40-те години на XX век. Край речица на полянка немско семейство - майка, баща и много деца, е разпънало пикник на тревата. Плажуват, почиват си, плацикат се във водата. После пътуват с коли до хубава, буржоазна къща. Изглеждат богати - имат слугини, градина с малък басейн, разкошни рози и далии в нея. На пръв поглед - охолен бюргерски живот, нищо особено. Канят гости, провеждат празненства. Спокойствието им изглежда ненарушимо, но има малки детайли, които не дават на зрителя мира. Оградата на къщата е с бодлива тел. Зад нея пушат черни комини. Има наблюдателна кула. Сред песента на птиците често отекват писъци, понякога и изстрели.
Това място е Аушвиц, а семейството с петте деца е на Рудолф Хьос - комендант на най-известния лагер на смъртта. "Зона на интерес" е филм за Холокоста като никой друг. Британският режисьор Джонатан Глейзър ("Под кожата") създава най-въздействащия хорър на годината на принципа на Хичкок "най-страшно е онова, което не виждаш". До края ние никога не хвърляме поглед отвъд оградата. Не виждаме страданието, смъртта, газовите камери.
Но чуваме. Звуковият микс на екрана е изпълнен с постоянни знаци на ужас и човешка мъка. Усещането за неясна заплаха дебне от първите кадри. "Зона на интерес" е зловещ отвъд границите на възприемане филм, чието емоционално въздействие зависи от съдържимото в главата на зрителя. Може да те помете като ураган. Смразяващото чувство да те преследва дни след финалните надписи.
Семейство Хьос обаче е напълно невъзприемчиво към всичко, което се случва отвъд стената. Смущаващите звуци не безпокоят съня им. Г-жа Хедвиг раздава коприненото бельо на по-богатите еврейки на прислужниците си. Самата тя се кипри в конфискувано кожено палто пред огледалото, слага си дори от червилото на жена, превърната в пепел. Децата си играят със златни зъби, които доскоро са били в нечии уста. Г-н Рудолф е безупречен професионалист, винаги стилно облечен, спокоен, компетентен и трудолюбив. Е, бизнесът му е геноцид, но за хората наоколо това сякаш няма особено значение. Само бебето нонстоп реве - явно долавя нещо.
"Зона на интерес" е филмов образ на написаното от Хана Аренд в "Айхман в Йерусалим: Репортаж за баналността на злото". Безразличие, посредственост, послушание, лична изгода, липса на емпатия, еснафско самодоволство. Хьос не е зъл гений. Жена му не е митично чудовище (блестящата Сандра Хюлер, от "Анатомия на едно падане", я играе като най-голямата гаднярка в историята на киното). Те са винтчета в голямата машина на злото, която премазва живота.
Единственият лъч хуманност е образът на малко полско момиче, което нощем разхвърля ябълки в канавките за гладните концлагеристи. Тези кадри са заснети контрастно с инфрачервена камера, а тяхна героиня е Александрия - действителна личност, която умира на 90 години, малко след като се е срещнала с Глейзър. Колелото и роклята, която актрисата носи във филма, наистина са били нейни.
Теоретично "Зона на интерес" е адаптация по романа на починалия м.г. английски писател Мартин Еймис, но по пътя до екрана е отпаднало почти всичко от книгата, включително сюжетът. Останала е гениалната идея: да покажеш абсолютното зло, като го скриеш от погледа. Всичко във филма е минималистично, стъпващо върху отсъстващото, едва доловимото. Кадрите са педантично изрязани. Музиката на Мика Леви е зловеща.
Режисьорът Джонатан Глейзър след дни ще навърши 59 години, но преди това е режисирал само три филма, останали под радара на комерсиалната публика и големите награди. Интересът към темата идва от предците му, които са украински и бесарабски евреи, избягали в Англия след Кишиневския погром (1903). "Зона на интерес" е заснет на немски, изцяло с немски актьори, с няколко думи на полски и идиш. Носител на две награди от Кан, продукцията е претендент в пет категории на "Оскар" утре вечер и почти гарантиран лауреат на статуетката за чуждоезичен филм. Но филми като този не се гледат заради наградите или популярността им. "Зона на интерес" не е "хубав", той е ужасен, непоносим, потрисащ.
И повдига въпроса колко страдание можем да игнорираме, само защото то се случва в друга част на света. Отвъд оградата на нашия дом. Извън собствената ни "зона на интерес". Злото от Втората световна война е това, което не виждаме. Злото в днешния ден е това, което отказваме да видим и проумеем.
YouTube
