Бен Афлек здраво е заседнал на екрана: през април го гледахме в чудесния - и режисиран от самия него - "Въздушния" (сочен от американската критика като първи фаворит за "Оскари" догодина), през май той изпълнява главната роля в "Хипнотик" на Робърт Родригес, а през юни ще го видим в "Светкавицата" под познатата пелерина на Батман. Без да надценявам новия блокбъстър на Warner/DC, отсега е ясно кое ще е най-слабото му филмово участие това лято. Афлек преминава безизразно през новия опус на мексиканеца от Тексас, влагайки ограничен ентусиазъм в поредицата екшън сцени.
Ако сте запознати с творчеството и стила на Родригес, стиловият миш-маш и B-movie естетиката в "Хипнотик" няма да ви изненадат. Въпреки мейнстрийм успехи като "Десперадо", "Деца шпиони" и "Син сити", режисьорът (който често играе и редица други роли на снимачната площадка - оператор, монтажист, сценограф, композитор, отговорник по специалните ефекти) остава здраво закотвен при корените си; вкусът му към второразрядното жанрово кино с динамично действие, стереотипни образи и всякаква липса на претенция не се променя от годините или опита. Тъкмо тази неуморна самобитност е нещото, което направи поносими и дори забавни за гледане откровени халтури като "Мачете" или "Алита, боен ангел".
Трудно е да се каже какъв жанр е "Хипнотик" - на първо четене екшън трилър, но главният герой и съпътстващата го фатална жена са отпечатани по ноар-клишето, а гонитбите и стрелбите биват бързо изместени от мистерия и фантастика. Полицейски детектив (Афлек) е в кабинета на психотерапевта, опитва се да овладее мъката от миналото. През очите му, в парка, е отвлечена 7-годишната му дъщеричка. Години по-късно той осъзнава връзката между поредица банкови и своята непрежалима загуба - и тръгва по следата с помощта на жена със свръхестествени способности (чаровната бразилка Алис Брага).
Самият Родригес казва, че се вдъхновил за сюжета след гледане на хичкоковия "Шемет", но почитта към маестрото в "Хипнотик" е едва забележима. За сметка на това се набиват на очи извивките в реалността а ла Кристофър Нолан, и нямам предвид само "Генезис" - Родригес замисля филма си осем години преди неговата премиера през 2010-а, - а и ранния "Мементо" (полароидна снимка, нашепваща отдавна забравени неща?). Освен това се забелязва щипка "Матрицата" и щедра доза влияние от разказите на Филип К. Дик, чийто "Специален доклад" бе претворен в тв сериал от съсценариста на "Хипнотик" Макс Боренстийн (по-слабо, отколкото във филма на Спилбърг). Злодеят Лев Делрейн е опит за загадка а ла Кайзер Созе, но на Уилям Фихтнер не му достига диаболичност, а и сценарият не е щедър към него.
Родригес снима в типичния си енергичен стил, всичко изглежда малко старомодно и бутафорно - все едно наистина го е заснел в 2002-ра, като причините не са финансови (бюджетът е солидните $ 65 милиона), и е някак приятно до един момент, който е трудно да наречем с българска дума. На английски би се изразило с идиома WTF - какво, по дяволите, гледаме? Проблемът не е в неочакваните обрати или че нищо не е каквото изглежда - подобни игри на реалност можем да очакваме от киното; само че Родригес напълно изоставя логическите връзки и психологическата обосновка на героите, за да се забавлява с напълно случайни ходове, които оставят зрителя безразличен. Цяло щастие е, че това трае само 93 минути. "Хипнотик" също сякаш по случайност е попаднал на големия екран - в миналото щеше да мине директно на видео, а днес би се чувствал уютно в алгоритъма на стрийминг плаформите.
YouTube
