Като прасе с тиква - така се бори държавата с инфлацията. Кипи усилен труд, инспектори обикалят по магазините, а  министри и комисари - по медиите, и ден след ден осведомяват колко бройки нарушения са хванати. А цените не се спират - някои падат, други продължават да растат, защото пазарът има своя логика, очевидно непонятна за  управляващите.  

Всички искаме евтини и вкусни родни плодове и зеленчуци. Но

няма да стане с хайки в хипермаркетите

"Държавната политика" съсипва българското производство, защото във властта се упражняват откровени лобисти, случайни минувачи и обикновени популисти, които не могат или не искат да решават проблемите, а нерядко и създават нови главоболия.  

Ето пресен пример. Докато агроминистърът Явор Гечев разобличава пред камери и микрофони "безсрамните" такси и надценки на търговските вериги, подопечното му държавно предприятие "Напоителни системи" взело, че вдигнало с 200-300% цените на услугите си. Това е безумие, пропищяха производителите на ягоди, малини и т.н. Гечев не чува, зает със спекулата в магазините. 

Цените на краставиците счупиха всякакви рекорди. И не само те. Родното производство е малко, вносът - скъп. И какво прави държавата по въпроса - допълнително влошава положението. Наскоро собствениците на хидропонни оранжерии разбраха, че са отрязани от субсидии (а 70% от оранжериите в България са точно такива). Хората са инвестирали сума пари в модерно производство (вместо почва се използва специален субстрат, няма нужда от пръскане с препарати, ползването на вода за поливане е възможно най-икономично) и изведнъж от агроминистерството им казват - субсидии се дават за земя, не за субстрат, така че не чакайте помощи.   

И после се чудим защо пазарът ни е залят от вносни плодове и зеленчуци, а българските ги няма. 

От месеци ни мъчи и друг въпрос  - 

наистина ли ядем хляб от "чернобилско" жито

Откакто тръгнаха "зелените коридори", по които Украйна успява да изнася важни селскостопански стоки, наши зърнени барони се оплакват, че конкуренцията на евтината украинска пшеница ги съсипвала, а освен това вносното жито било  радиоактивно, третирано със забранени в ЕС препарати, замърсено от военните действия. 

Ако държавата си беше на мястото, отдавна трябваше да е проверила има ли нещо вярно в приказките "една жена каза"  -  има ли внос, няма ли, има ли контрол, няма ли, има ли вредна пшеница в хляба ни, няма ли. Министър Гечев още миналата есен обеща да изясни въпроса и да вземе мерки. Последва дълго мълчание. Вместо министъра говори Мариана Кукушева, шеф на Асоциацията на хлебарите и сладкарите. Бойната дама вече много пъти обяснява по телевизиите -  хлябът е от наша пшеница, а мелниците зорко проверяват всяка партида зърно, защото една замърсена пратка може да докара голяма беля. Накрая и Явор Гечев проговори - призна, че проблем с украинското жито няма. 

Голям внос от Украйна наистина има, но на слънчоглед, и това не е никаква тайна. Впрочем благодарение и на този внос фабриките за олио у нас работят с пълна мощност, продават зад граница, а цените на слънчогледовата мазнина са сред малкото падащи в магазините у нас, като вече се намират и бутилки под 3 лв. "Мерките" на МС определено нямат и стотинка принос за това. 

След дъжд качулка

На заседанието си на 8 март кабинетът одобри проект за компенсиране на земеделските стопани заради скъпите ток, газ, нафта, фуражи, торове и т.н.  Сумата не е малка - 213 млн. лева. Но помощта е доста закъсняла - тя беше особено нужна миналата година, когато цените на ток, газ нафта и прочее лудееха и нокаутираха цели агробраншове. Отделен въпрос е колко време ще "пътуват" до получателите одобрените оня ден компенсации. 

В обиколките си по медиите служебните министри намекват, че може да има договорки между големите вериги да държат цените високи и да тормозят производителите с всякакви такси. Вместо да подмятат, внушения за картели, олигополи или други вредни пазарни практики, да бяха сезирали Комисията за защита на конкуренцията. Но не са. Самата КЗК най-сетне реши да направи анализ на пазара на храни и да провери има ли нарушения на честните пазарни правила. Инфлацията у нас е двуцифрена от една година, не е ясно защо комисията се задейства чак сега. И като знаем с какви темпове работи КЗК, нищо чудно цените да са паднали до предвоенни равнища, докато регулаторът приключи своя анализ. 

