Не знам доколко българската публика има нужда и ще обърне внимание на филм, в чиято сърцевина е битът, душевността и музиката на американските чернокожи; в САЩ "Грешници" привлича значителен интерес в премиерния си уикенд. Филмът е изненадващ - не непременно в добрия смисъл - миш-маш от реализъм, историческа драма и вампирски хорър. Всичко това напоено с големи дози блус, написан не от легендите на този музикален стил, а от шведския носител на две награди "Оскар" (за "Черната пантера" и за "Опенхаймер") Лудвиг Йорансон. Амбициозен и необичаен филм, непоколебимо режисиран и умело изигран, но все пак хаотичен, често предизвикващ недоумение с жанровите си лупинги.
Най-лесно е "Грешници" да се оприличи на "черна" версия на "От здрач до зори", филма на Робърт Родригес от средата на 90-те по сценарий на Куентин Тарантино. Там младият Джордж Клуни и самият Тарантино бяха братята бандити Геко, бягащи в Мексико от закона. В бара, отворен до зори, където танцува съблазнителната Салма Хайек, обаче ги очаква повече ужас от този, причинен от собствените им престъпни деяния... Ирония, анархия и естетика от старите второразрядни филми придаваше екзотиката във филма на Родригес. Но макар видимо повлиян от своя предшественик, Райън Куглър решава своя опус в съвсем различна тоналност.
Първият час на "Грешници", чието действие се развива в началото на 30-те години на XX век в дълбокия Юг, впечатлява с внимателно изработено реалистично изображение. Запознаваме се с ежедневието на малък град, населен предимно с афроамериканци, които работят на полето. Попчето (младият аренби изпълнител Майлс Кейтън) се среща със своите братовчеди, близнаците Смоук. Също като героите на Родригес и те са забогатели по нечестен начин - според диалога във филма, работейки за Ал Капоне в Чикаго. Сега са се завърнали и купуват от бивш (?) член на "Ку-клукс-клан" дъскорезница извън града, за да създадат бар с пиене, музика и разврат; място, където чернокожите им събратя могат да се веселят на воля.
Особеното тук е, че ролите на дуото не се изпълняват от двама актьори, а от... един: Майкъл Б. Джордан, известен от предходното си сътрудничество с режисьора в "Крийд", тематичното продължение на "Роки". Първоначално героите се различават само по шапките: единият носи мек син каскет, другият - наперена червена федора. С напредване на действието - и с малко помощ от технологиите, понеже има дори сцени, когато двамата братя пушат от една цигара или са във физическа схватка - Б. Джордан успява да изпълни със съдържание два отделни образа. В актьорския състав виждаме още Делрой Линдо, Хейли Стайнфелд и - в една от малкото роли на бели мъже, злодей, разбира се - Джак О'Конъл.
Освен от "От здрач до зори" Куглър се вдъхновява от легендата за Робърт Джонсън, легендарен блусмен от Мисисипи, повлиял музиканти като Ерик Клептън и Кийт Ричардс. Далечен предшественик на "Клуб 27" в рока, той умира на тази прокълната възраст през 1938 г., без да се узнаят подробности за смъртта, но сред слухове, че е продал душата си на дявола в замяна на успех и слава. Във филма Попчето, самороден талант на китарата, свири блус от цялото си сърце и успява да привлече зли сили... В образа му обаче няма нищо фаустовско, носители на греха и вината тук са братята.
Нямаше съмнение, че "Грешници" би могъл да се реализира чудесно и без свръхестествения елемент, като ни спести разкъсаните шийни артерии, течащи лиги и побеснели погледи. Въпреки че филмът е изпълнен майсторски във всяко едно отношение (визуално, звуково, актьорски), той не се чувства уютно на територията на ужаса: вампирите му не смразяват кръвта, съдбата на героите не е страшна. Да не забравяме обаче, че Райън Куглър не е по сериозното: той създава развлекателно кино с висок заряд, от супергероите на Уаканда до супергероите на ринга. А пуканките изискват малко кръв и фантасмагория, и във филма му има енергия и комиксово нахалство. Подобно на друг преуспял напоследък чернокож режисьор - автора на "Бягай" и "Не!" Джордан Пийл, и този търси вдъхновение в жанровото кино, натоварвайки филма си с повече амбиции, отколкото тестото може да поеме. Опасявам се, че не мога да произнеса на български името на оператора - трябва да е нещо като Отъм Дуралд Аркапо, но той е свършил забележителна работа. Както и Йорансон. При все недостатъците си "Грешници" е филм, който изглежда и звучи по-ефектно от повечето, които се въртят в момента в българските киносалони (а и по света, имайки предвид пазарния триумф на "Майнкрафт").
YouTube
