"Аз съм много голям оптимист, защото най-сетне в Министерския съвет влиза точката за изпращане на вълнени ръкавици с пет пръсти за Украйна. Надявам се министър Тагарев да изпрати ръкавиците за август, може и юли". Така лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов иронизира работата на отиващото си правителство на Николай Денков и на министъра на отбраната Тодор Тагарев по повод изпращането на военна помощ за Киев.
“Това самоизтъкване пред западните ни партньори не мога да го разбера. БТР-ите са пуснати от МВР, но все още са си тук. А ние подаряваме мечове. Цинично е ... министърът на отбраната Тагарев ни махаше от Версай”, нападаше още Борисов, като в случая имаше предвид, че Денков подари на украинския президент Володимир Зеленски реплика на меча на кан Кубрат при посещението си в Киев, докато в същото време Тагарев беше на организирана от френския президент Еманюел Макрон среща във френската столица.
Като цяло и Борисов, и Пеевски се скъсваха от ревност
към премиера и особено към военния министър, като през цялото време заедно и поотделно ги нападаха, че си присвоявали заслуги, които всъщност те като депутати били изгласували. "Този парламент е приел 4 решения, за да помогне на правителството да изпраща военна помощ на Украйна, и сме дали пълната възможност на Министерския съвет самостоятелно да предоставя военна помощ, но ние сме приели законите, за да се чувстват спокойни", обясняваше лидерът на ГЕРБ. Той и Пеевски не спираха да се самоизтъкват, макар че и до момента не е ясно какви точно са техните заслуги.
Когато пък не упрекваха премиера и шефа на МО, ги нападаха с критики, че не вършат нищо и бавят помощта за Украйна.
Като оставим настрана детайли, като например, че на практика даването на БТР-ите бе изцяло по договорености, подписани от МВР, и само със задължението за логистика при изпращането от страна на министерство на отбраната, както и че ръкавиците с 5-те пръста се оказаха повече в сферата на външния министър Мария Габриел, то няма как да не се отбележи, че
всъщност България се оказа "скритата лимонка"
при военната и друга помощ за Киев. Защото особено през последните година-две Украйна не престава да хвали София за подкрепата. Няма нито следа от предишните упреци на Зеленски, Кулеба и доскорошния украински посланик, че България може да даде зенитно-ракетни комплекси, изтребители, танкове, ама не го прави. Нещо повече. Само преди дни дори стана ясно, че София не само дава много други неща извън публично известното, но и Киев вече е започнал да отказва някои от тях. Като например са били предлагани няколко бойни хеликоптера Ми-24, но Украйна не е проявила интерес към тях.
Очевидно България дава много по-съществена помощ, което може да бъде установено дори само по открити източници. Наскоро например се разбра от направени снимки в Нови Искър, че заедно със станалите прословути 100 БТР-а на МВР, се изпращат и извадени от армейски складове много запазени 122 мм самоходни артилерийски установки "Гвоздика". На снимки се виждаха и бронирани машини БРДМ-2, които са в доста лошо състояние и също не бяха част от пакета с БТР-ите.
На въпрос към Министерство на отбраната дали на Украйна се предоставя техника от резервите на армията, за какви видове и количества става дума, както и на какво основание се изпращат, отговорът беше:
"Помощта за Украйна по различните решения на Народното събрание
се предоставя, съгласно националните възможности, при координация и в съответствие с приоритетите на украинската страна. Плановете за предоставяне представляват класифицирана информация".
Класифицирана информация или не, повече от очевидно е, че вече се изпраща доста сериозна военна помощ за Украйна. В случая с БТР-ите, БРДМ-ите и самоходните гаубици става дума за десетки вагони от товарни жп композиции.
Всъщност тази по-мащабна подкрепа тръгна още през септември м.г., когато изненадващо ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС предложиха на Народното събрание да одобри решение за предоставяне на допълнителна военна помощ на Украйна, изразяваща се в неизправни зенитни управляеми ракети, които воюващата страна може да ремонтира и използва, както и за боеприпаси за стрелково оръжие. Стана ясно, че става дума за ракети от ракетните комплекси С-300, за които до този момент никой не даваше дума да се обели.
"Ракетите за С-300 са обявени за неизправни от армията
и ще послужат на украинците повече като резервни части. Невъзможно е да бъдат ремонтирани в България и обновени, докато украинската страна има капацитет да ги използва", коментираше тогава депутатът от ПП-ДБ Ивайло Мирчев.
В мотивите към внесеното в НС решение се посочваше, че Украйна е нападната от агресор и трябва да се защитава. Затова България ще й предостави боеприпаси с дефекти, които страната ни не може да ремонтира самостоятелно, но Украйна може да вкара в употреба.