Пари ни дайте 

В сряда след заседанието на МС министърът по аграрните въпроси патетично обяви пред медиите, че ще иска от Брюксел субсидиите за бг стопаните да се изравнят и да са като в другите от ЕС.  Хубаво, но защо чака 9 месеца, а не го направи веднага щом влезе в кабинета? А и какъв е смисълът да вдига словесна пушилка на "Дондуков" - важното е да убеди колегите си от ЕС и чиновниците от ЕК, че така не може да продължава. С голи декларации не става, трябва упорита работа в Брюксел.   

На лов за етикети
 

Министърът на икономиката Никола Стоянов се похвали, че е наредил на търговските аташета в Германия, Гърция, Чехия и прочее да обикалят тамошните магазини и да докладват редовно какви са цените на захар, брашно, боб, масло, мляко и т.н. Данните ще се качват в интернет и всеки българин ще сам си прави сравненията и изводите, поясни Стоянов. "Впрягането" на аташетата е доста безсмислено. И сами можем да преглеждаме онлайн брошурите на големите вериги в другите страни и у нас и да се ядосваме, че някъде нещо е по-евтино. От властите очакваме повече от това ни подхвърлят някакви извадки от цени. Важното е да обяснят какво се случва по цялата верига, та немското масло и полското мляко струват в магазина по-евтино от нашите. Как расте цената по пътя на млечния продукт от вимето на кравата до рафта в магазините у нас и при "съседите" от Гърция и Румъния, какви са субсидиите, колко е ДДС -  ето такова съпоставяне има смисъл. Само тогава ще разгадаем мистерията на българските храни. Другото е прах в очите. 

Целият кипящ труд по събиране и сравняване на цени е озадачаващ - излиза, че досега никой никъде не е събирал и анализирал такива данни. Всъщност има цяла верига от отдели и дирекции в министерства, агенции, комисии, институти, чиято работа е да правят пазарни анализи. Да не говорим колко много неправителствени мозъчни тръстове се занимават с темата "храни и цени".  

Сигурно сте чували за САПИ. Това е държавно предприятие, чието име означава "Система за АгроПазарна Информация". САПИ е създадено през 1994 г. със средства от ЕС и с предмет "събиране, обработка и предоставяне на пазарна ценова информация по цялата продоволствена верига". С други думи, фирмата от 30 години събира, анализира и сравнява цени на стотици стоки - на едро и на дребно, на полето, на борсата и в магазина, у нас и в чужбина.  А правителството твърди, че в момента "изобретява" някакъв много специален механизъм за следене на цените...

Междувременно Комисията за защита на потребителите ден след ден "открива" нарушения, до болка познати на всеки пазаруващ българин - псевдонамаления, подвеждащи етикети, неверни грамажи и т.н. Тези "нелоялни търговски практики" нямаше да са така масови, ако контролът беше постоянен, рутинен, а не епизодични пиар акции. Пък и проверките на КЗК за етикети и грамажи няма как да свалят цените. Не може да го направи и никакъв контрол, ако пазарни фактори и сбъркани държавни политики дърпат цените нагоре.

Акцията за овладяване на цените е толкова очевидна бутафория, че дори синдикатите, които по презумпция са първи популисти, крикитуват нескопосаните упражнения на служебното правителство. "Тиражираните мерки срещу високите цени са прах в очите", коментира и предният шеф на КЗП Димитър Маргаритов. "Високите цени сами по себе си не са нарушение - това е честната позиция, която трябваше да бъде обяснена на хората", коментира пред БНТ Маргаритов.

Лоши и добри новини
 

Цените в последните дни растат - забележете, на  едро, на стоковите борси. А министрите като курдисани повтарят, че "спекулата" е в магазините. Само за седмица оранжерийните домати поскъпнаха с нови 12% над  4 лева за килограм, а средната цена на оранжерийните краставици на едро стигна 5.99 лева. Зелето, картофите, ябълките, олиото и захарта са поевтинели леко по борсите, но сиренето и кашкавалът още поскъпват. Качва се и брашното, което е повече от странно, при положение че котировките на житото падат от месеци по целия свят.  Има ли властта обяснение за тази бг аномалия?

"В следващите от 3 до 6 месеца се очаква мерките на държавата срещу спекулата да дадат конкретни резултати и да доведат до понижение на цените", "успокои" председателят на КЗП Стоил Алипиев.

Разбира се, че ще падат, има обективни причини за това - нови реколти, нов сезон, падащи международни цени на основни суровини, на нефт, ток, газ (точно те миналата година те дърпаха  инфлационния дявол за опашката).

Държавният контрол е шумна бутафория, но пазарът тихичко си върши работата. Ценопадът предстои и няма да чака лятото.