоносно IP (популярно съкращение за интелектуалната собственост като символен капитал), Къщата на мишката реши да монетаризира и него. "Кралството на планетата на маймуните" изглежда мотивиран да изкара поне половинмилиардните приходи на своите предшественици от 2011 и 2017 г. - 710-те милиона на "Зората на планетата на маймуните" (2014) изглеждат недостижими в тази слаба за киното година, в която едва ги достига единствено касовият й първенец "Дюн: Част втора". Като нищо това ще му се получи - филмът е сръчно направен, ефектен и напълно, безрадостно вторичен.
В "Кралството на планетата на маймуните" кой знае какво кралство няма. Малцината оцелели човеци се крият в миши дупки, празните черупки на някогашните им градове са обрасли в гори, но маймуните - макар да притежават реч и умението да яздят кон - не са някаква напреднала цивилизация, а разпокъсани племена, за които четенето на книги и използването на техника (например оръжия) остава еволюционен мираж.
В този свят, много поколения след смъртта на Цезар, се срещаме с новия маймунски месия Ной. В кожата на младото шимпанзе се намъква актьорът Оуен Тийг, който се справя прилично с предизвикателството, но е далеч от хуманизма и сложността на героя, изграден от Съркис. Кевин Дюранд е неговият антагонист Проксимус. Режисира Уес Бол ("Лабиринтът"), който владее изключително добре техническото изпълнение на този постапокалиптичен свят, но по-малко се вълнува от заложеното в сценария - дело на Джош Фридман ("Война на световете"). Принципно филмът се опитва всред чудесните декори и ефекти да зачекне по-сериозни теми като властта, хармонията с природата, това какво ни прави интелигентен вид, но се плъзга само повърхностно край тях.
Особено финалното действие е жалко повторение на развръзката от предшественика си "Войната на планетата на маймуните". Още по-смущаващо в наративно отношение е, че тъй като предишната трилогия беше prequel, сиреч далечна предистория на събитията от оригинала на Пиер Бул, то този филм - около триста години по-късно - ни тласка към сюжетни развои, които вече познаваме. Няма съмнение, че ако "Кралството на планетата на маймуните" има прогнозирания касов успех, историята ще продължи, връзките ще бъдат напаснати и съшити с бели конци.
Накрая две думи и за хората. На тази маймунска планета има само двама от човешкия род - дивачката с перфектен английски Мей (Фрея Алън) и слугата на маймунския диктатор, Траватан (Уилям Мейси). И ако Мейси все пак влага някакъв хъс в кратката си роля, то актрисата от "Вещерът" демонстрира отчайващо бездарие.
"Кралството на планетата на маймуните" очаквано бе най-гледан в премиерната си седмица и у нас, както по света, но той е типично "отбиване на номера" от Disney: никакво внимание към драматургията, само паразитиране върху познати сюжети, герои и мотиви, изпълнено със занаятчийска сръчност и поднесено в привлекателна аудиовизуална опаковка.
YouTube
