Рядко, но може да бъде и плюс епично дългият път, който българските филми извървяват от представянето на проекта пред художествена комисия в НФЦ до срещата си със зрителите. Точно така стана с "Петя на моята Петя", който излиза по кината в навечерието на 60-ия рожден ден на Петя Дубарова - талантливата бургаска поетеса, останала завинаги на 17. Всъщност продукцията на Александър Косев и Николай Урумов не е планирана във връзка с юбилея - тя спечели субсидия още през 2017-а, а в началото на 2020-а трябваше да е на "София филм фест"... но дойде COVID-19 и нищо не стана така, както бе предвидено.
След като галапремиерата на филма миналата седмица беше посетена от пет! министри от новото правителство и той бе възхвален от премиера като "вълнуващ, вдъхновяващ, великолепен!", рекламната кампания е открита. Като сложим и добавената стойност от образа на Дубарова, обожаван от едно-две поколения (особено момичета) - не е изненада, че "Петя на моята Петя" изпреварва холивудските хитове по популярност в своя първи уикенд на екран. Гледали са го 7500 души, което е нищо спрямо възторжената простотия на "Бай Иван", но е повече от приличен резултат за български филм, който разчита на поетичен наратив, а не на вулгарни смешки.
Филмът има потенциал да се хареса на широка аудитория (предвидена е и кампания за училищни посещения на преференциални цени), защото той не е портрет на Петя Дубарова, нито възстановка на 70-те. "Петя на моята Петя" разказва за друга Петя - и тя на 17, и тя от Бургас, бунтарка и изкушена от литературата, но живееща днес, в XXI век. Двете Пети се срещат на един измислен плаж, където откриват паралели между времената и характерите си. Това са и най-слабите моменти на филма. Духът на Дубарова е изигран от Алиса Атанасова (дъщерята на известния ни актьор Атанас Атанасов, участва и брат й Ясен) - постигната е изумителна физиономична прилика с поетесата, но образът остава кух, неубедителен, декламиращ. Иска се повече от един изобретателен кадър, обръщащ местата на небето и морето, за да изпратиш героите си в полето на свръхестественото, без да стои като кръпка.
Далеч по-добре стоят нещата в сферата на реалистичното изображение, където в един фотогеничен Бургас Петя 2 (Александра Костова) се бори със закостенелите порядки в българското училище, персонифицирани от директора бюрократ (Юлиян Вергов). Паралелно с това преживява развода на родителите си, любовни трепети и тежък инцидент, инвалидизирал един от нейните приятели. Детето актриса Костова изгря преди пет години с "Маймуна" на Шошо - в тогавашната рецензия съм я нарекла "из-клю-чи-тел-на, без преувеличение". Порасналата Александра остава рядко органично и лъчезарно присъствие на нашия екран. Като изключим, че все още изглежда по-малка от филмовите 17 години, тя е сърцето на филма. Харесва ми, че "мечката" Вергов има чудесна школувана дикция, която го отличава от болшинството артикулиращи през куп за грош негови колеги, но кастингът на дъщеря му Алена Вергова е колеблив успех. Албена Павлова е отлична в ролята на обичаната учителка, която третира учениците като свои деца. Тя и Александра Костова впрочем бяха отличени с награди "Златна роза" м.г., а филмът цялостно - за най-добър дебют.
Сценарият е написан от Нели Димитрова, която умело напипва зрителския вкус (с "Възвишение" и "Голата истина на група Жигули") в съавторство с Валентина Ангелова. "Във всеки випуск има една, която се мисли за преродената Дубарова!" е сред добрите попадения в диалога. Също и специално написаните за филма рими на Гери Турийска - макар и далеч от поетичните образи на Петя Дубарова.
"Петя на моята Петя" е подкупващо емоционален филм, който деликатно възкресява образа на легендата и (почти) не я обвива в излишна патетика. Препратките към сковаващото соцминало няма да бъдат разбрани (а и няма нужда) от младата аудитория, не всичко в разказа се е получило и невинаги шуробаджанащината в избора на актьори за ролите дава добри резултати. Но филмът на Александър Косев има достатъчно сили да привлече публиката и да я остави доволна. А за бургазлии той директно влиза в графата "култов".
YouTube
