Колко страхотно изглеждаха нещата за "Дисни" преди по-малко от петилетка. Студиото завърши 2019-а със седем от общо деветте филма през годината, спечелили над 1 милиард долара от билети. Сред тях имаше и марвълски супергерои ("Отмъстителите: Краят", "Капитан Марвел"), и нови прочити на рисувани класики ("Замръзналото кралство 2", "Цар лъв", "Аладин"), и "Междузвездни войни" (заключителният "Възходът на Скайуокър"), и анимационни шедьоври на "Пиксар" ("Играта на играчките 4"). По същото време компанията прибави към портофолиото си едно от най-старите филмови студиа в Холивуд - 20th Century Fox, та му и смени името.
Цялото това превъзходно бъдеще, което виждаха пред себе си изпълнителните директори, се срина три месеца по-късно. Коронавирусът уби кинопоказа за дълго време, а комиксовите герои - май завинаги. Креативността дори в анимационните отдели падна под екзистенц-минимума. Единствен Джеймс Камерън с "Аватар", чието IP (интелектуална собственост) Disney придоби при поглъщането на Fox, даде надежди с неизбежния си касов успех. Дори стрийминг платформата Disney+ не потръгна тъй добре, както се очакваше, понеже от всяко дърво Netflix не става.
Сега, през 2023 г., "Дисни" празнува своята стогодишнина, докато жъне провал след провал в боксофиса. Сред биографичните статии, припомнящи как Уолт е бил всъщност не мил разказвач на приказки, а един алчен задник, често ограбващ авторството на своите аниматори, не можем все пак да отречем факта, че през изминалия век - векът на киното - той и последователите му създадоха някои от най-обичаните истории за деца от всички възрасти.
Анимационният филм "Желание" изразява желанието това да бъде припомнено на публиката. Да бъде чествана годишнината и да се отдаде почит на рисуваното наследство, което е в основата на компанията (макар че в последните десетилетия основните си приходи тя заработва от игрално кино). Само че, както написа сайтът на покойната критическа икона Роджър Ебърт, сега списван от Брайън Талерико - получило се е "най-агресивното парче Disney пропаганда от години".
Като почти всичко, което напоследък компанията прави, "Желание" е цинично упражнение: кръстосва редица познати и обичани елементи, за да предизвика емоции наново. Но магията не може да бъде калкулирана. Единственото чувство, което "Желание" предизвиква, е носталгията към красивия наивитет на класиките, които зрителят може да пожелае да изгледа отново - и да покаже на децата си.
Толкова по-жалко, че зад филма стои носителят на "Оскар" Крис Бък - един от двамата автори на "Замръзналото кралство", най-доброто, което "Дисни" създадоха на анимационния фронт през този век. Той е режисьор и на друг успешен филм на студиото - "Тарзан" от 1999 г. Партнира му тайландската дебютантка с непроизносимо име Фоун Вирасънторн, работила като сториборд художник в "Замръзналото кралство", "Смелата Ваяна", "Зоотрополис" и "Рая и последният дракон".
Сюжетно "Желание" се базира върху песента Wish Upon a Star от "Пинокио" (1940). Съответно мелодията на Лий Харлин от военновременната класика също е "препрочетена" от Дейв Мецгър. Всичко в "Желание" е цитат, кавър, римейк, рециклаж, втора употреба. Героинята Аша живее в приказното кралство Росас, в което желанието на всеки жител е превърнато в звезда. Но той не знае какво всъщност желае - защото звездите съхранява принцът Магнифико, уж щедър и грижовен покровител. А как можеш да се стремиш да сбъднеш мечтите си, ако са откраднати от теб?
Това е въпросът в "Желание" и 17-годишната Аша тръгва на поход срещу деспота с малко подкрепа от свръхестествени помощници. От "Бамби" и "Питър Пан" до "Снежанка и седемте джуджета" и "Спящата красавица" - всичко, което "Дисни" са направили през последните сто години, е включено във формулата. Естествено, с надеждата тя да бъде печеливша. Но точно това е, което не се удава на счетоводителите на студиото напоследък: "Желание" остана на печалното трето място в боксофиса след "Наполеон" и играещия за втора седмица "Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии".
Защото счетоводството не може да замести вдъхновението, а бизнеспланът не е форма на изкуство. Който е сложил в сценария на "Желание" думата "акционери" (сериозно!), той вече го е обрекъл на провал. Разбира се, това не е някакъв дразнещ и колосален провал, това е един приятен, пъстър, технически издържан провал с много песни и танци. Поносим, не и вълнуващ. Разиграна е и расово-етническата карта и това нито пречи, нито помага: с герои като тези, за които на зрителя му е все едно.
Има все пак нещо в "Желание", което се е получило: българският дублаж. Певицата Керана от "Керана и космонавтите" дава чудесния си глас и заразителна енергия на Аша (изпълнена в оригинал от носителката на "Оскар" за "Уестсайдска история" Ариана Дебоуз) и това съживява на моменти доста анемичния киноразказ. Дори сред песните няма изразителен фаворит като Let It Go на Елза и We Don't Talk About Bruno от "Енканто". Няма да има и "Оскари", каквито тези два филма получиха. Дано на стогодишните им е за урок.
YouTube
