- Г-н Томов, и догодина плащането на болничните остава както досега, въпреки че настоящият режим бе въведен като временна мярка. Какво мислите по този въпрос? 

- Хората се осигуряват и имат право да ползват съответните права. Съхраняването на здравето и работоспособността е също персонален ангажимент и се изисква и от Кодекса на труда. Но не може и държавата да се разтоварва и да мята горещия картоф на работодателите и на хората. Тезата на Българската стопанска камара е държавата да изпълни ангажимента си за временно прехвърляне на отговорността към работодателя. Болничният трябва да е за сметка на осигурителния институт, където постъпват осигурителните вноски на работещите. Работодателят инвестира в работната среда, в същото време участва и в осигуряването на работника. Защо трябва да поема и отговорностите на държавата?

 - От Асоциацията на индустриалния капитал в България предложиха да се въведе отлагателен период за първите дни на болничния като едно от възможните решения на проблема със злоупотребите, но БСК не подкрепи тази идея.

- Какво означава отлагателен период? Знаем, че едно заболяване може да започне с леки симптоми, но ако не се лекува, може бързо да се задълбочи. При вирусна инфекция, ако болният не се изолира в дома си, разболява и колегите си. Това не е решение на проблема с фалшивите болнични.

- В дискусиите възникна и предложение работодателите сами да упражняват контрол над фалшивите болнични. Възможно ли е това на практика?

-  В предприятието, в което работех, една трета от работното време беше загубено заради болнични. Това означава полагане на извънреден труд, промяна на графици. Болничните се струпваха лятно време покрай почивките, а есента - покрай прибирането на реколтата, покрай консервите. Засякохме дори един от работниците, който беше в продължителен отпуск по болест, но през това време работеше допълнително като контрольор в градския транспорт. Тогава съсобствениците на фирмата настояваха да намерим начин за санкции на некоректните служители. В града обаче се знаеше кои са общопрактикуващите лекари, които раздаваха на конвейер болнични срещу двайсетачка. Месеци наред пробвахме да намерим решение със съдействието на различни инстанции. Накрая седнахме със синдикатите и решихме вместо санкции да въведем бонус за уплътнено работно време. Ако три месеца не ползваш болничен, получаваш определена сума. За броени месеци болничните спаднаха от 33% под 2%. Проблемът се реши, в един момент дори започнахме да се притесняваме да не започнат да идват болни на работа, за да не изпуснат парите. 

- Ако се създаде регистър на некоректните джипита и работници, няма ли злоупотребите да намалеят?

- Джипитата и пациентите се познават. Личните лекари разполагат с ограничен брой направления за изследване, от които да стане ясно наистина ли пациентът е болен, или симулира. Самият човек също трябва да е отговорен за здравето си. Затова съм привърженик на системата за

определен брой болнични,

които всеки може да ползва в рамките на една година, а над този брой работникът да поема ангажимента. Но не и да се отнемат права и да се говори за отлагателен срок.

- Повече от половината работодатели у нас заявяват, че не могат да намерят подходящи кадри. Според други мнения обаче няма липса на кадри, има нежелание да се дават адекватни заплати, като вместо това се привлича от трети страни още по-евтина работна ръка.

- Едно такова искане, което не съответства на производителността на труда, на конкурентоспособността, не съответства и на квалификацията на работника, може да хвърли държавата в рецесия. Напоследък все по-често наетите диктуват на работодателя възнаграждението, но това се отнася най-вече за висококвалифицираните специалисти. Работникът иска 4 хил. лв. Добре, но издръжката му заедно с офиса е около 7 хил. лв. Бизнесът иска добавена стойност в размер на 30-40%. Значи, той трябва да носи ежемесечно на предприятието десетина хиляди лева. Има специалисти, които носят не 10 хил., а 10 млн. лв., те реализират свръхпечалби. Няма как да изравним заплатите на всички. На синдикатите им се иска заплатите да се мерят в средни величини, но квалификацията и уменията на хората са ключови за възнаграждението на техния труд. Не напразно говорим за компетенциите, които съчетават и личностни качества, и опит, и образование.

