"Играта на играчките" е гръбнакът на Pixar - анимационното студио, което през 1995 г. заяви, че ще прави филми изцяло с компютърно нарисувана анимация и ще влага в тях огромно сърце. Това последното не го каза - но го разбрахме от последвалите 25 пълнометражни филма, без да броим късометражките, които неотдавна безпричинно спряха да се появяват в киносалоните преди всеки от тях. Студиото се превърна в еталон за качествено изображение, а сюжетите му - в букварен пример за екранен хуманизъм, достъпен еднакво за малки и големи. Дори придобиването от Disney не успя да ги развали. "Играта на играчките" и днес е смятан от мнозина критици за най-добрия филм на Pixar, макар оттогава да създадоха още дузина шедьоври. А трите продължения, с които този флагман бе удостоен, продължиха да привличат симпатии и милиони (дори милиарди) долари.
Е, "Баз Светлинна година" е разочарование "до безкрая и отвъд" за всички страстни фенове на студиото. Проектът извикваше недоумение още с обявяването си, а на местна почва конфузът продължава с решението героят да бъде преименуват от познатото в предишните филми "Бъз" на "Баз", сигурно за да потуши асоциациите с неприлична българска дума (по същата причина разпространителите у нас прекръстиха режисьора Гъс ван Сант на Гюс). Едва ли този свян има общо с факта, че заради прекомерния стремеж на Disney към расово и полово многообразие филмът бе спрян от прожекции в 14 по-мракобесни страни. "Баз Светлинна година" е първият в портфолиото на студиото, в който има еднополова целувка, и именно това смути арабския свят и Китай. За по-прогресивните аудитории връзката между две жени не е притеснителна, но подчертаването й подсилва усещането, че макар под логото на Pixar филмът носи ДНК-то на "Дисни".
"Баз Светлинна година" е първият филм на студиото, който не поглъщам на един дъх, а си гледам часовника. Това донякъде обезсмисля наслова му, който казва, че за Анди, героят от "Играта на играчките", Бъз е любим киноперсонаж. И че чаровната играчка е просто мърчандайз (Disney, вас гледам!), а "Баз..." е въпросният филм от началото на 90-те. Понеже го гледаш и просто не можеш да повярваш, че 7-годишно момче би се ентусиазирало от такъв филм (може би само заради гигантските роботи). Определено не е Star Wars.
Сценарист и изпълнителен продуцент е Пийт Доктър, един от двамината оцелели от оригиналната четворка мозъци на Pixar (Джо Ранфт загина в катастрофа, Джон Ласитър - режисьорът на Toy Story, бе пометен от #MeToo). На руля е Ангъс Маклейн, сърежисирал "Търсенето на Дори" заедно с четвъртия ветеран, Андрю Стантън. В "Баз Светлинна година" има впечатляващ космически екшън, извънземни рисувани пейзажи, епизодични моменти на хумор и топла тъга, но всичко това се оказва твърде малко, за да ни осигури истинско кино, каквото познаваме и искаме от студиото.
Най-интересният герой е котето-робот Сокс, в сравнение с което човеците остават плоски и неубедителни, а другото ми забавление бе да откривам съвпадения между Бъз и "Топ Гън" - нахакан тестов пилот със зелени очи и черен перчем, който не изпълнява указанията на командването, краде самолети за самоубийствени мисии и чупи звуковата бариера (в този случай светлинна). Но за разлика от "Топ Гън: Маверик", превърнал се в един от големите хитове на годината, "Баз Светлинна година" ще бъде забравен някъде отзад на рафта, изтикан от по-добрите творения на Pixar. Няма я божествената искра, с която те биха могли да вдъхнат живот на този астронавт.
И толкова по-жалко, че Disney избраха именно него за десант в американските кина: от зор да развиват стрийминг платформата си, притиснати от коронавируса, те пуснаха чудесните "За душата", "Лятното приключение на Лука" и "Мей Червената панда" само онлайн в САЩ (тук за щастие нямаше още Disney+ и имахме възможност да ги видим на кино). Ако това е най-доброто, с което да анонсират завръщането на Pixar на голям екран, сигурно публиката ще предпочете да си стои у дома.
YouTube
