16 268 души са получили българско гражданство през 2024 г. Това стана ясно от отчета на ресорната комисия в президентската администрация. За първи път от 4 г. броят на получилите българско гражданство надхвърля 16 000. Нарастването спрямо 2023 г. е с 4000 души. Българското гражданство става още по-апетитно, тъй като вече осигурява и свободно пътуване в шенгенското пространство.
На основание български произход, родител български гражданин и обща натурализация паспорт са взели 11 778 души.
4490 лица са получили указ за възстановяване на гражданството им. Комисията е разгледала 24 указа за освобождаване от българско гражданство на 240 лица, които са искали паспорти за други общо 17 държави: Великобритания, САЩ, Турция, Северна Македония, Швейцария, Япония, Норвегия, Сингапур и държави от ЕС като Белгия и Германия. Нито един българин не се е отказал от гражданството си, за да вземе руско, каквито случаи имаше през миналите години, припомня БНР. Има обаче 474 руснаци, които са получили български паспорт.
Отменена е натурализацията на 38 лица заради фалшиви документи, липса на право да пребивават на територията на Шенген и други нарушения.
За разлика от предишни години, когато най-много български паспорти се издаваха на северномакедонци, през 2024 г. първите две места държат Украйна и Турция, съответно с 2436 и 2163 лица, които са станали български граждани. Хората от Северна Македония с български паспорт този път се нареждат по брой едва на четвърто място – след тези от Молдова (1887) и преди Албания (1328).
Сръбските граждани, придобили български паспорт са 847, а руснаците, както вече стана дума - 474. С гражданство са се сдобили и 260 суши от Израел, както и 150 от Сирия. 108 аржентинци са получили български паспорт.
По предложение на министъра на правосъдието, през 2024 г. вицепрезидентът Илияна Йотова е отказала да освободи от българско гражданство 23 лица.
ПО ЗАСЛУГИ
18 чужденци са станали български граждани по заслуги. Един от тях е заради особения му принос към българската култура, а останалите 17 - "поради наличието на интерес от натурализацията им за развитието на българския спорт: баскетбол, бокс, борба - класически и свободен стил, карате, лека атлетика, скокове на батут, таекуондо, художествена гимнастика, футбол", се казва в отчета на комисията.