То наистина е нужен талант, за да съсипеш явление като "Пиксар" и финансово, и естетически. Но точно това направи "Дисни" със създателите на анимационните шедьоври "Играта на играчките", "Търсенето на Немо", "Таласъми ООД", "Колите", "Рататуй", "Уол.И"... Те работят под шапката на Мишката от 2006 г., но особено зазляха нещата след 2018-а, когато основополагащата фигура на студиото Джон Ласитър бе "напуснат" заради #Metoo провинения. За беда, креативната криза (и създаването на няколко посредствени филма като "Добрият динозавър", "Феноменалните 2" и "Напред") съвпадна с коронавирусната пандемия, която удари най-тежко най-големите в кинобизнеса. "Дисни" реши да принесе в жертва на новата пазарна реалност тъкмо студиото, което само между 2010 и 2019 г. му нарисува четири филма, донесли над 1 милиард долара всеки от билети, и пет лауреата на "Оскар" за пълнометражна анимация. Три поредни първокласни продукции на Pixar излязоха само в стрийминг платформата Disney+, за да подсигурят старта й... Зрителите в България бяхме сред малкото щастливци, видели "За душата", "Лятното приключение на Лука" и "Мей Червената панда" на големия екран. Не помогна и че завръщането на "Пиксар" в кината по целия свят бе с най-слабия филм в цялото им портфолио - "Бъз Светлинната година", странична история за герой от флагмана им "Играта на играчките", в която конюнктурните послания бяха най-малкият сред много проблеми. Подобен провал трудно се наваксва в сърцата и умовете на зрителите, особено ако целевата ти аудитория е под 14 години. И въпреки това "Стихии" успя: без да е сред най-ярките постижения на студиото, започвайки с колеблив премиерен уикенд, историята за рисувани Ромео и Жулиета от огън и вода спечели над 400 милиона долара миналата година, припомняйки за златните времена на "Пиксар".
А кое е чистото злато сред изкованото от тях в последните години? "Отвътре навън" (2015) - фееричен разказ за емоциите на 11-годишната Райли, които водят собствен живот зад кулисите на ума й. Когато "Пиксар" са във форма, няма други като тях. Вестта за негово продължение се прие едновременно с радост и опасения: как измисляш нещо като розовия въображаем коткослоноделфин, без чиято саможертва не растеш? Какво още има да бъде казано за вътрешния свят на момиченцето, в който тъкмо е светнала голямата червена лампа на пубертета?
Продълженията са нож с две остриета за всеки автор, но за "Пиксар" те не са новост. Три на "Играта на играчките", две на "Колите", по едно на "Немо", "Таласъми ООД" и "Феноменалните", тези продукции носят безпогрешен комерсиален успех, ала в творческо отношение резултатите са по-колебливи. Студиото, което се прочу с неповторимата си оригиналност както в драматургично, така и в естетическо-техническо отношение, все повече се превръща в жертва на пазарната си стойност. За това свидетелства и едно от последните интервюта на изпълнителния директор Пийт Доктър (един от четиримата "бащи" на "Пиксар", режисьор на "В небето", "За душата" и "Отвътре навън"): "Всеки казва: защо не създават повече оригинално съдържание? И когато го създадем, хората не отиват да го гледат, защото не им е познато. С продълженията хората си мислят: О, това съм го гледал. Знам, че ще ми хареса." Той обаче осъзнава и опасностите в играта на сигурно: "От друга страна, те са дори по-трудни от оригиналите, защото не можеш да изпълниш една идея два пъти. Трябва да я доизградиш по начини, които публиката не очаква."
Всички тези подводни камъни дебнат в "Отвътре навън 2". Филмът едновременно не е онзи искрящ шедьовър отпреди девет години, който стопля сърцата на деца и родители и кара Юнг и Ериксон да изглеждат като пълни аматьори (защото мълнията на гениалността не удря на едно място два пъти), но в същото време е плътна, красива и забавна "пиксарска" история, където формата и съдържанието вървят ръка за ръка. Е, в типичен "Дисни"-маниер - сакън да не изненадаме зрителя с нещо - декорът е същият, драматургичната структура следва неотлъчно тази на оригинала: Радост (дублирана за втори път у нас от певицата Мария Илиева) отново е в центъра на събитията, за да разбере, че не може да се живее само с радост. И че в цената на порастването неизменно влизат и малко Тъга, Страх, Гадост...
Слава богу, "Отвътре навън 2" не се опитва да надиграе своя блестящ предшественик на негов терен, а дорисува и обогатява вътрешния свят на вече 13-годишната Райли, в който настъпват нови емоции: Тревожност, Досада, Завист, Срам Голям... Появяват се сарказмът, колебанието, объркването, малко неуместната Носталгия. Всички до един са очарователно нарисувани, някои са мило смотани, едната определено има поведението на злодей, но в крайна сметка най-важна се оказва работата в екип. Що се отнася до избора на Райли, той е между това да бъдеш каквото си, и да бъдеш каквото е нужно, за да се чувстваш приет и харесван (в епохата на денонощния лов за лайкове и допамин то не е проста работа). Но в алегориите на "Пиксар" винаги има повече, отколкото се вижда на пръв поглед.
Изглежда децата на аниматорите в Емеривил също растат, както и нашите - ако по-ранните филми на студиото бяха насочени към най-малките (макар да вълнуваха еквивалентно и възрастни), в последното десетилетие те разказват все по-често истории за съзряването, където на дневен ред са тийнейджърските бури и травми. Не мога да си изкривя душата и да кажа, че "Отвътре навън 2" носи това сензационно чувство на свежест, както оригиналните им сюжети. Но за студио, което отдавна е излязло от щастливите си детски години, се справят съвсем добре.
И освен това обещават никога, ама никога (пу-пу, да не чуе "Дисни") да не правят игрални версии на култовите си филми. Това би затворило завинаги вратата към техния магичен свят на роботи, които умеят да обичат, мишки, които готвят виртуозно, коли, които говорят, и риби, които се привързват към семейството си.
YouTube
