Традиция у нас е отговорността и последиците за хаоса, корупцията и некадърността в дадена област да се прехвърлят върху всички данъкоплатци. И това да се прави в момент, когато те са най-уязвими и имат най-голяма нужда от подкрепа. При това подкрепа не като подаяние от държавата, а като заслужено облекчение от собствените пари, които гражданите години наред съвестно са спестявали за черни дни. Обикновено мотивите за подобни промени са благородни, но мерките са направо цинични.
Последният пример е удивителната обществена дискусия за болничните листове, на която сме свидетели. Няма спор, че и в тази сфера има измами и те трябва да бъдат преустановени - за да не се източва НОИ и да не сме ощетени всички ние, коректните осигуряващи се. Как обаче се предлага това да стане? Традиция у нас е:
„Като се накажат всички онези, които НЕ лъжат“
Защото само от парите на изрядните платци могат да се платят гафовете на управляващите. И защото, колкото и да са много измамниците, съвестните са повече и точно те ще платят цената.
Големият проблем е кой да плаща първите три дни от болничните. Предложенията варират от те изобщо да не се плащат до „компромиса“ първите два дни да се поемат от работещия, следващите два – от работодателя, а оттам нататък – от НОИ. Т.е. при всички варианти
болният е прецакан, и то точно когато е най-зле
– в първите дни на болестта. Защото само той няма никакви лостове за влияние върху вземането на решения. От него се очаква само да плаща сметката. Даже два пъти – веднъж като се осигурява чинно във фондовете „Общо заболяване и майчинство“ и „Трудова злополука и професионална болест“, докато работи, и втори път – като се лиши от обезщетение в първите дни, когато се разболее. За сизифовското ходене по мъките по линия на здравните осигуровки изобщо няма да отваряме дума.
Останалите участници в дебата си гонят своите интереси и имат шанс да ги защитят. Работодателите логично искат да се отърват от задължението да плащат първите три дни болнични, което се съгласиха да поемат като жест в момента на кризата през 2008 – 2009 г. срещу обещанието договорката с НОИ и правителството да трае три години. Трите години станаха десет и краят им не се вижда. Болничните, вместо да намалеят, се увеличиха, и то при сравнително константни числа на легално наетите. Изчислява се, че измамите са за около 50 млн. лв. годишно. И няма сила, която да спре измамите! Къде по-лесно е да се накажат съвестните платци на социални осигуровки, които са имали "наглостта" да се разболеят.
Лекарите също не желаят да поемат отговорност за фалшивите болнични и контрола върху тях. Въпреки че точно те са призвани по закон да установяват кой е болен и кой не. Напротив, медиците настояват да се наказват болните, които лъжат, че са зле, с впечатляващия аргумент, че джипитата нямало как да знаят кой симулира и кой – не. Много интересно, ако лекарят не може да установи това, тогава кой може? И защо изобщо е лекар?
Но най-големият циник, както винаги, е НОИ
Институцията, която с удоволствие прибира парите от нашите осигуровки за болест, когато дойде време да плаща, започва да жонглира с бюджети, макрорамки и дефицити само и само да откаже да изпълни ангажимента, който е поела. Според НОИ около 200 млн. ще са нужни, ако първите дни се върнат към НОИ, а те нямало откъде да ги вземат. Звучи умилително като оправдание, но всъщност е чиста лъжа, която разчита на късата ни памет за обещанията на НОИ и държавата, дадени преди 10 години към работодателите и поети по закон към данъкоплатците. Очевидно трябва вече да сме свикнали с това! Спомнете си само колко пъти промениха правилата за пенсиониране, все в наша вреда. Заради няколко десетки измамници, имащи право на високи пенсии срещу неадекватни осигуровки (пак заради недоглеждане или некадърност на онези, които са приемали законите), падането на тавана за стотици хиляди, чинно плащали си каквото и когато трябва, все се отлага. А заради няколко милиона повече в джоба на НОИ в началото на годината се опитаха да ощетят близо 40% от новите пенсионери.
За всеки, който е боравил с пари на микрониво – с домашния бюджет или като шеф на фирма,
решението на подобни проблеми е просто
– този, който дава парите, трябва да контролира как те се харчат, да насърчава коректните и да наказва нарушителите. На макрониво обаче такава логика не съществува. Там контролът не се осъществява от този, който дава парите – НОИ, а от „Медицински одит“, който е към здравното министерство. По официални данни на здравното министерство на 1000 заловени лекари с нарушения при издаването на болничен лист се наказват само двама. За последните три години има 10 000 отменени болнични листа, а наказаните лекари са 20! И като не могат или не искат да уловят и накажат нарушителите, удрят онези, които спазват правилата. Защото е най-лесно.
Резултатът от всичко това е пореден удар върху доверието в осигурителната система, което и без това не е особено високо. В случая с болничните се преминава още една граница – коректните платци не само ще бъдат наказани да платят два пъти, но и официално ги обявяват за измамници, които априори злоупотребяват с правата си! Без доказателства!
Така на клетия болен не му остава нищо друго, освен да се напие. Защото, както се оказа, личните лекари нямали право да отказват болничен за махмурлук?!!! И да седне да препрочете Вазов за „Пиянството на един народ“! Там идеи какво да се прави има.
* Мнението е публикувано във Фейсбук.