Конкретно в проекторешението се разказваше, че в периода 15 септември 2020 г. - 21 юли 2022 г. българското военно министерство е провело процедура за възлагане на поддръжката на зенитно-ракетен комплекс С-300. Допуснат е един кандидат - руският концерн за въздушно-космическа отбрана "Алмаз Антей". От компанията са заявили, че не могат да ремонтират зенитни управляеми ракети от типа 5В55Р(К) и са посъветвали българската страна да се обърне към руската държава за годни ракети от този модел - вариант, който е невъзможен, предвид войната.
В крайна сметка
България няма възможност да ремонтира тези ракети,
нито може да ги използва, без да създаде опасност за живота на български военни. Но може да ги предостави на украинската противовъздушна отбрана.
С проекторешението се предлагаше и да предадем на Украйна излишъци от боеприпаси, складирани от МВР, за автоматично стрелково оръжие с калибър 5.56х45мм, който е стандартен за НАТО. Решението мина светкавично през Народното събрание, а след това стана ясно, че ракетите изобщо не са неизправни, а се водят дефектни, единствено, защото не са минали преглед и подръжка.
“Нямаме намерение да даваме целия ракетен комплекс С-300 на Украйна”, заяви по онова време началникът на отбраната адм. Емил Ефтимов. “Неизправните ракети С-300, които се обсъжда да изпратим в Украйна, са между 3 и 5% от цялото ни налично количество, а въоръжението, което сме предоставили досега, не засяга боеспособността на нашата армия”, твърдеше той.
Доскоро в Уикипедия пишеше, че България разполага с 10 установки С-300, които са в два дивизиона по 5 комплекса. Отскоро там пише, че страната разполага само с 6 пускови установки в състава на един дивизион с един комплекс, придобити с цел охрана на въздушното пространство и противоракетна отбрана. Като цяло се знае, че те пазят небето над София и ключови обекти като например АЕЦ "Козлодуй".
Освен зенитно-ракетните комплекси (ЗРК) С-300, България разполага и с комплекси С-125 „Нева”, С-75 „Волхов“, 2К12 „Куб”, преносим зенитно-ракетен комплекс (ПЗРК) „Стрела-2М“.
Със сигурност България изпраща и още много помощ, включително и военна. Появиха се и съобщения за самолети, и за резервни части за тях, но до този момент специално за тях няма потвърждение от открити източници.
Иначе още по време на едното служебно правителство на Румен Радев бе обяснено, че само по една пратка България ще изпрати въоръжение за Украйна с поне 9 огромни военно-транспортни самолети Боинг С 17 „Глоубмастър“. Нещо, което означава огромно количество, като се има предвид размера на самолетите.
Със сигурност се изпращат и 122-мм снаряди. Германия е поръчала 120 хиляди снаряда на България, които ще достави на Украйна. Изрично бе натъртено, че всички договорени български боеприпаси трябва да бъдат предадени на Украйна през 2024 г.
122-милиметровите артилерийски снаряди са боеприпаси от съветската епоха. Използват се в гаубици Д-30 и самоходни гаубици 2С1 Гвоздика, които са широко разпространени в украинската армия. България е производител на снаряди от този калибър и един от най-големите играчи на световния пазар в нишата на съветските оръжия. Основният производител на тези снаряди в България е заводът „Дунарит“ в Русе, който е на Емилиян Герев. Той произвежда широка гама артилерийски боеприпаси от съветската епоха, включително 122-милиметрови снаряди за разделно зареждане.
Въпреки това поради голямото търсене на оръжия, предизвикано от руско-украинската война, България възстановява и други мощности, които са били консервирани през последните десетилетия. В края на 2023 г. е обявено, че след 35 години бездействие българският завод в град Костенец, собственост на държавния холдинг ТЕРЕМ, възобновява производството на 122-мм снаряди. Този завод прекрати производството на 122-мм снаряди през 1988 г.
През януари 2023 г. германският всекидневник "Ди Велт" пусна обширна статия, в която бившият премиер Кирил Петков разказва как правителството му тайно е помагало на Украйна с оръжие и гориво. В нея имаше твърдения, че когато през пролетта на 2022 г. украинската армия изпитва остър недостиг на гориво и боеприпаси от съветски калибър, за да се бори с руснаците, спасението е дошло от неочаквана държава: България.
Поради раздробената си вътрешна политика - и на проруските пристрастия на голяма част от елита си - София се стараеше в хода на инвазията да изтъква, че не въоръжава Украйна. Според разследване на "Ди Велт"
това обаче е било димна завеса
Чрез интервюта с украинския външен министър Дмитро Кулеба, бившия български министър-председател Кирил Петков и неговия финансов министър Асен Василев "Ди Велт" състави картина как България е влязла в играта и е използвала посредници, за да осигури на Киев жизненоважни доставки на оръжия, боеприпаси и дизелово гориво в критичен момент от боевете. Имаше и твърдения, че в един момент дори 40 на сто от дизела Украйна и армията й е получавала от България и "Лукойл България".
Може да се дават и още много примери през последните години. Изводът е, че България ще се окаже една от държавите, която най-много е помагала и помага на Киев. И със сигурност нито са само БТР-ите или ръкавиците с пет пръста.
