Доналд Тръмп не просто направи едно малко вероятно завръщане, а постигна убедителна победа въпреки съдебните заплахи, непопулярната забрана на абортите и послания, които отблъснаха значителна част от електората.
Камала Харис претърпя зашеметяваща загуба, точно както Хилъри Клинтън — първата жена, номинирана за президент от Демократическата партия, загуби през 2016 г. Бившият президент изгради по-разнообразна коалиция от избиратели, отколкото който и да е републикански кандидат за последните 20 години, въпреки че водеше кампания, пропита с расова ненавист и мачо реторика, демонизираща имигрантите. Преброяването на гласовете още тече, но можем да кажем шест неща за неговата победа:
Победата на Тръмп през 2016 г. изглеждаше като исторически инцидент. Победата му във вторник e реално пренареждане.
За политик, чиято първа победа беше почти изцяло задвижвана от бели избиратели, Тръмп в тези избори събра изненадващо разнообразна коалиция, привлечена от неговия уникален магнетизъм — или може би от уникалните уязвимости на Камала Харис — сред мъжете.
Според екзитполовете, почти един от всеки петима гласоподаватели за Тръмп във вторник е бил от малцинствата. При изборите през 2016 г. около 13 процента от гласоподавателите на Тръмп са били цветнокожи. Латиноамериканските гласоподаватели, някога надеждна част от базата на демократите, продължават завоя си надясно. Двата основни екзитпола даваха между 8 и 15 процентни пункта разлика в латиноамериканския вот в полза на Харис, но което и число да изберем, това е огромен срив от времето на Байдън, който преди четири години имаше преднина от 30 процентни пункта сред испаноезичните гласоподаватели.
Тръмп направи пробив и сред чернокожите избиратели, като успя да надвиши 10%, след като на последните два вота беше под тази черта. Сега екзитполовете му дават 12-15% от гласовете на чернокожите.
Републиканците привлякоха значителен вот от мъжете, които бяха в прицела на кампанията на Тръмп. Проучванията не са единодушни дали Тръмп е успял да спечели испаноезичните мъже — едно твърди, че е спечелил с малко, докато друго сочи, че Харис води с малка разлика. Но Тръмп спечели между 20 и 25 процента от чернокожите мъже.
Тези успехи не само изведоха Тръмп до победа в ключовите щати. Той може да се окаже и едва вторият републикански кандидат за президент от 1992 г. насам, който печели народния вот, въпреки че ще са нужни няколко седмици, за да се финализира преброяването в синя Калифорния, за да потвърдим това.
Страната отново гласува против жена за президент
За втори път в три изборни цикъла американците гласуваха против жена кандидат на демократите в полза на Доналд Тръмп. Харис, за разлика от подхода на Хилъри Клинтън през 2016 г., не наблягаше на историческия шанс да е първата жена президент. Докато Клинтън буквално разбиваше "стъкления" таван, Харис избягваше тези въпроси.
Нито една от тези две стратегии обаче не сработи.
Като цяло, жените подкрепиха Харис, но белите жени предпочетоха Тръмп. Според екзитполовете на телевизионните мрежи 54% от жените подкрепиха Харис. Само 26% от жените с различен етнически произход подкрепиха Тръмп, но 52% от белите жени гласуваха за него.
Демократите вярваха, че отмяната на „Роу срещу Уейд“ (която отвори пътя към забрана на абортите) ще мотивира жените да гласуват. Проучванията на електоралните нагласи даваха на Харис неизменно преднина. До тази вечер.
Харис направи репродуктивната свобода централен елемент в своята кампания, подчертавайки от трибуната на Националната конвенция на демократите и в рекламите историите на жени, пострадали от новите забрани на абортите в някои щати. През следващите седмици ще се търсят отговори дали темата за абортите е била надценена, дали обществото е станало безразлично към нея, дали Тръмп е успял да я обезцени, или пък тя е отстъпила на икономическите проблеми.
Наследството на Байдън претърпя сериозен удар
Джо Байдън не се появяваше в последните дни на кампанията, тъй като това щеше да се отрази негативно на Харис. Решението му да се оттегли през юли даде шанс на демократите, но първоначалното му погрешно разбиране за успехите на изборите през 2022 г. като потвърждение на неговото управление и кандидатура за втори мандат постави партията в неблагоприятна позиция. Това, както и отричането на напредналата му възраст, попречиха на Харис да преодолее общественото недоволство от икономическите му решения и масовото убеждение, че страната не върви в правилната посока.