А проблемът с квалифицираните кадри у нас не може да се отрече. Огромният дефицит е за квалифицирани работници за около 200 професии. Другият остър дефицит, който се засилва особено при външните инвеститори в производството на части и компоненти за автомобили, е липсата на нискоквалифициран персонал, който работодателите обучават допълнително. На трето място са кадрите с висока квалификация за IT сферата и инженерите в индустрията, особено във високотехнологични фирми. Има сериозен проблем с липсата на квалифицирани кадри в строителството, енергетиката, машиностроенето, туризма, хранително-вкусовата индустрия, здравеопазването и образованието. Търсят се и мениджъри в различни области, които да съчетават и технологичен професионализъм, и добри лидерски умения. Критично нараства търсенето на търговски представители, особено на онлайн търговци и маркетинг специалисти.

Търсенето на пазара на труда в световен мащаб е отваряща се ножица –

котират се висококвалифицирани кадри и нискоквалифицирани,

средните постепенно отпадат. В България е обратното, потребността от кадри със средна квалификация е огромна. По данни на БАН в следващите пет години ще са ни нужни около 500 хил. такива специалисти. Все повече ще нараства търсенето на кадри с висока квалификация. Въпреки многото ни университети нашето образование не може да отговори на тези нужди дори като количество.

- В същото време казваме, че проблемът на трудовия пазар у нас е и проблем на излишъка на висшисти.

- Има излишък и свръхквалификация в определени области. Този проблем идва от структурата на образованието, при което има пресищане на висшисти в една  област, а в други области, свързани с развитието на икономиката, има остър дефицит. Държавата започна да прави някакви регулации чрез рейтинговата система и да насърчава приема в дефицитни специалности, но проблемът няма да се реши на парче. Над 30% от завършилите висше образование работят на позиции, които изискват средно. Ако погледнете пък колко са работещите по специалността си, картината става страшна. За 2-3 г., ако човек не практикува професията си, ще се деквалифицира. 

- Може ли тогава да се каже, че кризата с работната ръка у нас е повече качествена, отколкото количествена?

- Ако търсим българска специфика, тя е качествена. Ако говорим за количествен недостиг, тенденцията е световна, идва от застаряването на населението. Тук по данни на Световната банка сме първенци в рязкото намаляване на работната сила по отношение на възраст. През 2010 г. средната възраст на работниците в България е 35-39 г. По прогнози на Световната банка през 2030 г. тя ще е 50-54 години. През 2050 г. – над 60. Човешкият потенциал на т.нар. трето поколение става все по-важен. Отделно около 1.5 млн. пенсионирали се български граждани разполагат с капацитет (опит, знания, мъдрост) да продължат да допринасят за обществото и трябва да им се даде възможност да бъдат

професионално активни за по-дълъг период

Като количество имаме сериозен проблем - емиграция, вътрешна миграция, неравенство в развитието на икономиката на регионите, висока заболеваемост, която откъсва хората от активната трудова дейност, късна раждаемост, висока смъртност...

- Връщането на младите хора с дипломи от чужбина е един от начините за решаване на проблема. Готов ли е бизнесът да им предостави конкурентни заплати и среда?

- Много работодатели, които искат да привлекат даден специалист, му предлагат конкурентно възнаграждение. Въпросът е какво прави държавата, за да започне да връща младите хора в някои сектори. Румъния има програма за връщане на работещите от чужбина. Ние си правим различни заключения, които ползваме за различни политически цели, но никой не си е направил труда да проучи какво би накарало тези 1.5 млн. българи да се върнат в България. Наблюдава се тенденция за връщане, а мотивите са различни от възнаграждението. Например възможността да развият бизнес в някаква сфера, да вървят по неутъпкан път. В някои по-високотехнологични сектори са наблюдава подобно връщане, но то е все още ограничено. Този проблем е както поколенчески, така и ценностен.