Да ме прости Бог, но скандалът с шефа на Агенцията за българите в чужбина Харалампиев и осребряването на българския паспорт са чуден повод за "катахреза". Тази сложна литературна дума е част от литературната терминология, с която някои теоретици успешно внушиха на децата какъв ужас е литературата и ги отказаха от четенето още в училище. Моя милост като инат обаче наблягах на интересните книжки, а терминологията пишех на пищови, та горе-долу успях да се изуча успешно. А катахрезата позапомних - то е имитация, игра на метафора,
грешно използване на дадена дума с двулика цел
Само че понеже тука няма да правим литературни анализи, то нека кажем, че почти всяка по-сложна терминология, свързана с дълбоки идеи, е пълна с фикционалност. Примерно, както пее Стромай в "Alors on dance" - който казва "кредит", подразбира "лихва". Който казва "любов", подразбира "хлапета", подразбира "завинаги", подразбира "развод"... Можем днес да допълним политически това, като кажем, че който най-силно вика "патриотизъм", най-често подразбира "пачка", подразбира "власт". А който вика "закон", подразбира това, което му върши работа. Което пък не му върши, нарича "юридическо недоразумение". И му дири отмяната или просто заобикалянето - поне у нас.
Та ако е вярно, че парите, давани от честни потомци на българи от Запад и Изток и от криминални типове също от там като рушвет за българско гражданство на Харалампиев и сие, са влагани в биткойни, то това е голяма ирония на голямата фикция. Такава една катахреза на вечни и модерни понятия. Защото и биткойнът, както и патриотизмът може да са ценност, а може и да са фата моргана, мираж. Зависи кой с какво ги пълни. Луковицата на болното лале в Холандия някога е била висока ценност, с която е можело да се купи двуетажен дом. После внезапно е станала нищо - луковица на болно лале и толкоз. И биткойните са пари, ако има кой да ти продаде нещо за тях. Засега има. Ако няма кой, те също са нищо, знаци по пясъка, чертежи по водата. Впрочем и самите пари са така, убедили сме се, хеле ние, преживелите галопите на инфлацията. А патриотизмът е понятие, достойно за гранит и за сълзи, ако читав човек е жертвал от себе си или дори себе си за себеподобните си и тяхното добруване. Само че и обратното - патриотизмът е празен лозунг, ако някой го ползва, за да дудне пред камери и микрофони, докато докопва постове, където забогатява от корупция*.
Част от мъчителните уроци на нашия несвършващ преход са и уроците, които - колкото и да е странно, имат лингвистичен контекст.
Парите са нещо лошо, печалбата е нещо лошо,
а добро е да дадеш живота си за другите, да проявиш трудов героизъм, да се обкръжиш с високи естетически ценности, твърдеше идеологическата пропаганда. Този лингвистичен поток с идейната си плънка повличаше по-наивната част от населението към широките тресавища на жабешкото единомислие. На неговия фон толкова по-ярко изпъкваха останалите представители на тоталитарната фауна, които се отдаваха на други, нерекламирани в медиите ценности - кеф от новата мазда и новите дънки, дошли от враждебния, но изкусителен свят зад завесата, и кеф от властта в тукашния свят с нейните екстри - евтин секс с подчинени, безплатни ешмедемета или безплатен труд на шофьори и войничета по вилата...
Сакралното говорене най-често е начин да скриеш прости заблуди. Или, когато е искрено, може да е трагичен продукт на Голямата заблуда.
"Идвам при тебе, мой Бог", май беше написал Пеньо Пенев, преди да се самоубие, на портрета на Владимир Маяковски. Който, впрочем, също се самоуби. Това не е катахреза, а трагично престъпване на заповеди, между които и оная: "не си създавай други Богове освен Мене". Поради огромния талант и мъката на тези двама великани вярвам, че Господ им е простил.
Когато обаче продаваш гражданство, което също е политически и национален символ, сякаш плюеш в самата основа на формиращите всеки патриотизъм символи - флаг, герб, исторически митове, национално достойнство. Възползването от чиновническа власт винаги е грозно, ала възползването от такава власт в тази чувствителна сфера - националното и съпътстващата го символика, е смазващ удар по престижа на нацията, плесник по България като държавност от тия, които искат да са държавници с нейното име на уста.
Някой ще каже - е, да, ама е заслуга на органите и правителството, че намериха сили да уловят рушветчиите, да измъкнат плъховете от хамбара на държавата, преди да са изгризали репутацията й докрай. Да, признавам това.
В същото време не ме напуска мисълта, че някъде има инфо за всички
ниски далавери на високите във властта
хора. Която се "копае" ката ден като биткойните и се съхранява в потайни места. Обаче не излиза наяве, а се пуща "по целесъобразност". Е, думата "целесъобразност" е още една дума катахреза. Всеки я врътка, както ще. А властта направо я прави на пумпал.
----
*Корупция - далавера, в която не участвам - още една находчива сентенция на прехода, допълваща семантиката на новата терминология в бг политиката.