Самата Харис се затрудняваше да отговори по какво ще се различава от Байдън – въпрос, който беше важен за колебаещите се избиратели. Но Байдън, чието объркано представяне по време на дебата през юни практически сложи за 90 минути край на дългогодишната му политическа кариера, също така имаше проблеми с ясното изразяване на постиженията си въпреки големите законодателни успехи и състоянието на икономиката, която изпреварва всяка друга икономика в света.
Докато медиите следваха разпокъсаните изказвания на Тръмп по митингите, екипът му наводни колебаещите се щати с реклами, които свързваха Харис с Байдън.
До известна степен, неспособността на Харис да достигне до нивото на гласовете на Байдън през 2020 г. потвърждава неговата уникална привлекателност. Но загубата ѝ усложнява наследството на бившия президент: той остава политикът, който победи Тръмп след първия му мандат, но сега играе значителна роля в провала на усилията да се предотврати неговото завръщане на власт.
Работата на терен се провали
В последния месец на кампанията екипът на Харис почука на два милиона врати – и това само в Пенсилвания. Кампанията на Тръмп, от своя страна, изглежда играеше ва банк, аутсорсвайки много от работата на фигури като Илон Мъск.
Това беше очевидна стратегическа разлика между двете кампании и мнозина вярваха, че това ще даде предимство на Харис и то ще бъде решаващо.
Като се има предвид, че вицепрезидентът не успя да достигне резултатите на Байдън през 2020 г. в ключови щати, а Тръмп спечели убедително селските райони, без съмнение можем да очакваме анализ доколко традиционното обхождане на домовете и дори концентрираните, професионални усилия за мобилизация на гласоподавателите могат да надвият органичния ентусиазъм за даден кандидат.
Харис не успя да спечели републиканците, подкрепящи Лиз Чейни
Харис прекара решаващи дни на кампанията, ухажвайки републиканците, като дори организира събитие заедно с Лиз Чейни в Рипън, Уисконсин – сантименталното родно място на Републиканската партия. Това обаче не проработи — поне не повсеместно.
Събитието в Рипън, малко градче извън ключовите избирателни райони, беше символично за една кампания, която понякога се концентрираше върху широки теми, целящи да привлекат националното медийно внимание, но често за сметка на времето на терен в ключови окръзи. Например, в Уисконсин Харис не посети окръг Доор, единственият в щата, който е гласувал за победителя в президентските избори на всеки вот от 2000 г. насам.
Някои демократи обвиниха Харис за това, че отделя твърде много време за привличане на републиканците. В някои републикански крепости тя постигна по-лоши резултати в сравнение с Байдън през 2020 г. Например, в републиканските квартали на Милуоки тя изостава от маржа на Байдън в окръзите Вашингтон и Озауки, но се представя с две точки по-добре в окръг Уокеша. В окръг Хамилтън, Индиана, където Ники Хейли спечели 33,8% от гласовете на първичните избори през май, Харис изостана от Тръмп с 6 процентни пункта — незначително подобрение в окръг, който Тръмп спечели със 7 процентни пункта преднина през 2020 г.
Още един показателен пример е окръг Бъкс, Пенсилвания, където "зомби" кампанията на Хейли спечели почти 19% от гласовете през април. Наблюдавайки движението там, кампанията на Харис увеличи рекламния си бюджет с шестцифрена сума в богатите окръзи около Филаделфия, включително и в Бъкс. Но във вторник Тръмп спечели Бъкс с три процентни пункта — окръг, който Байдън беше спечелил с четири пункта преднина.
Неудържимият Тръмп
През 2016 г. изборът на Доналд Тръмп можеше да бъде отхвърлен като нещо инцидентно. Но след последните осем години нищо в завръщането му в Белия дом не е хипотетично или абстрактно. Сега Тръмп е два пъти импийчнат и осъден престъпник, с назначени съдии във Върховния съд, които анулираха историческото решение „Роу срещу Уейд“, и без подкрепа от бивши свои вицепрезидент, съветници и министри.
Кампанията му, отново обременена от познатите вътрешни конфликти, сякаш се препъваше до самия финал: самият Тръмп често говореше несвързано на митингите, правеше гафове, възхваляваше насилието над политическите си опоненти и т.н. Да не говорим за расистката, женомразка проява в „Медисън Скуеър Гардън“.
И въпреки това Тръмп отново надмина очакванията. Това е потвърждение на неговата устойчивост към изборните последици и на забележителната му способност, може би уникална в цялата история на американската политика, да е неподвластен на политическата гравитация. Завръщането му в Белия дом след всичко това би доказало собственото му прочуто изказване, което мнозина погрешно мислеха, че ще провали първата му кандидатура: „Ако си звезда, ти позволяват да го правиш.“