От поне 6 години осигурителни експерти подготвят обществото за разочарованието, което ще донесат първите плащания от универсалните пенсионни фондове. ГЕРБ се постара да подхрани този песимизъм, като до последния момент укрива законопроекта за фазата на изплащане, сякаш в него има нещо неприлично. Така един от най-важните закони на последните години бе оставен за финалните дни на това Народно събрание, което вече работи с избори на шията.
Отдавна чаканото гласуване в парламента трябваше да даде някаква доза предсказуемост и спокойствие, но по всичко личи, че ще стане точно обратното. Комисията за финансов надзор (КФН) изненадващо върна дискусията в изходна позиция и постави фундаментални въпроси, по които отдавна трябваше да има съгласие. Дори депутатите, които намериха в тях резон, признават, че за такава сериозна дискусия вече няма време. Само БСП смята, че законопроектът трябва да бъде отложен и преработен, въпреки че до първите пенсионери с две пенсии остават 7 месеца, в които може и да няма работещ парламент (фазата на изплащане започва през септември, когато възраст за пенсиониране ще навършат жените, родени през януари 1960 г.). В този момент някъде анонимна група от законотворци ремонтира проекта преди неговото второ четене, като предстои да видим по-малка или по-голяма вреда ще сътвори тя (срокът за предложения бе удължаван два пъти и последно е 5 февруари). Оптимистичен вариант на този етап не изглежда много възможен - нагласата е, че трябва да имаме закон на всяка цена, а след 5 години ще мислим дали той е бил добър или лош.
Кои са основните дилеми, които бяха поставени на финалната права пред втория стълб:
1. Как ще се определят пенсиите?
Още на първите страници от становището си КФН създава мрачното усещане, че правата на осигурените не са защитени в достатъчна степен и настоява "в името на правната сигурност" в кодекса за социално осигуряване да бъдат записани конкретните формули за изчисляване на пенсиите. Това според председателя на социалната комисия в парламента Хасан Адемов е странно предложение. "Не е важно къде ще бъде тази формула, по-важно е какво съдържа тя, а КФН предлага от нея да отпадне техническият лихвен процент. Това е изключително странно, защото именно КФН определя биометрични таблици и технически лихвен процент", коментира шефът на социалната комисия. Дружествата също отхвърлят съображенията на надзора с твърдението, че формулите са в учебника и авантюри с тях са невъзможни.
Един допълнителен проблем бе повдигнат в пленарната зала от Георги Гьоков (БСП). Директивите на ЕС не допускат отчитането на пола при определянето на пожизнена пенсия от универсалните фондове. Гьоков цитира обяснения на експерти, според които заради това правило жените биха получили около 1/3 по-голяма пенсия, отколкото им се полага, а мъжете - 1/3 по-малко от очакваното. Това е категорично несправедливо и вероятно ще предизвика оправдано недоволство, предупреди Гьоков. Мнозинството подмина забележката с мълчание.
2. Кой поема риска при пожизнените пенсии?
Пенсионното дружество гарантира и пожизнения характер, и размера на пенсионното плащане на всеки пенсионер, независимо от случаите на дългосрочно получавани пенсии или на неблагоприятни инвестиционни резултати. Така то поема управлението на инвестиционния и демографския риск, изтъква МС в мотивите към законопроекта.
КФН остро опонира на това твърдение. При положение че дружеството гарантира само плащане въз основа на брутния размер на осигурителните вноски, основната част от пенсионния риск поемат пенсионерите, посочват от комисията в коментарите си за актуализирането на пенсиите.
Законопроектът предвижда да е гарантиран брутният размер на осигуровките - т.е. в най-лошия случай човек ще получи поне това, което е внесъл. Има вариант дружеството да гарантира размера на първата пенсия, но в този случай тя ще се намалява с рисков коефициент, за който КФН разкрива, че може да достигне 20%, и да обезсмисли въобще предлагането на такъв продукт. Вместо това комисията настоява дружествата да гарантират задължително първи размер на отпуснатата пенсия и той да не може да бъде намаляван при по-ниска доходност. Георги Гьоков (БСП) предложи друг вариант - да се гарантира брутният размер на осигуровките, но коригиран с натрупаната за периода от първата вноска до първото плащане инфлация. Мнозинството не коментира тези въпроси. От дружествата също не пожелаха на този етап да коментират този и други въпроси пред "Сега".
3. Актуализацията - за нас или за вас?
Според законопроекта плащанията от втория стълб трябва да се актуализират веднъж годишно с поне 50% от разликата между постигната доходност и технически лихвен процент. "Останалите 50% от превишението на доходността над техническия лихвен процент служат за буфер във фонда за изплащане на пожизнени пенсии, но отсъства задължение на дружеството да използва този буфер, вместо да намалява пенсията при постигането на доходност, която е по-ниска от техническата лихва", отбелязва КФН. Тя предлага плащанията да се актуализират ежегодно от 1 юли, с 50% от доходността от инвестиране на средствата, ако има такава. Според депутати обаче подобен текст може да има обратен ефект. "Това ще демотивира дружествата да търсят по-висока доходност, а това не е в интерес на осигурените лица", коментира Хасан Адемов.
4. Имаме ли избор?
Във втория стълб е малко като в първия - избор няма, получаваш такъв продукт, за какъвто ти стигат парите. Ако имаш достатъчно пари да ти отпуснат поне 45 лв. пожизнена "пенсия", то ще имаш право на пожизнена пенсия. Но няма да имаш право на разсрочено плащане или да изтеглиш по друг начин парите си. Разсроченото плащане пък е за хората, които нямат достатъчно за пенсия, но имат повече от 900 лв. в сметките си. Еднократно теглене е възможно само при най-малките партиди - тези под 900 лв.
