На 1 март Русия удари с балистични ракети телевизионна кула в Киев, разположена до Бабий Яр, мястото на един от най-големите масови разстрели на евреи в окупирана от нацисти Европа. Известният украински художник Никита Кадан публикува архивна снимка на мястото на клането с надпис "Днес Русия бомбардира Бабий Яр".
Известният руски артисторик и куратор Екатерина Дего коментира публикацията: "Не Русия. Путин го направи".
Нейният коментар предизвика гневни реакции сред представителите на украинската култура, много от които се почувстваха обидени, че тя е имала наглостта да поправи своя колега предвид обстоятелствата. Привидно тривиалното разногласие засегна болно място, защото е емблематично и за
по-дълбокия разрив между руските и украинските възгледи
за културата, политиката и войната.
Позицията на руската кураторка, макар и типична за много либерално настроени руски интелектуалци, е проблематична по множество причини. Първо, това показва тяхната основна тенденция да се дистанцират от своето правителство, като отричат всякаква лична отговорност за агресивната (и често престъпна) вътрешна и външна политика на Русия.
Второ, това демонстрира неспособността на Дего да признае привилегиите си като представител на имперската власт – реалност, която е остро болезнена за украинците.
Откакто войната започна на 24 февруари, реакциите на руските интелектуалци разкриха тяхната неспособност да разберат как агресията срещу Украйна е до голяма степен резултат от тяхната политическа пасивност. В продължение на години съвременна Русия култивира сложни наративи, които разделят културата от политиката, като същевременно използва същата култура, за да отклони вниманието на Запада от провежданите войни, нарушенията на човешките права, цензурата и преследването на политически дисиденти.
В същото време руската култура получи широко представителство в Европа и САЩ, подкрепена както от петролните и газовите пари на руските олигарси, така и от международни организации, целящи да дадат платформа на гласовете на несъгласието (например милиардерът Алишер Усманов, генерален директор на" Газпроминвестхолдинг", се изявява и като меценат, който финансира умерено критичните филми на Андрей Кончаловски). Парадоксално, всички тези много различни течения са установили една и съща аксиома:
културата не може да промени реалната политика
В Украйна обаче нещата се развиха по различен начин. През 2013-2014 г. украинците организираха масови протести с искане тогавашният президент Виктор Янукович да подпише споразумение за асоцииране с ЕС. Това, което започна като мирни демонстрации, скоро се превърна в Революция на достойнството, или Евромайдан, който принуди Янукович да напусне страната. Революцията даде безпрецедентен тласък на културните инициативи, създавайки както нови държавни институции, така и местни организации. Един от изводите за украинското общество от Майдана беше, че културата е способна и трябва да бъде катализатор за социални и политически промени.
Евромайданът също така доведе до първата руска инвазия в Украйна, анексирането на Крим и войната в Донбас. Всички тези събития допринесоха за засилената ангажираност на украинците в политическия процес. Не е изненадващо, че същите тези събития бяха възприети от много руски (и рускоговорещи беларуски) интелектуалци като бедствие. В обръщението си към беларуския диктатор Александър Лукашенко по време на протестите през 2020 г. носителката на Нобелова награда за литература Светлана Алексиевич - която е автор на антисъветски книги и днес заема категорична позиция срещу инвазията в Украйна (б.р.) - каза, че
"никой не иска Майдан, никой не иска кръв"
За социално най-активния сегмент от украинците, включително професионалистите в областта на изкуството, основният резултат от Евромайдана въпреки жертвите и загубата на територии е засилената политическа активност. Именно тази новопридобита активност подхранва настоящата съпротива срещу руската инвазия. Ето защо украинците не могат да простят пасивността на елитните руснаци, която схващат като съучастничество.
Настоящите опити на руските интелектуалци да се представят като невинни жертви на новата вълна на изолационизъм са в основата си лицемерни. От много години насам руските професионалисти в изкуството привличат вниманието на международната общност. Руските институции работят по проекти от всички възможни мащаби с европейски и американски партньори: "Червено: изкуство и утопия в страната на Съветите" в Гран Пале през 2019 г.; "ДАУ" на режисьора Иля Хржановски в Париж и Берлин; "Разнообразието обединено", изложба, планирана в сътрудничество между Германия, Франция и Русия миналата година; и програмите в московския институт "Стрелка", за да назовем само няколко, помогнали за укрепването и модернизирането на многогодишния троп за "Великата руска култура".
