4 млрд. евро. Това е предварително определената сума, която Северна България следва да получи по линия на еврофондовете в новия програмен период. След години празни приказки за подкрепа на едни от най-изоставащите в развитието си области и общини, България е поела ангажимент през новия програмен период за Северна България да отидат 50% от всички налични средства за по-слабо развитите региони в страната. Сумата е огромна и би могла да повлияе сериозно върху развитието на тази част от България, стига думите да станат реалност. Този път общините са оптимисти, че основната част от този ресурс ще достигне до трите северни региона. И тук обаче се трупат забавяния, а намеренията са минирани от много сложни процедури.
Как ще се разпределят средствата?
Четвърта година след началото на програмния период България още работи по концепция как точно да се разпредели обещаният ресурс за Северна България. Документът бе приет преди месец, но още не е публичен и изпълнението по него тепърва предстои. Според разпространена от Националното сдружение на общините в България информация целевото финансиране за Северна България е разпределено в четири групи инвестиции - растеж на икономиката (с финансиране по две програми - "Конкурентоспособност" и "Научни изследвания"), развитие на човешките ресурси (програмите “Образование” и “Развитие на човешките ресурси"), интегрирано териториално развитие (програмите “Околна среда” и “Развитие на регионите”) и транспортна и цифрова свързаност (с принос от три програми - "Транспорт", "Развитие на регионите" и научната програма). Тепърва ще става ясно как точно ще се разпределят парите по тези приоритети. Самите процедури за кандидатстване ще се организират на различен принцип - ще има такива, които са за предварително определени проекти, ще има схеми по оперативните програми, насочени само към бенефициенти от Северна България, при други ще се прилага предимство за такива бенефициенти - бонус точки, в рамките на общи процедури.
Очаква се в резултат на всичко това на глава от населението в Северна България да се гарантира 1632 евро интензитет на помощта по линия на ЕС - два пъти повече спрямо предходния период. Този път от сдружението на общините са по-големи оптимисти, че парите реално ще стигнат до трите северни региона. "Считаме, че концепцията за целево финансиране на инвестиции в Северна България е добър документ, макар че той наистина закъсня. Според нас той не трябва да остане само с европейско финансиране, а да се надгради с национални средства", коментира пред "Сега" Силвия Георгиева, изпълнителен директор на НСОРБ. "Вече има обявени големи процедури, насочени към Северна България - за ВиК проекти по програма "Околна среда", за транспортна инфраструктура. Надяваме се да се доближим до тези 50%", коментира Георгиева.
Основно притеснение на общините е ниският капацитет и сложните процедури. Администрацията не успява да се справи и с плана за възстановяване, и с оперативните програми, като и по двете линии трупа забавяне. За разкош през този програмен период извън целевото финансиране на Северна България е предвиден нов ред за инвестиране на 10% от средствата по всички програми (и почти цялата регионална програма) на базата на интегрирани териториални инвестиции. Те изискват разработване на концепции с проекти по няколко оперативни програми, с изграждане на партньорства между общини, между бенефициенти, и трудностите тук са много големи.
Бумащина и къси срокове доведоха до неадекватни програми
До септември 2023 г. всички общини, включително и тези в Северна България, трябваше да разработят концепции за интегрирани териториални инвестиции до края на програмния период. За всеки регион на планиране - Северозападен, Северен Централен, Североизточен, Югопазападен, Южен Централен и Югоизточен, е определен точен бюджет за интегрирани териториални инвестиции по отделните оперативни програми.
На базата на одобрените концепции общините в съответните региони ще кандидатстват с конкретни проекти по процедури, които тепърва ще се обявяват по съответните оперативни програми. Общините имаха точно 3 месеца за подаване на концепции насред лятото и непосредствено преди провеждането на местните избори и резултатите не закъсняха - хаос и недостатъчна ангажираност за участие в инвестициите от страна на реалния бизнес.