Критиките досега винаги са били, че хората трябва да имат по-голям избор да решат какво да правят със спестяванията си. КНСБ обаче отива в другата крайност - според синдиката предоставянето на различни продукти е "меко казано, неподходящо" и вторият стълб трябва да дава във всички случаи пожизнена пенсия. "Вторият стълб има задачата да предоставя сума, надграждаща пенсията от първия стълб. Затова всички осигурени трябва да са поставени при равни условия както на входа, така и на изхода на системата", посочват от синдиката. Както е известно обаче, повечето хора нямат достатъчно натрупвания за забележима пожизнена пенсия.
В края на миналата седмица Асоциацията на пенсионните дружества излезе с коментар на тази идея. Предложението да се изплаща само пожизнена пенсия създава реална опасност работещите да бъдат лишени от средствата в собствените им партиди, както и предпоставки, допълнително стимулиращи прехвърлянето на средства от капиталовите пенсионни схеми към държавното обществено осигуряване, посочват дружествата. Изплащането на пенсии с незначителен месечен размер не е в интерес нито на осигуреното лице, нито на пенсионноосигурителните дружества, допълват оттам.
5. Наследяването - колко и за кого?
Законопроектът предвижда парите от втория стълб да се наследяват само когато става въпрос за разсрочено плащане или пенсия с гарантиран период на изплащане. Наследниците ще получават еднократно или разсрочено остатъка от средствата по индивидуалната партида (ако става дума за пенсия) или остатъка от прехвърлените средства във фонда за разсрочени плащания.
Кръгът от наследници остава ограничен, както е и сега. Според КСО наследници са преживелият съпруг и роднините по права низходяща и права възходяща линия, но не и наследниците по съребрена линия и тези по завещание. КФН настоява кръгът от наследници да бъде разширен до предвидения в закона за наследството, тъй като смята, че рискът от преживяване вече е споделен между пенсионерите. Комисията вижда и други неясноти и проблеми - в наследяването например не се включва натрупаната доходност от инвестирането на средствата. Темата е интересна и за депутатите, като Виолета Желева (БСП) посочи, че вече има много въпроси от хора, които нямат наследници. "Правата за наследяване категорично са описани и в случаите, когато има, и в случаите, когато няма наследници", отряза коментарите зам. социалният министър Лазар Лазаров.
КНСБ и тук има радикална идея. Вторият стълб няма за задача да предоставя наследствени пенсии, защото това е ангажимент на Държавното обществено осигуряване и няма защо да се изкривява предназначението на втория, като се търси някакво разнообразие, което да удовлетвори наследниците, посочват от синдиката. На наследниците би могло и трябва да се предоставят натрупаните средства в партидите на починалите осигурени лица, но съчетанието пожизнени пенсии от капиталови схеми и наследяване не е решение, което сме срещали в практиката на страните, които отдавна прилагат такива схеми, смятат оттам.
6. Колко голяма да е капиталовата адекватност на фондовете?
Пенсиите от универсалните фондове ще бъдат първият пожизнен продукт в България, изплащан от частен субект. "Ако фондът за изплащане на пенсии излезе в дефицит, ние няма да можем да се обърнем към министерството на финансите и да кажем като първия стълб: покрийте ни го! В ролята на МФ ще бъдат пенсионните дружества", обясни в социалната комисия Даниела Петкова от пенсионен фонд "Доверие".
За да бъде обезпечен този риск, кабинетът увеличава изискванията към дружествата за капиталова адекватност. Минималният размер на капитала се увеличава с 50% - от 5 на 7.5 млн. лв. Пенсионното дружество трябва по всяко време да разполага с достатъчно собствени средства за покриване на 4% от капитализираната стойност на пенсиите и разсрочените плащания, но не по-малко от 7.5 млн. лв. КФН е съгласна само с минимума, но предлага много по-високи изисквания към дружествата - гаранциите да се разпрострат не само върху парите на пенсионерите, но и върху парите на осигурените.
"Това на практика въвежда допълнителна гаранция за индивидуалните вноски на 17-18-годишни лица, които сега стартират трудовия си път - това е една изключително завишена гаранция, която изисква нов тип консултации", коментира Хасан Адемов пред БНТ. Дружествата също определиха предложението като изключително странно, при положение че заложените в законопроекта гаранции са именно предложение на КФН.
7. Каква да е новата стара такса?
С проекта на Министерския съвет се въвежда допълнителна такса за фазата на изплащане, която е до 0.5% годишно от стойността на нетните активи на фондовете за изплащане на пенсии и разсрочени плащания. Тя е в допълнение на съществуващите в момента такси и удръжки - 3.75% от всяка осигурителна вноска и 0.75% годишно инвестиционна такса върху стойността на нетните активи.
КФН е против този начин на определяне на таксата, тъй като според нея това ще позволи на дружествата да я събират и в случаите, когато не е постигната положителна доходност при управлението на фондовете. Оттам предлагат друга такса - до 10% от реализираната годишна доходност от управлението на средствата.
"Не става въпрос за нова такса, това е същата инвестиционна такса от 0.75% на годишна база, но намалена драстично на 0.5%. Тази такса покрива неизбежни разходи на дружествата, които плащат такси на банките попечителки - няма как да я няма, както предлага КФН", коментира Хасан Адемов. В момента има такси и удръжки върху парите в универсалните фондове. Когато човек се пенсионира обаче, парите му преминават в нов вид фондове - ще има отделен фонд за изплащане на пожизнени пенсии и още един за разсрочени плащания. Именно за тези два фонда се въвежда новата такса. Така човек при пенсиониране ще спре да плаща 0.75% такса за универсалния фонд, но ще започне да плаща 0.5% такса за фонда за изплащане.
