Прибързано и хаотично подхожда парламентът по належащия въпрос за здравното осигуряване на пристигащите у нас украински бежанци.
Днес в пленарната зала бяха одобрени промени в Закона за здравното осигуряване, внесени от ПП. С поправките се утвърждава, че лицата със статут на временна закрила са задължително здравноосигурени в НЗОК. Така се създава възможност за хората, попадащи в тази категория, да ползват в пълен обем медицинската помощ, предлагана от здравната каса. И бежанците се приравняват на здравноосигурените български граждани.
Законопроектът предизвика остър сблъсък между депутатите, тъй като оставя нерешени ключови въпроси – преди всичко, в какъв размер ще бъдат здравните осигуровки и откъде ще дойдат парите за тях (засега се споменава прогнозното число 54 млн. лв. при най-лошия сценарий с 200 хил. бежанци – бел.а.). Управляващите записаха в проекта, че тези неизвестни ще се решат от Министерския съвет. С което на практика предадоха прерогативите си, включително разпределението на парите, в ръцете на правителството – по модела, наложен от ГЕРБ в миналото.
БЪЛГАРИТЕ VS БЕЖАНЦИТЕ
Обсъждането в пленарната зала започна с препирня дали грижата за бедстващите украинци е за сметка на българските граждани и другите бежанци в страната.
В тази посока поде разговора Елена Гунчева (“Възраждане”). Тя обяви законопроекта за дискриминационен, тъй като е изработен за нуждите на украинските бежанци. И посочи, че здравното им осигуряване ще тежи на държавния бюджет, без да е ясно кои от новодошлите разполагат с достатъчно лични средства, за да се погрижат за здравето си.
Антон Тонев (ПП), който е движещата фигура зад законопроекта, обяви, че премиерът Кирил Петков е инициирал дискусия в ЕС за създаването на фонд, който да компенсира разходите на страните-членки за бежанците. “Не мога да си представя, че хора с луксозен начин на живот ще се наредят на опашка и ще попълват документи с часове, за да получат безплатна здравна помощ”, коментира Тонев въпроса с “богатите” бежанци. Колегата му Илин Димитров допълни, че никъде в предложените текстове не е записано, че важат само за украинците.
НАЗАД КЪМ МОДЕЛА НА ДЖИПКАТА
Дискусията към онзи момент устройваше управляващите, защото се движеше в плоскостта “да помогнем ли на бедстващите украинци или да си гледаме егоистично нашите българи”. Този разговор им позволяваше да изтъкват морално превъзходство пред опонентите им.
Нещата се промениха, когато се заговори за конкретните практични проблеми, пред които се натъква законопроектът. Хасан Адемов (ДПС) посочи, че с промените се предлага здравният пакет за бежанците да се финансира по начин, определен от Министерския съвет. В правителственото решение трябва да се определя доходът, върху който се дължат здравните вноски; срокът, за който се внасят; датата, от която възниква задължението за осигуряване и правата на осигурените лица; редът за внасяне на осигуровките; източникът на финансиране. Такова решение няма, а изредените въпроси остават открити.
“Вие предлагате сега да сложим мокър печат върху проекта на закона и да предоставим на Министерски съвет да решава какво да се прави. Ама това е моделът на джипката, който го отрекохме всички в тази зала. Защо законодателят не казва по какъв начин да бъдат осигурени? Динамична била обстановката. Е, има прогнози”, изтъкна Адемов. Той напомни, че според становището на НЗОК по проекта средства за финансиране на подобни мерки няма. И това поставя още по-остро въпроса откъде ще дойдат парите и за сметка на кое друго перо в бюджета. Сходни аргументи противопоставиха на законопроекта и от ГЕРБ-СДС.
Управляващите се окопитиха и отново натиснаха противниците си с въпроса: вие искате ли да има помощ за бежанците или не искате? А всички останали детайли определиха като "политически изказвания". При гласуването законопроектът получи подкрепата на ПП, БСП, ИТН и ДБ. ГЕРБ-СДС и ДПС се въздържаха, а "Възраждане" беше против.
