Този филм тази година вече сме го гледали, само че се казваше "Чума". В него Боян Биолчев дописваше Йовков ("През чумавото"), а тук Юрий Дачев дописва Николай Хайтов, без дори да променя името на разказа "Сватба". Сменя обаче имената на повечето герои, с изключение на Хатѐ - жената с кремъчен характер в центъра на действието.
В резултат разкази от 3-4 странички се превръщат в двучасови ретрофилми с носии, менци, чардаци, кремъклийки, овце и навуща, а към сдържано драматичните сюжети на Йовков и Хайтов са добавени смърт, пожар, секс сцени, Велислав Павлов. Не казвам, че литературният канон е паметник, който не бива да бъде пипан и следващите 100 години, но се иска завидно самочувствие да се наредиш до класиците.
Не може все пак да се отрече, че въпреки скромната си дотук режисьорска биография (посредствените "Още нещо за любовта" и "XII А"), организаторката на фестивала "Златна липа" Магдалена Ралчева се е справила по-добре в сравнение с режисьора на "Чума" Иван Владимиров. "Сватба" печели с изящната камера на Емил Христов, прелитаща над пейзажа на Родопите, и свъсените черни вежди на Ралица Стоянова ("Жените наистина плачат"), в чието излъчване има полъх от младата Клаудия Кардинале.
В България днес филми в епоха се правят трудно, а и рядко. (Не броим самодейностите на Максим Генчев за "филм в епоха".) Дефицитите са не само от бюджетен характер и затова тези опити още по-рядко са сполучливи: списъкът може да започне и да завърши с "Възвишение" без притеснения, че някой важен е пропуснат.
А и творбите на Хайтов, галеник на предишния режим, екранизирани с успех от знакови режисьори (Методи Андонов за "Козият рог", Едуард Захариев за "Мъжки времена", Христо Христов за "Дърво без корен", Никола Корабов за "Орисия", Милен Николов за "Краят на песента"), се радват на далеч по-ограничено внимание след промените. "Козият рог" №2 на Николай Волев бе спорен, а хич да не припомняме фиаското "Засукан свят" на Мариус Куркински - майсторът на монодрамата по-добре да си седи на театралната сцена. Вариация по Хайтов беше и "Воевода" на Зорница София, първи женски опит с неговите текстове.
Неизбежните недостатъци във филма на Магдалена Ралчева не са пречка да кажем, че той е направен с вкус (и секс сцените не приличат на изнасилвания, алилуя!). Така се е сторило и на колегите от гилдия "Критика" съм СБФД, които му връчиха наградата си на последния фестивал "Златна роза", макар журито да го пренебрегна. На ниво проект "Сватба" е успял да угоди едновременно на художествената комисия към НФЦ и на тази в БНТ, като е подкрепен финансово и от двете институции.
И наистина, режисьорката е надскочила значително досегашните си опити в кинематографията. Заслугата за това е и на нейните партньори в продукцията. Сценарият на Юрий Дачев, макар и разтеглен, има архетипните очертания на приказка, на неопределеното "едно време", в което жестокостта и красотата, примитивното и възвишеното съжителстват. Диалогът е минималистичен, което в българското кино може да е само плюс. Вдъхновението от "Козият рог" е осезаемо.
Водеща роля тук има и най-опитният български оператор, заснел опустошително красиви природни картини, но не е за пренебрегване кастингът на филма. За Ралица вече казах - отличен избор, темпераментна, дива и красива. Любимецът на публиката Велислав Павлов е убедителен в ролята на мъжкар, което не може да се каже за младия Радослав Владимиров (кого от двамата ще предпочете героинята, може да се сетите и без да сте чели овъртяния в езикови архаизми разказ). Изборът на трети в любовния триъгълник е по-скоро актьорско разочарование. Светлана Янчева, Васил Банов (с една-единствена мимика), Михаил Мутафов (с една сцена и половина) - достатъчно автентични.
Развръзката е предвидима, малко са се поувлекли в драматизма. Не съм сигурна доколко публиката у нас днес има нужда от детайлите на селския бит и тежкия пастирски живот в началото на миналия век, но все пак е направено дисциплинирано, без кич и патриотарски патос, макар и старомодно.
Нещо, което не може да се каже за рекламната кампания на филма. Последен щрих в нея е жалбата на Ралчева, че големите киновериги са пратили "Сватба" в седма глуха, което вероятно е точно така - на екран са шлагерите "Гунди" и "Гладиатор 2", а знаем как програмират молските кина и каква е главната им цел (печалба, то се знае). "Киносалоните в България стъпкаха Хайтов!", драматично оповестява пиар съобщението, все едно името на автора само по себе си е повод за специално отношение. И ако тамплиерската съпруга успя да извоюва препоръка от МОН за филма си (все пак Хайтов е в гимназиалната програма по литература, макар и не с този точно разказ), с пазарните реалности се спори по-трудно. Да речем, че филмът има шанс да стигне до по-широка публика в ефира на копродуцента БНТ след време.
YouTube
