"Френският бюлетин на Либърти, Канзас ивнинг сън" е десетият филм на Уес Андерсън и съдържа всичко онова, заради което едни го обожават, а други изпадат в неприятно недоумение от творбите му. Завършен в разгара на първия локдаун и програмиран за Кан 2020, но държан в тайна цяла година - за да може да направи тържествената си премиера година по-късно именно на този фестивал - сега филмът стига и до българските екрани.
Като всеки път декоративен и маниерен, но с неприлична фантазия и маниакално внимание към детайла, Андерсън е далеч от върховите си постижения "Гранд хотел Будапеща" и "Фантастичният г-н Фокс". И новият му филм е чиста естетическа наслада, десертно блокче, което не е особено питателно, черешка върху торта, която е по-важно как изглежда на снимка, отколкото какъв вкус има под фондана.
Сам седемкратно номиниран за "Оскар", три от тях за "Гранд хотел Будапеща", във "Френския бюлетин" Андерсън дирижира седем носители на академичната награда: Франсис Макдорманд, Тилда Суинтън, Бенисио Дел Торо, Кристоф Валц, Ейдриън Броуди, Анжелика Хюстън (за съжаление само като глас зад кадър), Фишър Стивънс, плюс още толкова номинирани: Тимъти Шаламе, Сърша Ронан, Бил Мъри, Уилям Дефо, Едуард Нортън, Боб Балабан, Оуен Уилсън. Няма номинации вездесъщата Леа Сейду, която киноманите гледат за -найсти път тази година: в главни роли в новия Бонд "Смъртта може да почака", в също присъстващите в конкурса на Кан "Франс" и "Историята на жена ми" и "Франс", както и в "Измяна" (у нас последните два бяха в програмата на "Синелибри).
В пъстрия калабалък на екрана мнозинството от горните само регистрират присъствие и успяват да блеснат повече с работата на дизайнера и фризьора на продукцията, нежели с актьорски талант. Така или иначе, звездите в кратки роли обичайно са само буфосинхронисти във филмите на Андерсън, където главен герой са - по цитат от преводачката и кинокритик Нева Мичева: "... винтидж дрехи и пастелни цветове; куклени къщурки, видeни отвън и отвътре в изящен детайл (с тонове книги, подбрани по цвят и престиж); съзвездия (все по-големи) от прочути лица на характерни актьори, които се движат като кукли на конци и рецитират многозначителни изречения без помен от чувство; вундеркинди с изразителност а ла Уензди Адамс; резки обрати в сюжетни линии, сънувани от нюйоркски хипстъри; уточняващи надписи (чудесна типография) в кадри, композирани от гениални дизайнери, обзети от Плюшкинова вещомания; джиджана музичка за фон."
Историята във "Френският бюлетин", обявена в рекламните бюлетини на филма като "любовно писмо към журналистите", е за редактор на културна притурка от 70-те на XX век, който предусеща смъртта си и с това чувство композира и планира текстовете в последния брой. После останалите от екипа пишат некролога му. "Не е ли твърде упадъчно този път?", пита един от героите. "Трябва да е очарователно", отговаря му (бъдещият) покойник.
Очарователно, пищно, изобретателно, и все пак - кич.
YouTube