“Два от общо трите месеца през лятото на 2023 г., през които се осъществи кандидатстването по процедурата, съвпаднаха с летните отпуски на институциите, а месец септември течеше предизборната кампания за местните избори. Това затрудни много сформирането на партньорства, подготовка и официално депозиране на концепции за ИТИ”, коментираха от НСОРБ пред “Сега”. Според общините МРРБ не е дало достатъчно добри разяснения и е насърчавало подготовката на безлимитни концепции за ИТИ. Така заинтересованите страни бяха оставени с впечатление, че ресурът на процедурата е неизчерпаем и общините бяха мотивирани да се включат и към концепции на други партньори, с огромни бюджети, далеч надвишаващи общия бюджет за района за планиране, изтъкват от НСОРБ.
Резултатът е одобряване на концепции с проекти, надхвърлящи наличния финансов ресурс по едни оперативни програми и неуспяващи да се възползват от ресурса по други програми. "На фона на трите кратки месеца за подготовка на концепциите управляващият орган 9 месеца ги оценява. Не успяхме добре да се възползваме от възможностите по програма "Образование", по научната програма, където почти няма проекти", коментира Силвия Георгиева. В момента не е ясно дали този неизползван ресурс ще може да се усвои с нова процедура на по-късен етап. Така например в концепциите за интегрирани инвестиции в Северозападна България са предложени проекти по линия на програма "Образование" на стойност 2,6 млн. лв. при заложен ресурс от 28,9 млн. лв. Сходна е картината с програма "Образование" и при Северен централен регион.
Северна България - на опашката и по финансиране, и по демография
По данни на НСИ за 2022 г. северните региони продължават да са на опашката по брутен вътрешен продукт на глава от населението (тук конкуренция им прави Южен Централен район с общините Кърджали, Пазарджик, Смолян, Хасково). Показателен е много ниският дял на индустрията във формираната Брутна добавена стойност на тези региони. Най-фрустриращи обаче са показателите за Северна България по отношение на обезлюдяването, застаряването, икономическата неактивност и бедността. Работодателите, където ги има, търсят хора, и не могат да намерят. "Давам два пъти по-висока заплата спрямо средното в региона. Намирам работници за максимум 2 месеца, почват и се отказват. Икономическата активност е много ниска", разказа собственик на малка ферма. Вместо да затвори част от тези ножици между регионите, европейското финансиране в предходния период е допринесло за допълнително влошаване на част от индикаторите. По данни на информационната система за управление на средствата от ЕС ( стар, нов програмен период и ПВУ) в трите северни региона са влезли общо 7,6 млрд. лв. финансиране. Тоест трите региона общо не успяват да генерират изпълнение, дори доближаващо се до това на най-развития регион - Югозападен.
ДЕЖА ВЮ
Прегледът на разработените, но останали нереализирани стратегии за целенасочена подкрепа на Северозападна България, е в състояние да отчая и най-големите оптимисти за бъдещето. България се е проваляла систематично в опитите си да гарантира целеви ресурси и мерки в подкрепа на различни групи изоставащи региони, като последният такъв провал е на изготвения проект на Целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа-сакар, пограничните, планинските и полупланинските слабо развити райони. Документът е бил финализиран през 2017 г., като по него е работено в продължение на 3 години. Инвестиционната програма е много амбициозна, но какво от това - до решение на Министерски съвет, с което да се одобри програмата, така и не се стига. За целите на документа е провеждана обществена поръчка, спечелена от Националния център за териториално развитие, имало е обсъждания, събирани са проекти от общините - стотици часове труд, заминал в коша на политическото безвремие.
В инвестиционната програма от 2017 г. е направен преглед и на други потънали безславно целенасочени инвестиции към изоставащи региони - на хартия, без да бъде реализирана, остава изготвената през 2005 г. Програма за развитие на земеделието и селските райони в Странджа-Сакар, Програмата за развитие на алтернативно земеделие в Родопите, 2003 г., останала нереализирана заради неосигуряване на ресурси. Така според анализа най-ефективната програма за целенасочена подкрепа на проблемен регион, въпреки многото отправяни към нея критики, е действалата по време на комунизма програма “Странджа Сакар” от 1982 г., предвиждаща откриването на 4000 работни места в “Републиката на младостта”. Тази програма поражда много неуредици и конфликти, но така или иначе остава най-успешната целева програма, се изтъква в документа от 2017 г.
