След две спорни "Златни палми" (озадачаващият "Титан" и надцененият "Идиотският триъгълник") голямата награда в Кан си идва на мястото. "Анатомия на едно падане", последният лауреат от май 2023, е един от най-силните и вълнуващи филми на изминалата година. След премиерата на Лазурния бряг творбата на французойката Жустин Трие продължи триумфалния си път по световните екрани, спечелвайки до днес 65 награди и 184 номинации. Сред тях - два "Златни глобуса" и пет номинации "Оскар", включително за най-добър филм и - рядко признание за жена - режисьор.
Трие, за която това е четвърти игрален филм (и първи без комедийни елементи) пише сценария по време на ковид локдауна заедно със своя съпруг Артюр Арари. Може би затова "Анатомия на едно падане" представя фино балансиран разказ за мъжката и женската страна на един разпад, в който феминисткият елемент е едва доловим. Дисекцията на съвременното семейство, в което всеки може да бъде каквото иска, но (все още) е немислимо жената да има водеща роля и по-голям обществен успех, сполучливо мимикрира като криминално-съдебна драма. Заглавието недвусмислено препраща към "Анатомия на едно убийство" (1959, Ото Преминджър), но в сърцевината си филмът на Жустин Трие е по-скоро близък до Бергмановия "Сцени от един семеен живот" (1974, претърпял съвсем наскоро американски римейк). Дори откриващата сцена е сходна: "Анатомия на едно падане" започва с интервю, но не на двамата, а само на съпругата - успешна писателка. Докато Сандра отговаря на въпросите в алпийската хижа, която двамата обитават, на горния етаж съпругът Самуел се опитва с гръмка рап музика да саботира записа. Причините за това ще ни се разкрият по-късно: след като 11-годишният син на двойката, загубил зрението си в злощастен инцидент, намира върху девствения сняг трупа на своя баща.
Сандра Хюлер - позната от "Тони Ердман" и единствената актриса тази година, играеща в два от 9-те претенденти за най-важния "Оскар" (другият е британският "Зона на интерес"), е изключително актьорско присъствие. Ролята ѝ е на жена, която трябва да поеме не само удара на загубата, но и обвинение в убийство. Иззад показанията и разговорите с адвоката, стар познат, танцуват сенките на семейните скандали, проблеми, премълчавания. Да опишем "Анатомия на едно падане" като съдебeн трилър би било прекалено опростяване. Това е драма за разпада на едно семейство, хладнокръвна аутопсия на отношения, които са мъртви много преди тялото на Самюел да тупне безжизнено в снега. Всички щастливи семейства си приличат, докато зад лицеприятната фасада не се разкрие още едно семейство, нещастно по своему.
Всъщност в чудесно написания сценарий на Трие и Арари, също номиниран за "Оскар", съдебната част е тази, в която има пробойни - въпреки че за публиката и от двете страни на океана е забавно да открива разликите между континенталното право и англосаксонското, което познаваме от толкова дълъг списък с филми и книги. Но макар да започва със смърт и да завършва със съдебно решение, най-силният коз на "Анатомия на едно падане" е отказът да раздава присъди и да дава лесни отговори. Самата режисьорка признава в интервюта, че е отказала на актрисата си информация дали по замисъл Сандра е виновна, или не - искала е Хюлер да изиграе героинята така, както я вижда. И наистина в изпълнението - и в повествованието - до последно присъства тази двойственост, макар че още в 56-ата секунда на трейлъра героинята заявява твърдо: "Не съм го убила."
"Анатомия на едно падане" поставя на масата вечни въпроси като вината, съмнението, загубата, изневярата, доверието, социалните роли на пола. Той заплита и метаигра с живота, който имитира изкуството - неслучайно двамата главни персонажи са писатели. Ключова роля в разбулването на сюжета обаче играят не литературните им творби, а тяхното по-важно произведение - синът Даниел, сляпото момче с изненадващо зряло поведение (изиграно от Мило Мачадо Гранер). Антоан Рейнарц като агресивния прокурор, който провокира желание да му удариш два шамара, Суан Арно като адвокатът на Сандра и очарователното бордър коли Меси допълват актьорския ансамбъл.
Прецизен, дълбок, многопластов филм, който гарантира не само добре прекарано време в киното, но и желание за размисъл след надписите. "Престижна" премиера в афиша на българските киносалони благодарение на независимата компания "Бета филм", от която предстои да гледаме и другите неамерикански фаворити на годината "Зона на интерес" и "Минали животи".
И понеже кой е убиецът ще трябва да си отговорите сами, нека изясним поне една друга мистерия. Имаше възмутени гласове, когато Франция избра в чуждоезичната категория на "Оскарите" да я представлява красивият, но по-повърхностен "Страсти в кухнята" вместо "Анатомия на едно падане". В това няма никакъв таен заговор: филмът на Жустин Трие е наполовина на английски език и бе изправен пред риска да бъде дисквалифициран по критерия, по който отпадна година по-рано и българският "Майка".
YouTube
