"Не е измислица морето и щастието съществува" - приблизително с този стих от Христо Фотев може да се опише "Защото обичам лошото време", пълнометражен дебют на Яна Лекарска като режисьор и сценарист. Рядко жанрово попадение за новото българско кино - камерен романтичен филм, в които напълно липсват каквото и да било социални теми, тежко минало на соца и прехода, мутри и маргинали, битовизми и мизерия. Изобщо свежа глътка въздух, заслужено отличена с Наградата на публиката на приключилия преди дни "София Филм Фест" и пет номинации за наградите на СБФД "Васил Гендов" - за най-добър пълнометражен филм, сценарий, дебют, мъжка и женска роля - съответно на Владимир Михайлов и Неда Спасова. "Защото обичам лошото време" е по кината от този уикенд.
Яна Лекарска завършва кинорежисура в класа на Георги Дюлгеров в НБУ, а после пътят й продължава със стипендия в университета "Чунг-анг" в Южна Корея, където снима и четири от шестте си късометражни филма. Ученето на кино и работата в Сеул я срещат дори с именития режисьор И Чан Дон ("Изпепеляване") и неговия брат и изобщо няма да е преувеличено да се каже, че в работата си тя е "прихванала" нещо от деликатната поетика на корейското кино. Така се случи, че гледах с няколко дни разлика "Защото обичам лошото време" и титулувания дебют на корейската канадка Селин Сонг "Минали животи" (в момента също по нашите екрани) - и въпреки че в единия краят е оптимистичен, двата носят сходна атмосфера. Това са филми за двама души, близки като деца, които са се изгубили един друг, покрай това са изгубили и себе си - и сега, двайсет години по-късно, пътищата им отново се срещат. И в двата присъства темата за миналото, което ни оформя и от което не можем (а може би не искаме) да избягаме.
В съвременната ни кинематография отсъствието на любовни истории отеква гръмко и въпреки че "Защото обичам лошото време" идва с неизбежните ограничения на дебюта откъм бюджет, мащаб, рутина, той прави заявка за нещо, което напомня старото българско кино в най-добрия смисъл, без капка соцносталгия: не само заради незабравимите песни на Борис Карадимчев, които звучат зад кадър (начело с "Любовта, без която не можем" на група "Тангра"). В него има нещо искрено и чисто, невинно и сърдечно, което крещящо отсъства в повечето ни съвременни филми - превзети от отчаяние и цинизъм дори когато са изпълнени с най-висока професионална сръчност. Каквото й липсва откъм режисьорска практика и визуални техники (операторът Младен Минев е също дебютант), Лекарска компенсира с отлично написан сценарий и превъзходна употреба на музиката. Разказът й е събран и сдържан, никакво разхвърляне на теми и сюжетни линии извън най-необходимото, никакви непомерни амбиции, несъответстващи на възможностите. Всичко е в рамките на добрия вкус, без грам пошлост или евтин флирт с публиката.
Тук е мястото да похвалим и работата на актьорите: главните роли са поверени на Неда Спасова и Владимир Михайлов. Двамата вече са изиграли любовен дует, но драматичен, в сериала "Братя". Яна Лекарска ги кани за главни роли без кастинг, на базата на видяното в театъра и на тв екрана (за Спасова това е първа главна роля в киното). Неда започва малко плахо в първите епизоди, в които се налага сам-самичка да овладее екрана, но това може да е функция и на колебанията, пред които е изправена героинята й Ирина. Но химията между нея и Владо Михайлов, както винаги чаровник, е несъмнена. Актьорът певец се включва и в музикалната партитура на филма със специално написаната композиция "Луд по теб". Във втория план виждаме още Иван Бърнев - точно попадение като радиоводещия на нощен блок, който пуска песни на самотните, ветераните Боряна Пунчева и Веселин Ранков. Единствено Елени Декидис като бременна селска продавачка ми се видя една идея по-карикатурен образ, отколкото тестото може да поеме, но филмът прави и заявка за комедиен елемент.
Най-хубавото на "Защото обичам лошото време" е, че макар в него да има минорни моменти, сенки и съмнения, той успява да "изработи" емоционално зрителя и да го остави след финалните надписи с надежда и добро настроение. На фона на безбройните български филми, от които ти идва да си прережеш вените, това е завидно постижение.
YouTube
