Хакуна матата! Ако сте имали деца в края на XX и началото на XXI век, няма начин да сте пропуснали тази гениална житейска философия. През юли 2019 г. посрещнах, помня, римейка на "Цар лъв" - една от най-успешните анимации на нашето време, със справедлив хейт. По това време "Дисни" бяха господарите на боксофиса, но вече ясно демонстрираха в какво се превръща киното, щом замениш творчеството с Excel и Powerpoint. Самата "игрална" интерпретация взе, че стана хит сред младата публика и днес все още е на 10-о място сред най-гледаните филми на всички времена, далеч пред оригинала (то и билетите преди три десетилетия бяха несравнимо по-евтини).
За жалост, франчайзи до втръсване ще поглъщаме дотогава, докато публиката ги посреща с охота и "Муфаса" е поредното доказателство за това. През изтичащата 2024-а Disney удари джакпота с още две анимационни продължения: "Отвътре навън 2", най-гледаният филм на годината, и "Смелата Ваяна 2", и двете далеч превъзхождащи по приходи (далеч превъзхождащите ги по кинематографични качества) оригинали.
Затуй няма какво да се чудим, че обичани анимации не спират да се превръщат в игрални филми - от "Красавицата и звярът" и "Книга за джунглата" до фиаското "Малката русалка" и предстоящия "Снежанка" (а игрални се преобразяват в анимации, пак с цел изстискване на някой и друг долар). Стремежът към печалба не е черта, присъща само на едно студио, но Disney превърнаха мултиплицирането на едни и същи сюжети и герои в безконечен и безсрамен конвейер.
При "Цар лъв" ситуацията е дори по-сложна, защото ако споменатите все пак са филми с централни персонажи хора и идеята да бъдат изиграни "на живо" се възприема интуитивно, то в историята на лъвчето Симба нямаше и един човешки косъм. В този случай рекламните слова за live action версия означават просто фотореалистична анимация. Всичко на екрана е дигитално, създадено в студио, и само претендира за истинско. Сега малко съжалявам за тежките думи по адрес на "Цар лъв" (2019), защото "Муфаса" - предисторията на римейка, излязла за Коледа, е дори по-зле. Първият барем разчиташе на трогващата история а ла Хамлет в саваната; оригиналната музика (на Ханс Цимер) и песни (Елтън Джон); както и на част от познатите актьорски гласове в озвучаването, макар тук по традиция детските филми да се прожектират с дублаж.
Разбира се, проблем №1 на римейка е налице и сега: реализмът на изображението е в основата на художествения провал. Там, където във филма на Роб Минкоф и Роджър Алърс едно силно стилизирано животно можеше да танцува, да скача, да пее и да притежава човешки емоции, тук просто едни големи котки се разхождат из декори от научнопопулярен филм. Няма как хем да е истинско, хем да е антропоморфно. В момента, в който лъвовете от "Муфаса" запеят, този логически нонсенс посича въображението на зрителя и малкото му удоволствие от ставащото на екрана.
През всичките 120 минути на филма си мислех, че ако днешният несъвършен изкуствен интелект правеше кино, то щеше да е нещо такова. Човешкият фактор никакъв го няма. Това важи както за работата на режисьора Бари Дженкинс (награден с "Оскар" за най-добър филм за "Лунна светлина"), така и за вялото озвучаване на четириногите персонажи (поне българските дубльори се справят прилично), а да не говорим за сценария на Джеф Нейтънсън, който направо разказва играта на наследството от оригинала. Може да се каже някоя добра дума за музиката на Лин-Мануел Миранда, но и тя не се запява по начина, по който го правеха Circle of Life или I Can't Wait to Be King.
Лъвовете са повече на брой и по-безинтересни, но единственият трагичен герой - Скар (а не досадно благородният протагонист Муфаса) изглежда нелепо с усмивка а ла Жокера. Комичните образи във втория план - Зазу, Тимон и Пумба, вече са по-скоро досадни. За шуробаджанащината в кастването на дъщеричката на Бионсе и Джей-Зи няма да споменавам. Колкото и да е странно предвид настъпателното развитие на технологиите в изминалата петилетка, римейкът на "Цар лъв" изглеждаше по-изпипан технически от това тук.
И ако донякъде е разбираемо желанието дадена класика да бъде осъвременена с цел поднасянето й на следващите поколения, то "Муфаса" няма никаква обективна причина за съществуване. Ха дано (ама надали) касов неуспех да отдаде заслуженото на самозабравилите се капиталисти.
