Президентът на Беларус Александър Лукашенко, смятан за последния диктатор в Европа, се зае да извади страната си от международна изолация, в която се намира. Той е начело на страната от 25 години и я управлява с желязна ръка.
С нарастването на конкуренцията между големите държави, Беларус – с население от около 9.5 млн. души и местоположение в центъра на Евразия – се превръща в нова арена на съперничеството между Русия, Запада и Китай. И Лукашенко успява да се възползва от това, като целта му е да затопли отношенията със Запада и да увеличи китайските инвестиции, макар че напрежението в отношенията с Русия заплашва независимостта на Беларус. На теория Минск е близък съюзник на Москва – двете държави ги обединява военен и митнически съюз, а също така общ език, култура и религия.
Неотдавна Беларус изгони руския посланик, като го обвини, че се отнася към страната като към провинция на Русия. Няколко дни по-късно беларуските власти арестуваха зам.-шефа на Съвета за национална сигурност и ръководителя на държавната телекомуникационна компания по обвинения, че са взели подкупи от руски компании. Минск също така прекрати доставката на руски нефт към Европа по тръбопровода „Дружба”, като се оплака от нарушения, нанесли щети на инфраструктурата на стойност стотици милиони долари.
В същото време Москва засилва натиска за обединение между Русия и Беларус в съюзна държава – има даже подписан договор за създаването на подобно обединение между Русия и Беларус през 1997 г., който обаче има символичен характер. Президентът Владимир Путин заяви, че беларуси и руснаци са един народ. Лидерството на съюзната държава може да стане един от начините Путин да остане на власт и след края на последния си президентски мандат, който изтича през 2024 г.
За Беларус обаче проектът за създаването на съюзна държава фактически означава да се влее в Русия. Точно затова Лукашенко, който в миналото е бил ръководител на колективно селско стопанство в СССР и подкрепяше идеята, за да се хареса на Кремъл преди идването на власт на Путин, сега се опитва да бави реализацията на проекта.
„Суверенитетът и независимостта за нас са свещени
и ако някой в Беларус иска да ги наруши, това ще бъде невъзможно”, заяви Владимир Макей, министър на външните работи на Беларус и бивш шеф на администрацията на Лукашенко. Той казва, че след разпадането на СССР няколко поколения „се родиха в независима държава и те искат да живеят в независима държава”.
За да защити Беларус от подобни рискове, Александър Лукашенко се опитва да намали дела на Русия в търговията на страната почти наполовина, до една трета. Той иска да предостави още една трета на Запада, а остатъкът да подели между Китай и други пазари. Постигането на тази цел обаче няма да бъде лесно, тъй като основният износ на Беларус днес са стоки, които се произвеждат от руски нефт, който Москва фактически субсидира. „Нека да бъдем честни: Беларус днес не е независима държава – поне в икономически смисъл. Не можете да постигнете нещо без диверсификация на търговията, а това е невъзможно без реформи, които обаче в близко време не са предвидени”, казва Анна Кантопатска, която е опозиционен депутат в парламента в Минск.
Желанието на Лукашенко да намали зависимостта на Беларус от Русия се заражда през 2014 г., когато започва войната в Украйна и Путин набързо завзе Кримския полуостров. Лукашенко отказва да признае анексирането на Крим и обяви Беларус за неутрална държава в украинския конфликт. Година по-късно той
отхвърли искането на Путин да създаде военна база
на територията на страната. „Лукашенко не иска да се сближи повече с нас, той иска да живее с нашите пари, но независимо от нас. През 2014 г. дори се надяваше, че може да заеме нишата, която по-рано беше на Украйна - да стане мост между Изтока и Запада”, казва Константин Затулин, който е влиятелен депутат от руската управляваща партия.
Промяната в позицията на Минск накара Западът да преразгледа отношението си към Беларус. „Геополитическата ситуация се промени и нови конфликти избухнаха в нашия регион, а САЩ видяха, че Беларус не е придатък на друга държава”, обяснява външният министър Владимир Макей. Той добавя, че не трябва да се правят прекалено високи залози за разногласията между Беларус и Русия.
Когато през 1994 г. Лукашенко стана президент, в Беларус се съхраняваха многобройни елементи от съветската система. САЩ и ЕС наложиха санкции на управляващите и на държавните компании след изборите през 2006 г. Наказателни мерки бяха въведени и през 2010 г. – след мистериозната смърт на опозиционни лидери и арести на опозиционни кандидат-президенти. През 2015 г. - когато страната промени външната си политика и Лукашенко пусна на свобода много от политическите затворници и осъществи редица други промени - повечето санкции, наложени от САЩ и Европа, бяха отменени.
Стигнахме до преломен момент,
казва американски представител. ”Не се опитваме да откъснем Беларус от Русия. Искаме да видим независим Беларус, който може да взима самостоятелно решения и да избира сам своя собствен път. Никой не е заинтересуван Беларус да е в изолация”, допълни той.
Не всички представители на беларуската демократична опозиция, разделена заради продължили няколко десетилетия репресии, са доволни от това сближаване. „През 2010 г., когато участвах в протест, знаех, че поемам риск, но също така бях и наясно, че ако не ме убият, демократичният свят ще помогне на мен и семейството ми. Сега разбирам, че никой няма да се намеси”, казва Владимир Некляев – беларуски поет и писател, който стига до балотаж на президентските избори през 2010 г., но е пребит от полицията и хвърлен в затвора по обвинения в подстрекателство към протести. "Те се убедиха, че ако не подкрепят Лукашенко, той просто ще се обърне към Русия."
Съседна Литва, която се опитва да попречи на Беларус да построи атомна централа недалеч от общата им граница, също е скептично настроена, и блокира няколко опита на ЕС да укрепи отношенията с Минск. Според външния министър на Литва Линас Линкявичюс, независимо от проекта за Съюзна държава, системата за сигурност и въоръжените сили на Беларус са силно свързани с Русия. „Тази страна си е независима и да се игнорира това би било наивно. С цялото ми уважение, ще бъдем щастливи, ако запазят суверенитета си колкото е възможно повече, но да направят това ще бъде много, много трудно”, смята литовският дипломат №1.
Възможностите за политическа реабилитация на Лукашенко в очите на Запада са възпрепятствани от репутацията му на авторитарен лидер и затова Беларус се надява да получи подкрепа от набиращи сила държави като Китай.
Днес е трудно да се премине границата между Русия и Украйна и затова жп линията, свързваща Китай и пазарите в ЕС, преминава през територията на Беларус. Миналата година с влакове през страната от Китай за европейските пазари са доставени 332 хил. контейнера, което е 10 пъти повече спрямо 2014 г. На летището в Минск се появиха указателни табели на китайски език, а в близост до него започна строителството на огромен промишлен парк, в който китайците инвестират над 1 млрд. долара и където се очаква да живеят и работят 130 000 души.
Големият инвеститор в този проект – конгломератът China Merchants Group, вече построи хотел, конферентен център и огромен склад. „Това е ключово звено в евразийския икономически пояс. Освен това е и най-безопасният”, казва Сюй Данфън, който е зам.-директор на местния филиал на конгломерата. На Китай се падат едва 5% от беларуската търговия и ще мине доста време, преди азиатската държава да успее да се противопостави на силното влияние на Русия. „В голяма степен зависим от Русия. Въпросът не е в това дали е необходимо да диференцираме търговията, а дали сме способни да направим това”, казва Катерина Борнукова, която е директор на Центъра за икономически изследвания в Беларус. „Китай е далеч, а и там се произвежда всичко, което се произвежда и тук”, допълва тя.
