Quantcast
Разтърсващ спомен за юговойната | СЕГА
facebook
twitter

Кинопремиера

Разтърсващ спомен за юговойната

"Quo vadis, Аида" на Ясмила Жбанич е още по-добър от награждавания й дебют "Гърбавица"
1 237
 снимка: София филм фест
С използваните масови сцени Жбанич постига максимален ефект за внушението на ужас и безсилие.

Босна и Херцеговина е държава от 1992 г., а кинематографията й е още по-млада - като се има предвид, че първите три години от летоброенето на бившата югорепублика преминават в огъня на братоубийствена война. Босна обаче има своите забележителни филми и даже не са един и два. Още през 2001 г. "Ничия земя" на Данис Танович печели "Оскар", а пет години по-късно дебютантката Ясмила Жбанич грабва "Златна мечка" с "Гърбавица". 

Също като тях "Quo vadis, Аида" ("Къде отиваш, Аида" - латинската част с християнска конотация е запазена в превода на "София филм фест") бърка в явно незарасналата рана - войната. Той разглежда една от най-мрачните страни на този травматичен период, оставил отпечатък върху живота на цяла една нация: клането в Сребреница. Мюсюлманският анклав в Република Сръбска е обявен от ООН за Зона на сигурност и - уж - охраняван от малък холандски батальон. След две години обсада обаче мародерите на ген. Ратко Младич влизат в града и под безучастния поглед на международната общност избиват почти всичките му мъже и юноши: общо 8372 души. Това е най-масовият геноцид в историята на Европа след края на Втората световна война. След дълго укриване военнопрестъпникът Младич бе осъден на доживотен затвор от Трибунала в Хага през 2017 г., като до последно се опитваше да обжалва.

Ясмила Жбанич разказва, както е обичайно за нейното творчество, през погледа на жена. Преводачката Аида има син бадж на ЮНПРОФОР и достъп до всяка страна на бойната линия. Тя е била обикновена учителка, но познанията по английски й дават специален статут по време на войната. Но няма такива привилегии за нейния съпруг - директор на училището, и двамата им синове в младежка възраст. Драматичният конфликт е фокусиран около опита на Аида да ги спаси. Макар и пренесена в женски образ за нуждите на филмовия разказ, историята стъпва върху документалните показания на Хасан Нуханович - действителен преводач в мисията на ООН.

Жбанич режисира и оркестрира във великолепен ритъм, без нито миг колебание или скука. Нищо банално или дидактично няма в нейната потресаваща история. Масовите сцени са използвани с максимална ефективност за илюстриране на ужаса и жестокостта на войната. Сърцето на филма обаче е самата Аида - в завладяващото изпълнение на Ясна Джуричич. Жена на средна възраст със силен характер и ум, която се изправя срещу световната несправедливост, за да спаси най-близките си. 

Очаквано е подобен сюжет да демонизира сърбите (персонифицирани блестящо най-вече от Борис Исакович в ролята на Младич). Но обвиненията на Жбанич не спират дотук. Тя осъжда сурово най-вече бездействието на ООН, безсилието на европейските военни и неохотата им да се замесват в кръвопролитния балкански конфликт, оставяйки "спасението на давещите се в ръцете на самите давещи се". По своята същност "Quo Vadis, Аида" е феминистичен манифест - филм през женския поглед, с женски протагонист и дори операторът е от нежния пол (Кристин Майер). Това е необичаен подход към мъжки спорт, какъвто е войната.

Абе, защо българското кино не ги умее тия неща? Не стига да имаш трагична история и памет за нея - трябва и да умееш да я разкажеш, и то така, че да те разберат и отвъд Виена. "Quo vadis, Аида" е прекрасен, разтърсващ, безупречен филм, който е сред водещите претенденти за чуждоезичния "Оскар" тази пролет (заедно с датския "Още по едно"). И двата са в програмата на 25-ия "София филм фест" и могат да се гледат до 11 април на https://online.siff.bg/.

 

Още

Бакалова може да сложи край на Оскаровата суша при комедиите

01.04.2021

2838
Още двама българи замесени във филм за "Оскар"

18.03.2021

Обновена

860
Ave, Maria. Американската мечта и цената на успеха