Ако сте следили лятното издание на „София филм фест“ и ви е омръзнало от български и арт филми, можете да наваксате до края на лятото с „Предателят“ (Il Traditore) - заедно с още 14-най-популярни заглавия от програмата той остава достъпен за гледане на online.siff.bg и след формалния край на "СФФ Лято" на 19 юли.
Филмът на италианския режисьор ветеран Марко Белокио бе в конкурса за „Златна палма“ в Кан миналата година, но не спечели нищо; в Италия обаче го оцениха и компенсираха с редица от най-важните си национални кинонагради „Давид на Донатело“. „Предателят“ е охудожествен разказ по действителни събития от 80-те години до края на XX век, свързани с Томазо Бушета – първия в историята на сицилианската мафия, който нарушава нейната прочута "омерта". Неговите показания довеждат до арестите и присъдите на 366 водещи мафиоти. На екрана дефилират многобройни имена от вестникарските хроники по онова време – Джовани Фалконе, Джулио Андреоти, Тото Риина...
Някои биха открили прилики с легендарния „Добри момчета“ на Скорсезе – и той основан на реално съществуваща личност и нейното „пропяване“ пред властите. „Предателят“ обаче сгащва мафията на собствен терен. Съдебният мегапроцес (от 1986 до 1992 година) се води в Палермо – в съд, който повече прилича на арената на Колизеум с клетките, крясъците и развълнуваните тълпи, а част от героите говорят на сицилиански диалект, почти неразбираем за италианците от Ботуша.
В ролята на Бушета – по-малко герой, отколкото егоцентрик, женкар и бандит с кървави ръце, е опитният италиански актьор Пиерфранческо Фавино. Той прави ролята на живота си, изпълвайки своя Томазо с физическа плътност и ярко екранно присъствие.
„Предателят“ е зрелищен гангстерски епос без американския лак и брилянтин – той не героизира своите престъпни персонажи. Не казва нещо радикално ново по темата за изкуплението, честта и организираната престъпност, но се гледа с удоволствие във всичките си 160 минути. Малко претупана остава единствено динамиката на отношенията между Бушета и съдия Фалконе, пред когото той се съгласява да свидетелства срещу бившите си ортаци въпреки първоначалната съпротива. Дали заради тези разговори, или заради дълга и привързаността си към семейството Томазо решава да „изпее“ своето по-голямо семейство – мафията, „Предателят“ не отговаря ясно.
Безкрайно убедителна е обаче сцената със смъртта на Фалконе, взривен в колата си; разказът на Бушета – в ретроспекция, заскобваща половината филм – за първото убийство, поръчано му от Коза Ностра; словесната престрелка между него и някогашния му другар по оръжие Пипо Кало в съдебната зала... Красиво и едро заснет филм - благодарение и на операторската работа на Владан Радович, както и на въздействащата употреба на музиката (Никола Пиовани) и звука.
Томазо Бушета умира през 2000 г. от естествена смърт в дома си САЩ, а Тото Риина - през 2017 г. зад решетките.
YouTube