Стотици проекти като тези не направиха нищо, за да предотвратят войните, които Русия водеше междувременно.Точно обратното, те успешно отвличаха вниманието на света от тези престъпления.
Всяко внимание към руската култура сега се равнява на по-малко възможности за представяне на "дребните" култури, които исторически са страдали от руския империализъм: беларуска, грузинска, литовска, латвийска, естонска и много други. За независима Украйна през последните осем години повторното присвояване на нейното културно наследство
се превърна в част от борба за деколонизация
Като наследник на СССР Русия не само наследи всички икономически ползи от съветската система за износ на енергия, но и пое културното наследство на бившите републики. В резултат на това руските художници и културни работници, живеещи в Русия и на Запад, имат много повече икономически и инфраструктурни възможности от украинците, като същевременно се възползват от значително по-богато културно наследство. И все пак, изглежда, рядко признават за тези свои привилегии.
Днес украинските артисти най-накрая привличат известно внимание в чужбина... докато се крият в бомбоубежищата под обстрела на руската армия. Но дори и сега руските творци са тези, които изискват съчувствие, отвличайки вниманието от военните престъпления, които се извършват в Украйна в момента. Ето защо международната общност трябва най-после да осъзнае моралния проблем с насочването на прожекторите към руснаците, независимо колко са прогресивни, по време на настоящата ситуация в Украйна. Всяка подкрепа, оказвана в момента на руската култура, е подкрепа, отнета от украинците.
За да подкрепим Украйна истински, е необходим пълен бойкот на Русия и прекъсване на международното културно сътрудничество. Ето защо ние подкрепяме исканията, отправени от Украинския институт, една от културните институции, след Майдана в отворено писмо.
Мерките, посочени в писмото, включват:
Бойкот на участието на Русия в международни културни събития;
Бойкот на събития, организирани от руски институции и свързани с руски капитали;
Прекратяване на сътрудничество с руски творци, които открито подкрепят режима на Путин, премълчават престъпленията му или отказват да им се противопоставят;
Отстраняване на представители, свързани с руски капитали, от надзорните и консултативните съвети на вашите организации;
Отказ от дарения, финансиране или спонсорство от руски организации.
РЕАКЦИЯ
Първите санкции по тези параметри са факт: след като от близостта си с Путин изпатиха диригентът Валерий Гергиев, оперната прима Анна Нетребко и пианистът Денис Мацуев, забраните се разпростряха до гастролите на Болшой театър в Западна Европа, участия на руски дизайнери в парижката Седмица на модата и отсъствие на официални руски павилиони на книжните панаири, Биеналето на съвременното изкуство във Венеция, кинофестивала в Кан (отделни руски филми обаче може да бъдат селекционирани в програмата, заявиха от най-големия европейски фестивал).
При това далеч не всички руски творци са се дистанцирали от режима и хищническото нахлуване в Украйна. "Литературная газета" например публикува писмо с над 500 писателски подписа под злополучното лого на руската инвазия "Z", които подкрепят Путин. То носи заглавие "Кой иска жертви? Обръщение на писателите на Русия по повод специалната операция в Донбас и на територията на Украйна" (тоест носи изцяло реториката на властта).
Наред с многобройните неизвестни наведени творци в този списък има и няколко забележителни имена - поетът Евгений Рейн, близък приятел на Бродски; авторът на световни бестселъри Сергей Лукяненко (който не от днес подкрепя открито путинската политика); Павел Крусанов; Eвгений Попов; Евгений Харитонов и др. Позорното писмо и пълният списък могат да бъдат открити на сайта на "Литературная газета".
Междувременно прессекретарят на Путин Дмитрий Песков зае йезуитска позиция, надявайки се да привлече още културни дейци на своя страна. "Има много артисти, които искрено подкрепят президента. Има и такива, които напълно погрешно разбират същността на случващото се. Но това не означава, че те трябва да бъдат антагонизирани, просто трябва търпеливо да им се обяснява... Сега е моментът всички да се обединим и да бъдем заедно. Да се обединим - разбира се, около нашия президент“, каза Песков пред репортери по време на пресконференция.
