"Злосторница" за българския зрител не е нищо особено. Същото нещо, под името Wicked, обаче е цяла вселена за американския. Една от най-успешните продукции на Бродуей, тържествуваща по световните сцени от 2003 г. насам, се превръща във високобюджетен филмов мюзикъл. Не е каква да е история, а предистория на друг артефакт, изписал мястото си в американската литература и кино със златни букви – книгата (1900) и филмът (1938) "Магьосникът от Оз". Самият Wicked също е адаптация по роман, публикуван от Грегъри Магуайър през 90-те.
"Злосторница" се заяви и като претендент за "Оскари" още преди да излезе по кината. Имената на филма, на двете водещи актриси, на песните, на авторите на декорите (Нейтън Кроули) и костюмите (Пол Тейзуел) неизбежно присъстват в прогнозите, които очертават пътя към предстоящия награден сезон. Рецензиите отвъд океана са обилно захаросани: става дума, все пак, за фундаменти в тамошната популярна култура.
Триумфални са и първите му дни в кината на неговата родина, където предстои сблъсък от "Барбенхаймер"-ов мащаб за зрителските долари с "Гладиатор 2" (пуснат седмица по-рано у нас и по света, отколкото в Америка). "Злосторница" е филм-мюзикъл с мащабите, пъстротата и олелията на увеселителен парк. 161 минути екранен Дисниленд, нищо че не е дело на Disney, aми на Universal (апропо, и това студио има свой конкурентен лунапарк в Орландо, Флорида). Естетиката на филма всъщност много напомня високобюджетните игрални адаптации, които "Дисни" прави на анимационни класики; само дето тук основата не е анимационна, а литературно-сценична. Изразните средства на киното и напредването на технологичния календар позволяват много неща, които на Бродуей не са били възможни.
Сюжетът разказва за младежките години на Wicked Witch of the West – Злата магьосница от Запада в "...Оз", като играта на дума е напълно изгубена при превода. Ролята се изпълнява от Синтия Ериво – британка с нигерийски корени. Със сигурност я гласят за EGOT, най-важният и ценен комплект отличия в англосаксонския свят ("Еми", "Грами", "Оскар" и "Тони"). Досега тя има две от тях, номинация за трето, "Оскар" е липсващото звено. Годините ѝ са само 37, едва ли успехът ще ѝ се размине.
В центъра на разказа е доста елементарната, но актуална и към днешния ден тема за отхвърлянето на различния. В случая на Елфаба, тя е родена с неправилен цвят на кожата: зелена е като Шрек, като Хълк, като Жабока Кермит. (Зеленото открай време е пейоративен евфемизъм за раса, различна от бялата.) Няма значение, че има добра душа, магически сили и че пее ангелски: дори баща ѝ трудно я понася. Елфаба е аутсайдер и в магическото училище "Шиз", където звездата е бонбонено русата, издокарана в розово и привилегирована Г(а)линда (Ариана Гранде, 31-годишна звезда на латиномузиката, в първата си голяма филмова роля). Ериво получава много похвали за изразителното си лице, чиито едри планове често засенчват скъпите спецефекти в "Злосторница", но психологически по-сложната роля е на лекомислената и суетна Глинда.
Променливите взаимоотношения между двете изграждат действието, мимоходом се отмятат и други политически алегории, като изселването на говорещите животни от Оз. Има герой младеж (симпатичният Джонатан Бейли), в който следва да са влюбени и двете, но той остава в миманса. Всичко е обилно поръсено с пайети, блясък и бонбонки "М&М", двечките пеят до скъсване на гласните струни - няма и капка колебание, че са отлични певици. Справят се и с актьорските задачи, определени им от режисьора Джон Чу (прочул се с непоказваната от у нас комедия Crazy Rich Asians).
Universal са се раздали в съблюдаване на съвременните скрижали за равноправно включване: макар в "Шиз" да са расисти, които не одобряват зелените и животните, то е едно етнически пъстро училище, в което са застъпени всички действителни цветове. Има дори актриса в инвалидна количка (Мариса Боди). Носителката на "Оскар" Мишел Йео е директорка, а Джеф Голдблум – измамникът Оз.
Филмът е, като цяло, приятен за гледане – пищен и разкошен, но също раздут и повърхностен. Музика, песни и танци, феерични декори и костюми, безброй компютърно генерирани фантазии; взривове от шербетено розово, които биха пратили "Барби" да се срамува в ъгъла. Не е "Магьосникът от Оз" и няма шанс да бъде, каквито и качества да му бъдат приписвани в гонитба на търговски печалби. Освен всичко друго, тези почти три часа са само половината история: това, което в театъра е 15-минутен антракт, в киното ще продължи една година. По същото време през 2025-а се очаква да излезе продължението на Wicked.
"Злосторница", първа част, е разказ за това как Злата магьосница от Запада не е толкова зла, а само нехаресвана и неразбрана. Представете си нещо като "Дисни"-трактовките на злата вещица от "Спящата красавица" в "Господарка на злото" или Круела де Вил от "101 далматинци" в адаптацията, носеща нейното име. За втората серия са оставени важни въпроси като действителните ѝ злодеяния спрямо Дороти и тайната, че не понася вода. Но Wicked може би не иска чак толкова да е смислена предстория на "Магьосникът от Оз", а само съвременно забавление за цялото (американско) семейство.
YouTube
